- Здравейте, Орлин. Поводът за интервюто е най- новата ви песен. „Сянка“. Споделихте, че сте сънували тази песен. За пръв път ли ви се случва?
- За втори път. Първо това ми се случи с песента „Едно крило“ и това е вторият случай, в който много ясно сънувам мелодия и ставам да си я запиша през нощта. Съвсем тихичко отивам до тоалетна или баня и почвам да си тананикам. Успях да я запазя и тя стоя дълго време в телефона. Доста се чудих какъв да бъде аранжиментът – дали само с пиано, дали да бъде нещо акустично. Най-накрая я пуснах на Милен Кукошаров, който работи много дълго време в група „Каффе“, над 25 години – страхотен музикант, джазмен, аранжор, композитор. След два часа той ми прати едно пиано върху гласа ми, което беше една страхотна хармония. И каза: „Орлине, няма да е само това. Трябва да го направим да звучи различно от всичко, което в момента звучи в ефира – някак унифицирано и да бъде супер комерс“ И така се случи. Благодаря на целия екип, с който работихме по това парче.
- Разкажете ни малко и за снимките на видеоклипа, страхотен е.
- Клипът и той си беше като някакъв сън. След това се оказа, че наистина и това съм сънувал. Ники Драганов каза, че много харесва аранжимента – много е яко с тия цигулки с този щрайх. Искаше да помисли малко и ми пусна снимка на Братската могила в Пловдив. Чухме се и каза: „Орлине, това място е уникално, имам супер идея как да заснемем видеото, но трябва да се доберем до разрешение, защото е паметник. Тук има заровени кости на герои и е много специфично. Паметник е и затова се свързахме със Стоян Иванов от Регионалния исторически музей в Пловдив и, разбира се, с Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм, на които разказах моята идея. И успях да получа тяхното разрешение с обещанието, че няма да оскверня паметника, а ще направим нещо визуално красиво и интересно.
- И наистина се е получил много красиво и интересно.
- Да, моделът, който ние избрахме да участва в клипа, е от Китай, казва се Дзъ и е най-различното момиче, което успяхме да видим в „Ивет фешън“. С Ники се спряхме на нещо много различно. Тя се държа страхотно на снимките. Всичко стана почти в последния момент, защото чакахме разрешение за мястото и нямахме вариант Б. Нямахме вариант, при който да се случи нещо различно.
- Интересно ми е, разкажете ми как така сънувате не само песните, а казвате, че се е случило и с мястото на видеоклипа.
- Една мелодия, която просто ти се върти в главата, и се оказва, че е сън, и се събуждам. Тогава си казвам – ако сега заспя отново, тя изчезва. И я записвам като мелодия – тя беше в няколко части. Имаше рефрен, имаше куплет и затова така и си остана. Разбира се, с Росен Кукошаров малко променихме втория куплет, за да има някакво развитие. В момента, в който отидохме на място в Пловдив и Ники каза: „Гледай сега за какво става дума“, аз влязох долу и осъзнах, че това място, което ще снимаме (аз за първи път бях на това място), този бетонен монолит, строен по соцвреме, се оказва, че преди един месец съм го сънувал в един сън. В него една вълна се надига, апокалипсис ще се случи всеки момент и аз започвам да търся дъщеря си и жена си и виждам едно място, което е много интересно като структура. Влизам в него и осъзнавам, че това е същото място, което сънувах и в което се намирах тогава. Така се оказа, че това място, на което ще снимаме клип, е спасението от тази вълна, която идваше. Не се шегувам. Не знам как от съня се разбра, не знам на Ники как му хрумна да сме там, но това се оказа точно този паметник. Сънища.
- Няма нищо случайно. Всичко е съдба.
- Вярвам, че някои неща са определени да се случват, но ние можем да ги наместваме. Можем да ги забавяме, можем да ги забързваме, но ние вземаме решенията неизбежно.
- Абсолютно е така. Споменахте вече и дъщеричката си. Тя и съпругата ви винаги ли са първите хора, които чуват това, което правите, или успявате да ги изненадате направо с крайния резултат?
- Винаги пускам първо на тях всичко. Питам Диди: „Какво мислиш?“ Тя е много безпристрастен слушател, в никакъв случай не е някакъв луд фен на това, което правя, и тя е симпатично критична. Никога не е с някакъв ентусиазъм и преекспонирано щастие. Понеже ми е половинката в живота и да ми каже: „Това е велико, това е невероятно, това е супер“, за което много се радвам. Същото го получавам и от майка ми и баща ми цял живот. Те не са моите критици, но не са и моите фенове, което ми дава едно добро, странично и неподправено мнение. Което е важно.
- Да, защото, ако дори от най-близките си ние не получаваме градивна критика и реална оценка, тогава нещата отиват към друга крайност...
- Ще си полетиш накъде, където... кой знае. И наистина на Бети винаги пускам всичко. И когато Бети, която е много музикална, започне да си я запява, си казвам, че ще стане. Щом детето си го пее.
- Тя е изключително атрактивна, вече има и собствена песен.
- Да, песента се казва „По-различно“. Душичка.
- Когато детето ви прави песен, тя със сигурност е една идея по-сантиментална за вас. Мислили ли сте да направите песен заедно?
- Това е нещо, което ми е минавало през акъла. И когато дойде времето за това – и то ще стане. Стъпка по стъпка. Детето трябва да натрупа умения, не трябва много бързо да се възхвалява и да се казва, че е страхотна и е супер. Винаги казваме, че следва още много работа. Много шлайфане, много пеене, много репетиции, много учене. Говорим си с приятелите от „Voice academy“, че трябва да натрупа умения и върху инструмент и солфеж.
- Цялото семейство сте прекрасни. Прави ми впечатление, че изглеждате в перфектна форма. На режим ли сте?
