- Честит рожден ден, Цвети! Как празнувахте?
- Избрах за празника емблематично място в града, в който съм израснала - Варна. Ресторантът е, в който моите родители са се запознали случайно. Изключително романтична среща и мигновено пламнала любов близо до брега на морето. Мога само да бъда щастлива, че съм дете на любовта. Избрах това място и за премиера на книгите „Сферата на любовта“ и „Тя“ , която направих отново на рождения си ден през 2020. Тези книги са носители на енергията и послания на любовта. Как да отворим сърцето си за нея, как да я задържим и как да бъдем нейни носители.
- Обикновено на празника си човек си прави равносметка. Вашата каква е?
- Удовлетворена съм от пътя дотук. Благодарна съм за всичко. За всяка минута. Всяка трудност и успех. За семейството, детето, талантите, които Бог ми е дарил, и за характера да ги устоявам. За хората, които ме подкрепят и сме вървели заедно, къде по-дълги, къде по-къси отрязъци от време. Моята молитва е благодаря. Каквото и да дойде - благодаря, защото и зад привидно страшните неща се крие дар. Ставаш по-осъзнат. По-уверен. По-добър във всичко, което се появи в живота ти.
- Каква беше изминалата година за вас?
- Много интензивна и наситена с концерти, лични празници и срещи с публиката. Разбира се, в месеците, в които можеха да се провеждат. Една от най-запомнящите се бе рециталът на „Пирин фолк“, за който бях поканена от екипа на Фен фолк тв. Направих две фолклорни песни с видео към тях - „Дунавски поздрав“ с подкрепата на Община Козлодуй и „Златна Добруджа“, която я нарекох за изобилие на всеки, който я чуе и гледа видеото. И двете носят положителен заряд и добро настроение. Записала съм и други песни, които предстои да влязат в нов фолклорен албум, както и една много специална песен извън него. Издадох и аудиокнигата „Преходът“. Музикално пътешествие в стихове, които рецитирам на фона на акустичната китара на Самуил Гелев. С изключителната подкрепа на фондация „РодАна“ и Руси Русев, в чието студио се реализираха записите. След нея написах доста послания, които са актуални с моментите, които преживяваме колективно. Тях публикувам почти ежедневно в страница, която направих само за тях във Фейсбук - Цветелина Добрева. А музикалните ми почитатели се радват на ежедневна връзка във фейсбук страница Цветелина (facebook.com/tzvetelinabg1).
- Възобновихте концертите си след пандемията. Обиколихте вече доста места. С какви впечатления сте?
- Ето тук в този въпрос мога да споделя много положителни наблюдения. Щастлива съм, че имам възможност чрез музиката да обиколя много населени места в България. През годините се усещаше една апатия, но сега на фолклорните фестивали, празници и събития, на които пея, виждам изключително възраждане на българския дух. Хора, облечени във фолклорни носии, пеят и танцуват български песни и хора. Възраждат стари традиции и обичаи. Възстановяват училища и църкви. Завръщат се към своя корен, каквото е и заглавието на фолклорния ми албум „Завръщане към корените“. Възхитена съм от ентусиазмa на местни културни дейци, служители в общини и читалища, хора от тамошния бизнес, жителите, които милеят за родния край. Всеки от тях с каквото може помага да се случват хубави неща и събития. Не разчитат на държавата, защото знаят, че те са част от нашата България, и дават каквото е по силите им, за да я има и да живеят приятно в родното си място. Отново е запален и се разгаря огънят на българщината. В него има мощна сила. Който има здрав корен, грижи се за него и го полива с обич и грижа, може да премине и през най-тежките изпитания. На такива събори се повдигат колективното самочувствие, вярата и единството. Хората имат нужда от това да бъдат заедно на хорото, което им дава нови жизнени сили за делниците напред. Празниците са много важни за повдигане както на духа, така и на имунитета на човек. Всяко ограничаване на подобни мероприятия не спасява хората, а ги ограбва емоционално, психически и физически. През август и септември също ми предстоят доста празници на градове и села, които се моля да се реализират, тъй като отново се чува за ограничаване на масовите мероприятия. Не мисля, че това е спасение. Техниката, с която боравим ежедневно, се зарежда от зарядно и електричество. Човек се зарежда само от човека и природата. Когато поговориш с някого, попееш, потанцуваш, прегърнеш, дори само да погледнеш, носи много повече заряд от всяка храна, витамини, хранителни добавки за здраве и имунитет. Празниците връщат радостта, която дълго време дава отзвук в живота, та дори и в спомените на човек.
