- София, честит рожден ден на патерици от екипа на „Телеграф“. Да сте здрава и все така усмихната и успешна. Как празнувахте на 14 юни?
- Благодаря ви. Шегуваме се, че вие ми правите традиционен подарък всяка година – интервю, и съм щастлива, че никога не ме забравяте. Празнувах с колегите си на репетиция в Народния. Най-забавното е, че трима колеги, които участваме в тази нова постановка, имаме рождени дни поред - аз, Мартина Пенева, Боян Арсов, съответно на 13, 14 и 15 юни. Заедно си спретнахме празненство. Вечерта бях със семейството си и най-близките. Вече не правя големи партита, както преди години, защото нямам тази възможност.
- Споменахте, че в момента сте в репетиции за нова постановка. Разкажете ни за нея.
- Репетирам в момента пиесата „Бебе на борда“. Това е една черна комедия на един страхотен автор - Кристофър Дюран. Негови пиеси съм играла и преди. Една от тях е „Терапевти“. Интересното в случая е, че в този спектакъл отново играя с Боян Арсов, който сега гостува в Народния. Много се радвам, че сме заедно, защото аз много го харесвам като артист.
Василена Радева е режисьор. В самата постановка става въпрос за родителството - една тема, която изключително много ме занимава, но погледната през призмата на черното чувство за хумор - колко е трудно да си родител и колко смешен може да се окажеш в един момент от факта, че не знаеш какво точно да направиш.
- Трудно ли е да сте родител?
- На мен лично ми е трудно. Има хора, на които им се отдава, отвътре им идва. Аз не съм от тези хора (смее се). Трудно ми е, трябва много да се старая и пак не съм перфектна.
- Коя ви е най-трудната част?
- О, то е на етапи. Тъкмо забравяш една трудност, при мен например кърменето беше едно от най-трудните неща, и сега съм на нов етап - да се учим как да ходи на гърне. Всеки ден нещата се променят и няма как да му е скучно на човек (смее се).
- Малката Стефани-Ирини вече започна ли да прави пакости?
- Да, постоянно върши някакви глупости. Измисля и тя всеки ден нови неща, защото придобива и тя нови умения в правенето на пакости.
- Коя беше последната беля, която успя да сътвори?
- Ох, то някои неща не са за пред масова публика (смее се). Ще ви разкажа най-пресния случай. Днес аз се мажа на огледалото със слънцезащитен крем и съм я оставила отстрани буквално за две минути. Обръщам се и какво да видя - намазала се цялата с крем за бебешко дупе и е чисто бяла. Видяла, че аз се мажа, и тя да не остане по-назад (смее се). Пръска си дезодорант в устата и какво ли още не.
- Маже се с крем, пръсна си дезодорант - явно ще е голяма мадама.
- Определено. Аз отдавна не ходя на високи токчета, защото залагам на удобни обувки, но имам и високи вкъщи. И я гледам как намира най-високите токчета, обува ги, слага си слънчевите ми очила, взима един чадър и ми праща целувки от вратата все едно ще излиза някъде. Абсолютна мацка е.
- Мислите ли за второ дете? Преди няколко месеца се появиха различни статии, че пак сте бременна.
- Те се писаха, но няма нищо вярно. Тогава бях малко понапълняла. И като я написаха вече тази глупост, така се ядосах и реших да отслабна (смее се). Мотивирах се и постигнах добър резултат. Така че с фалшивите си новини ми направиха услуга.
Чак да мислим за второ дете - не бих казала. Засега си гледам първото, че и без това ми е достатъчно трудно.
- Кой най-много ви помага в отглеждането на детето?
- То е въпрос на организация. Всички се разпределят кой когато може и помагат.
- Мислите ли за детска градина и бихте ли я пуснала?
- Не само че мислим, а искаме Стефани-Ирини да бъде записана, но никъде не ни приемат. И са прави, като казват, че вече е по-лесно да бъде прието детето в университет, отколкото в градина. Непрекъснато се строят нови кооперации, все повече хора заживяват в София, но не се мисли, че няма детски градини. Няма инфраструктура. Да не говорим какво е да си майка и да караш детска количка по нашите тротоари - тренировка с тежести и за хора със здрави нерви. Срамота, аз наистина не знам как е възможно подобно нещо.
