- Осми март често се свързва с цветя и внимание към жените. Какво означава този ден лично за вас?
- За мен 8 март не е обикновен празник, не е просто дата в календара, а ден, който ми напомня какво означава да си жена, който ми напомня коя съм. Жена, която уважава себе си и хората около себе си. Този ден е за всяка от нас, която носи сила, но и нежност, достойнство и вдъхновение. Това е ден, в който си спомням колко е важно да уважавам себе си и хората около мен. Свързвам 8 март със семейството – с обичта към майка ми, която ме е научила да бъда силна жена, и с любовта към деца ми, които са смисълът на всичко. Този ден ми напомня и за силата на жените – за тяхната способност да се грижат, да създават, да обичат и да устояват. Вярвам в тази сила, защото всяка жена я носи по свой начин. Всъщност ние с теб знаем, че на 8 март 1857 г. в Ню Йорк жени работнички в текстилни фабрики излизат на първия по рода си протест срещу ниското заплащане, лошите условия на труд и половата дискриминация. Денят на жената започва да се отбелязва още в началото на ХХ век, като по това време той е най-вече символ на борбата за равноправие между жените и мъжете. Езотериците откриват символична връзка между войнствените действия на жените и това, че те се случват точно през месец март, който е първият в древноримския календар, и е кръстен на бога на войната Марс.
- Коя е най-важната сила на жената според Деси Бакърджиева?
- Жената носи в себе си уникалната дарба да превръща болката в мъдрост, загубата – в сила, а надеждата – в действие. Тя притежава вътрешна устойчивост, която често остава невидима за света, но именно тя е тази, която държи семейството, обществото и културата живи. Женската сила не е в шума и демонстрацията, а в тихата решимост да обичаш, да създаваш и да продължаваш, дори когато изглежда най-трудно. Според мен истинската сила на жената се проявява в нежността, съпричастието и способността да вдъхновява. Жената може едновременно да бъде крехка и непоколебима, чувствителна и изключително смела. Тя умее да вижда светлина там, където другите виждат само мрак, да създава живот, смисъл и красота дори в най-суровите обстоятелства. Тази сила се разкрива най-ясно в ролята на жената като майка, творец, партньор и духовен двигател на живота. Тя е силата да дадеш начало, да подкрепиш, да простиш, да издигнеш другия и да вярваш в бъдещето. Именно затова женската енергия е толкова необходима – тя не просто устоява на времето, а създава ново време.
- В днешно време говорим много за силната и независима жена. Трудно ли е обаче да съчетаеш всички роли – жена, майка, актриса?
- Честно казано – да, трудно е. За мен най-важното е да остана истинска – и като артист, и като майка. Има дни, в които трябва умело да подреждам и програмирам ангажиментите си на сцената и с децата. Вярвам, че ще се справя идеално, но почти винаги нещо се обърква и тогава включвам в действие изобретателността и умението на повечето жени да убеждават само с няколко телефонни разговора и есемеси. Винаги ми се иска да направи всичко перфектно, но все пак съм от този тип жени, които продължават въпреки умората, съмненията и ненормалния трафик. Нека да не пропускаме и „магическите“ възможности на всяка от нас да намери място за паркиране, за да си свърши работата…Това понякога изисква спортно майсторство - висш пилотаж (ха-ха-ха). Понякога балансът се губи, но любовта към децата и към професията ми винаги ме връща обратно. В най-дълбокия си смисъл силата на жената е любовта – любов, която не се изчерпва, а се умножава; любов, която вдъхновява и променя света.
- Как майчинството ви промени като човек и като артист?
- Майчинството ме направи много по-чувствителна, по-сдържана емоционално и по-отговорна. Започнах да гледам на света по друг начин – с повече емпатия и търпение. Когато станеш родител, разбираш много повече за любовта, страха, жертвата – а това са чувства, които нося със себе си и на сцената. Имало е моменти, когато, обляна в сълзи, трябва да избирам между личния живот и професионалните ангажименти и тогава само аз си знам какво жертвам, колко време спя, храня се или други неща в този аспект, за да постигна баланс и никой да не е ощетен.
- Имате две прекрасни дъщери – каква е майката Деси вкъщи? Строга, приятел или нещо по средата?
- За мен майчинството е една от най-дълбоките и най-смислени роли в живота. В къщи се стремя да бъда по-скоро приятел и опора за своите дъщери, но същевременно вярвам, че всяко дете има нужда и от ясни граници, които му дават сигурност. Опитвам се да бъда майка, която слуша и разбира. Разговорите с децата са много важни, защото те им показват, че те е грижа, че ти пука за тях. Не са материалните неща тези, които могат да зарадват децата ни, а отношението. Важно е децата да се чувстват свободни да споделят своите мисли, страхове и мечти, без да се страхуват от осъждане. Затова се старая да изграждам отношения, основани на доверие, уважение и открит разговор. Разбира се, има моменти, в които се налага да бъда и по-строга – не от желание да налагам правила. Възпитанието означава не просто да казваш кое е правилно и кое не, а да даваш личен пример, да учиш децата на отговорност, доброта и уважение към света около тях. В крайна сметка се стремя да намеря баланса между майката и приятеля – да съм човекът, който ще ги подкрепи, ще ги насърчи да вярват в себе си и ще бъде до тях, когато имат нужда от сигурност и обич. Защото според мен най-важното, което една майка може да даде на децата си, е любовта и усещането за дом, където винаги могат да се върнат.