- Подготвяте ли нещо ново в музиката?
- Да. Предстоят ми два много интересни дуета. Вече са записани. Не мога да издавам подробности, защото са изненада. Премиерата на единия ще бъде през август месец. Който желае да последва канала ми в Ютуб (youtube.com/user/tzvetelinamusic), ще може да види веднага представянето на новите песни с видеоклипове. С Божията помощ до края на годината следващият фолклорен албум ще бъде факт. Почти е готов.
- А бихте ли се върнали в поп-фолка? Някои почитатели ви упрекват, че не сте правили нищо ново, а сте се отдали само на фолклора...
- Разбирам техния упрек. Оставила съм толкова силни песни в попфолка, че има към какво да се връщат. В момента ретрофолкът е много актуален. Ако усетя, че има песен, която да ми хареса, да направя, ще я изпея с удоволствие. В момента се чувствам изключително щастлива във фолклора. Той ми дава много и аз му дължа много. Това е моето първо музикално образование и призвание. Имам да наваксвам, което не означава затворена врата за друг музикален жанр. Почитателите ми знаят, че обичам да правя различна музика. Да разширявам хоризонта. Моя и техния. Ние растем заедно и нищо не се губи. Само надграждаме. Разширяваме хоризонта и периметъра. И аз самата се оставям да бъда изненадана занапред от вдъхновението и творческите идеи, които ще дойдат.
- Тази година празнувате 20 г., откакто сте продуцент и издател на песните си. През какви препъникамъни се наложи да минете, за да успеете?
- Не се бях сетила. За това ще ми е нужна цяла книга. Мога да напиша „Наръчник на младия продуцент“, казвам го с усмивка. Накратко, беше неописуемо трудно, но си струваше. Не обичам да говоря за трудностите. Те са част от пътя. За хората е важно да слушат хубава музика. Изпълнителят да е в добро здраве и отлично настроение, което да предаде. Другото остава зад кадър. И така е редно.
- Тази година празнувате и сребърна сватба с половинката си. Време ли е за официален брак? А каква е тайната да останете толкова години заедно?
- Лъчезар е човекът, който беше и е неотлъчно до мен в почти всяка стъпка през тези 25 години. Заедно преминахме през толкова изпитания. Натрупахме история, която изгради солидни основи на нашето семейство. Ние сме по-женени от всички женени, взети заедно. Нашата обич се изразява в грижа за другия. В приятелство и уважение. Отдаденост. В заедност. Заедно работим. Заедно живеем, забавляваме се. Плътно един до друг отгледахме сина ни Лъчезар. Обединява ни вярата. Разбирането за семейство. Искаме да предадем здрав корен на сина ни и той да го предаде нататък.
Като дете имах една-единствена мечта. Здраво семейство. И двамата се борихме много за това. Дотук успяхме. Бог да е с нас и занапред.
- Синът ви е студент втора година, към какви науки се е насочил? Наследил ли е вашите интереси с баща му?
- Лъчезар младши се насочи към икономически науки. Оставихме сам да избере своя път след средното образование. Мога да кажа, че имаме едно добро и съвестно дете. Справяше се отговорно както с училището, така и с университета. Като син - също. Спортуваше и продължава да го прави. Сега е един хубав и интелигентен млад мъж. Той е моята гордост и основен смисъл в живота. Смятам, че е роден психолог. Прави невероятни анализи на живота и различните ситуации. Уча се от него за доста неща. Има артистични заложби и това е в неговата природа. Мисля, че е душата на компанията. Малко съжалявам, че не го насочихме към изкуството, но знаейки колко е труден пътят на артиста, решихме да му го спестим. Сега го считам за грешка. Изкуството изгражда хора с различен светоглед. Вярвам, че е наследил светогледа си от нас и все пак не е задължително да работиш като китарист, за да се научиш да свириш на китара или друг инструмент например. Ако мога да върна времето назад, бих променила това. Ще го поправя с внуците един ден. Изкуствата са много важни за изграждането на личността. Дори и за постиженията в училище. Но това е друга тема. Моля се Бог да го води в пътя, който е най-добър за него. Вярвам и в него самия. Доказал ми е, че може да се справя.
- Когато той беше на 10, му бяхте обещали братче или сестриче.
- За тези съдбовни неща ние можем само да предполагаме, но както се знае, Бог разполага.