- Да. От февруари си казах, че започвам, и спрях сладкото и всякакви тестени изделия. След втората, третата седмица има реакция, но нямате идея какво се случва след първия месец, когато се изключи захарта. Сладкото и тестото изключих абсолютно напълно. Събрах се, 7 кила съм надолу, наспивам се, не ме боли кръстът от фитнеса, което е много важно. Вече ми е леко и се чувствам добре. Но ето – има веднага огромна реакция.
- Сега идва и лятото, предполагам, че и затова сте се амбицирали...
- Ами много е готино, когато си казваш: „Няма пак да съм цяло лято с някаква фланелка, ще се попека като хората, без да се притеснявам.“
- Планирали ли сте някаква почивка вече?
- Ние сме в Созопол.
- Обичате си Българското Черноморие?
- И до Гърция ходим, нека да не се лъжем, там също е прекрасно, но ние сме си в Созопол – с малката и с майка й.
- Турне ще имате ли това лято?
- Турне – не. Имаме много хубави събития, които са на 10 май във Виена. Белослава с JP3 имат концерт, аз ще съм техен специален гост. Откриваме лятото и морското клубно участие тъкмо с JP3. На 30 май в „Ментол“ във Варна откриваме летния сезон с тях. Важни неща със Еделина Кънева имаме, които ще се случат юни и юли месец.
- Гласът ви е прекрасен, но ние много ви харесваме и като актьорска игра. Предстои ли участие във филм?
- Имаме такова предизвикателство също – страхотен филмов проект, който се задава, но не мога да кажа нищо повече. Стискам сега палци и пазя тишина, за да се случи.
- Вярвате ли, че щастието обича тишината?
- Много добре казано, защото така е най-изпълнено.
- Като говорим за тишина, хващаме ви в ден, в който сте повече смирен и бих казала, тъжен...
- Да, Борис Спиров си отиде нелепо. Страхотен колега, светъл човек с много рядък глас. Такъв тенор! Записвали сме заедно в толкова анимационни филми. Заедно и в „Клетниците“, той беше страхотен Жан Валжан. Толкова роли в Музикалния театър, такива арии е изпял, такива неща е оставил и така нелепо да си отиде. Не е честно.
- Вие самият също си шофьор...
- И скутер карам и ме е страх сега да го изкарам. Не знам какво да правя. Внимателен съм, но някой път не зависи от теб. Ако говорим обективно, ние не сме отговорни като хора. Естествено, пътищата също не са в добро състояние. Подобрения можеха да спасят много животи, но е преди всичко до лична отговорност. Ако някой си погледне в телефона, тази една секунда може да е решаваща. Всички го правим понякога, не искам да изключвам и себе си. Не знам какво трябва да се случи, за да спрем това. Зверски рестрикции ли трябва да има, камери ли навсякъде, видеорегистратори ли в колите, не знам…
- Да подхванем и една друга тема, която в последно време се говори – за социалните мрежи. Вие сте баща на шестгодишна дъщеричка, която, предполагам, че още няма достъп до ТикТок, но предстои да порасне. Знаете, че много се говори за поредното ТикТок предизвикателство, което кара деца да се хвърлят по релсите и други подобни ужасяващи неща...
- Това е нещо много старо и дойде и в България. Преди много години, ако си спомняш, направиха и такъв филм и стана вайръл. Ходят на супер опасни места, скачат и накрая всички си отиват. Всичко тръгва от контрола вкъщи. Елизабет има огромно желание да има телефон, като всяко дете, и да гледа непрекъснато. Но това е нещо, което се позволява много малко време и се гледат само детски неща. Трудно е да удържим стремежа на детето да види всичко. Да, ще дойде моментът да каже: „Дай ми айпада да си видя нещата!“ Но какво ще гледа, зависи от нас. После в училище какво става! В училище, мисля, че са забранени телефоните до четвърти клас. Тя сега ще е първи клас.
- Вълнува ли се?
- Да. Много. Като я питаш – готова ли си, казва: „Ами не знааааам“. Но й е интересно, много.
- Вие какъв ученик бяхте?
- Ами на мен ми се случи изведнъж – от играта с топката направо в училище. Голям шок изживях. Започнах да заеквам в първи клас, не знаех къде съм. Стоиш по цял ден в училище. Трябва да учиш да четеш, да пишеш, а аз не бях подготвен. Тя сега има вече тази подготовка. Ходи на уроци за фина моторика – да рисува, да пише ченгелчета, буквички, цифрички. Опитваме се да навакса, за да може да бъде подготвена, но без да натискаме прекалено много. Не искаме да стигаме дотам – детето да се почувства босо и голо в един свят, в който всички могат нещо, а тя изостава.
- За финал ще ви върна към лайфа на Капките от миналата неделя, когато влязохте в образа на Графа, за да пеете с Димитър и Христо. Върнахте ли се във времето назад?
- Върнаха ме. Сега, аз не съм добър имитатор, казвал съм го много пъти. Много е трудно да се имитира, особено когато Графа стои срещу тебе, Любо вдясно – жури. После вляво пее Орлин... Аз съм Орлин, но всъщност не съм Орлин... Любо пък е до теб, пък е отпред, пък аз трябва да пея... Не мога да имитирам. Опитах се, направих каквото можах. Владо Михайлов ми помогна много, но това е шоуто, което се оказа историческо като оценки от жури и като рейтинг. Оказа се, че съм имал късмета да участвам в него. Аз дори не знам вече колко пъти съм участвал в него.
- А сега бихте ли участвали в някакво реалити?
- Не, няма нужда. Стига вече. Трябва да е нещо, което много трябва да ми пасва, да е готино и да искам да съм там. Може би, ако се излиза в Космоса, бих се навил. Като Кейти Пери.