- Отново сте били отхвърлени от прием в детската?
- Пак, за пореден път и като си гледам точките, ще сме завинаги отхвърлени (смее се).
- Мислите ли да опитате в частна? Сега все пак държавата отпуска финансиране за децата в частните градини.
- Това е единственият шанс, но и там не е лесно. Пак трябва да имаш връзки, за да те приемат в хубава градина.
- В професионален план какво ви предстои?
- Имам предложение за турне в САЩ с две постановки. Но това не зависи само от мен, така че още не смея да се похваля, докато финално не е решено всичко.
- Вие била ли сте досега отвъд океана?
- На турне не, иначе да.
- Хареса ли ви?
- По-скоро ми хареса да отида, да се разходя, да разгледам и да се върна. Не бих живяла там. Не е моето. Там е много забързано. Помня, че като бях малка, бяхме в Ню Йорк и толкова много хора имаше на едно място, тичаха, бутаха се, блъскаха се, беше мръсно и като едно малко дете тогава си помислих, че никога не бих живяла там, но пък беше много интересно да се види.
- Замисляла ли сте се някога да живеете в чужбина или сте родолюбка и не бихте напуснали България?
- Аз съм абсолютен родолюбец, защото съм живяла емигрантски живот и да ви кажа честно, изобщо не е така, както си го представяме - отиваме в чужбина и си оправяме живота (смее се). Като малка живеехме известно време с родителите ми в Канада. Тогава изпитах чувствата на носталгия и родолюбие. В чужбина винаги си оставаш чужденец, никога не ставаш един от тях.
- В киното да очакваме ли ваша роля скоро? Липсва ли ви да снимате?
- Наскоро снимах малка роля в нов български филм „Рожден ден“ с режисьор Ивайло Пенчев, с когото съм работила в „Летовници“ и „Чичо Коледа“. Малко комедии се правят в българското кино, а смятам, че хората имат нужда точно от това. Радвам се, че Ивайло Пенчев ги прави тези комедии, че ме покани отново и аз на драго сърце приех.
- Преди сме си говорили, че си мечтаете за драматична роля, още ли е така?
- В последно време си сменям мечтите (смее се). Знаеш ли, преди повече си мечтаех за това, сега ако някой види в мен образ, който иска да изиграе драматична роля, с удоволствие ще го направя, но не ми е толкова важно, колкото преди няколко години. Сега повече се радвам на комедията и се радвам, че правим хората щастливи, че излизат от театрите и киносалоните с усмивки. Народът има нужда от това. Смехът им действа като лекарство и аз съм истински щастлива, че им го предлагаме. В днешно време да играеш комедия е по-трудно. Да имаш чувство за хумор си е дар и трябва да съм щастлива, че го имам.
- Какво си пожелавате за новата ви лична година?
- Да сме здрави аз и близките ми. След това, ако има възможност, да снимам. Както казах и по-горе - липсва ми киното. Извън работата искам и да попътувам някъде в чужбина. Аз съм от хората пътешественици, но с работата, а сега вече и с дете е доста по-трудно.
- Коя е дестинацията, която искате да посетите? Набелязали ли сте си я?
- Като начало искам да отида до Истанбул. Ще ми е близко и по-лесно ще се организирам, а и никога не съм ходила. Чувала съм само хубави неща и бих искала да посетя този град. Иначе съм си набелязала и Кайманите, където е братовчедка ми, и Куба, но те са вече малко по-сложни дестинации откъм време и организация.
Това е тя:
- Родена е на 14.06.1985 г.
- Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" през 2008 г. в класа на проф. Стефан Данаилов
- Има награда ИКАР 2018 за поддържаща женска роля за ролите на Зина от „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ от Максим Горки и медицинската сестра от„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев
- Номинация “Златен кукерикон” 2019 за комедийна женска роля за ролята на Олга Книпер в “Ясна поляна” от Миро Гарван на сцената на Театър 199 “Валентин Стойчев”
Елизабет Методиева