- Имате 4 книги с позитивни послания в стихотворна форма и аудиокнигата "Преходът". Какви интересни истории ви разказват читателите им?
- Едно от любопитните неща, които споделят, е, че когато имат някакъв казус в живота, отварят книгата, която имат, и тя е в синхрон с това, което преживяват. Често това им дава и отговор, насока. Много трогателно беше, когато една вече пенсионирана учителка от Мездра ми показа цяла тетрадка, в която си вадела извадки като сентенции от стиховете и е направила нов прочит, който й дава хубаво усещане. Дори сподели, че вече се чувства някак слята с мен. Все едно че сме едно. Толкова точно е усетила силата на написаното. Книгата „Тя“ беше подарена на доста учителки и жени от цяла България от фондация „РодАна“. С нея за първи път бях гост като поет на празника на народните будители. Приятно е, когато някой каже, че е докоснат от стиховете, не само от песните. Че са им дали вяра, надежда, кураж, смелост, обич. Че са им припомнили доброто в тях самите. Тези послания в стихове отключват спомена за нашия божествен произход. Дават ни уверението, че светът се променя от нас. Че е важно ние как живеем и как постъпваме, за да се промени и околната среда. Всяка една от книгите се равнява на среща със самия читател, което е по-ценно от това да отидеш дори на психолог. Те активират вътрешната сила на читателя и той започва да променя живота си към по-добро. Имам вече изключително много обратни връзки, за това го заявявам смело. Тези книги и стиховете, които пиша и сега, дават на мен самата силите да бъда преди всичко човек в тези времена. А ние повече от всякога имаме нужда от проявена доброта и човечност. Това, което направих през четирите книги, е да пусна към другите тези сили и ресурси, които бяха дадени на мен. Щастлива съм, че проявих смелост да ги покажа. През целия ми живот си бяха само за мен, дойде моментът да ги споделя.
- Бихте ли написали книга за музикалния си път и участието си в най-спорния жанр?
- Не съм мислила за това. По-скоро не.
- "Елено моме" е най-гледаната ви песен в YouTubе канала ви, вие сте и неин автор, как я създадохте?
- В един миг на вдъхновение. Творчеството е вълшебството, което имам шанса да живея.
- "Сто мерцедеса" обаче продължава да е 4 пъти по-слушана. Остана ли в историята?
- Разбира се, че остана. Много си я обичам. Обичам си всички песни и заставам зад всяка една от тях. Тя има предимство в годините. Беше първият ми хит.
- Успявате ли да работите по другите си специалности - психолог и арт терапевт, и какви необичайни случаи сте имали?
- През пандемията работих с доста хора. Сега съм ограничила до минимум поради многобройните пътувания, свързани с концерти и участия, но пак помагам както и с каквото мога почти всеки ден. За мен това не е втората ми професия, а още едно призвание. Обичам да го правя. Да виждам увереността и усмивката на отсрещната страна. Да виждам сбъднати мечти. А концертите ми са насочени към колективното повдигане на духа. Музиката е голям лечител. Подкрепена с правилните думи, прави чудеса.
- Да завършим с последното духовно послание, което написахте?
- То е от днес, когато давам интервюто. Точно след разговор с човек, който ме питаше дали доброто някога ще победи. Отговорих му, че доброто не търси надмощие, а баланс. Важно е доброто в нас да надделее. Ние на коя страна на везната сме. Когато всеки поработи върху това, ще промени първо личната си перспектива, а с нея и заобикалящата го среда. Та получи се нещо като формула, която, ако човек си повтаря, ще направи много положителни промени. Знаем, че думите и мислите са сила, която, макар и невидима, работи за света на добротата.
ДОБРОТО В НАС
Аз съм източник на Добро.
Излъчвам и приемам доброта.
На всеки периметър се разпространява.
Където ходя, се увеличава.
Доброто в мен е вече факт.
Ще се отрази и във външния ми свят.
Предавам на читателите този заряд,
за да стане по-добър и техният свят.
Доброто в нас е вече факт.
Благодаря за интервюто!
Това е тя
Родена е на 31 юли 1976 г. в Петрич
От първото поколение певици във фолка, прочу се с хита „Сто мерцедеса“, а след това първа и напусна музикалния гигант „Пайнер“ и започна да се продуцира сама
Завършила е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ - поп и джаз изпълнителско изкуство, магистратура по консултативна психология, а после специализира арт терапия в
Нов Български университет
Издала е 8 албума и 4 книги
Лео Богдановски