- На какво най-много искате да научите децата си като майка?
- Искам да ги науча да бъдат добри хора. Да не се страхуват да бъдат себе си, да вярват в мечтите си и да бъдат съпричастни към другите. За мен е важно да знаят, че успехът не е само в постиженията, а в делата и в това какъв човек си.
- Често се казва, че децата ни учат на търпение и смирение. Какво научихте вие от своите момичета?
- Научиха ме да забавям темпото и да ценя малките моменти. Те ме научиха да бъда по-търпелива, но и по-смела. Децата имат невероятната способност да виждат света чисто и искрено. Понякога именно те ми напомнят кое е наистина важно.
- Успявате ли да пазите баланс между сцената и семейството? Как изглежда един ваш обикновен ден?
- Балансът между сцената и семейството е едно от най-големите предизвикателства, но и едно от най-големите богатства в живота ми. За мен семейството е моят вътрешен център – мястото, където се връщам, за да намеря спокойствие, смисъл и любов. Сцената, от своя страна, е пространството, в което тази вътрешна енергия се превръща в творчество. Вечер, когато изляза на сцената, усещам как всички преживявания от деня се превръщат в емоция и истина, която споделям с публиката. Балансът невинаги е лесен, но когато човек прави всичко с любов, намира начин да съчетае различните светове в живота си.
- Наскоро се срещате с публиката в постановката „Илюзията в брака“. Какво разказва тази история за любовта и отношенията между хората?
- Постановката „Илюзията в брака“ поставя много фино и честно въпроса за истинското доверие между съпрузите, какво е лъжата, изневярата и кога можеш да простиш?! Какво се случва с любовта след първоначалната магия. В пиесата се засягат теми като приятелството, честността, за илюзиите, които често изграждаме около брака и отношенията, но и за истината, която постепенно се разкрива, когато двама души споделят живота си. Историята ни напомня, че любовта не е само романтика и красиви думи. Тя е и избор, и усилие, и готовност да видиш другия такъв, какъвто е – с неговите слабости и уязвимости. Именно в това се крие и нейната дълбочина. Следващите дати са на 09.03 - Плевен, 11.03 - Варна, 12.03 - Добрич, 29.04 - София, и 30.04 - София.
- Какво беше най-интересното предизвикателство за вас в този спектакъл?
- Най-интересното предизвикателство беше да намеря истината зад привидното – онези нюанси в отношенията между героите, които невинаги се изричат, но се усещат. Да намеря начин зрителите да се припознаят и елегантно да ги провокирам да направят своят избор дали да простят или да продължат сами след изневярата. Театърът е изкуство на фините емоции, а в този спектакъл има много пластове – хумор, ирония, болка, нежност. За мен беше важно да изградя персонаж, който е едновременно силен и уязвим, защото именно в това противоречие се крие човешката природа.
- Темата за любовта и брака е силно застъпена в постановката. Променя ли се представата ни за любовта с годините?
- С времето представата за любовта неизбежно се променя. Когато сме млади, често я виждаме като идеал – нещо красиво, почти приказно. С годините обаче започваме да разбираме, че любовта е много по-дълбока и многопластова. Тя включва доверие, търпение, прошка и способността да вървиш редом с другия дори в трудните моменти. Любовта не е само страст, а партньорство, да усещаш уют и спокойствие. Може би именно тогава любовта става по-малко илюзия и повече осъзнат избор.
- Вие самата вярвате ли в идеята за голямата любов, която остава за цял живот?
- Да, вярвам. Но за мен голямата любов не е просто романтична история. Тя е път, който двама души извървяват заедно – път, изпълнен с радости, изпитания и израстване. Истинската любов не е съвършена. Тя е жива, променя се, понякога се подлага на сериозни изпитания. Но ако има уважение, доверие и желание да пазиш другия, тя може да продължи цял живот.
- В ролите си често преминавате през различни женски съдби. Има ли персонаж, който ви е променил или ви е накарал да се замислите дълбоко?
- Всяка роля оставя следа. Когато актьорът се докосне до една съдба, той неизбежно преживява част от нея. Има персонажи, които те карат да погледнеш по нов начин на живота, на любовта, на човешките слабости. Театърът е своеобразно пътешествие през човешката душа – и в този смисъл всяка роля е урок.
- Коя роля до момента е била най-емоционално трудна за вас?
- Най-трудни са ролите, които изискват да отвориш дълбоки вътрешни емоции – болка, загуба, страх. Актьорът не просто играе тези чувства, той трябва да ги преживее по някакъв начин, за да бъдат истински. Понякога това е изтощително, но същевременно и много пречистващо.
- В кои други постановки могат да ви гледат нашите читатели?
- Публиката може да ме срещне и в други театрални проекти, които са много различни по своя характер, но всички са обединени от желанието да разказват човешки истории, в които зрителят може да разпознае частица от себе си. Това са „Валсът на розите“, „Семейството“ и „Бъркотии по взаимно съгласие“, чиято премиера предстои.
- Ако трябва да опишете себе си с три думи – като жена, майка и актриса – какви биха били те?
- Любов, търпение и работохолизъм. Защото истинската жена не е тази, която никога не пада. А тази, която намира сили да се изправя – заради любовта, заради семейството си и заради светлината, която носи в сърцето си.
Елизабет Методиева
