- Гласувахте ли, г-н Пеев? За кого, за какво?
- Да. За кого – трудна работа. За някой си. Имам фаворит, разбира се. А за какво? Дано на повечето хора, които изберем, им дойде акълът, за да тръгне работата. Слава богу, ние сме в Европейския съюз. Какво да ви кажа... просто отвътре трябва някой... абе трябва да тръгне тая държава.
- Как го виждате да стане?
- С умни хора. С честни хора. Тая дума сред политиците е малко мръсна, нали. Така че знаещи хора да дойдат. Те ще получат своето, защото ще направят така, че всичко да бъде по-добре в тая държава. Днес се замислих каква хубава държава сме. Ние сме чудна държава. Природата – то Господ ни дал, дал, дал и ние не можем да бъдем такива хора, които да не ценим това нещо, бе. И да не ценим хората в тази държава. Добре че влязохме в Европа, защото наистина сме европейска държава.
- Вие лично усещате ли промяната, откакто сме в Европа?
- Трудна работа е това. Почти не се усеща, а трябва да се усети. Мисля, че някои неща, които стават, са много големи за България от страна на това, че сме в Европа, но още трябва. Защото тоя народ заслужава, да ви кажа. Народът ни е европейски и заслужаваме да живеем по-добре.
- Като казвате млади способни хора, вие познавате ли такива лично?
- Аз не казах млади способни, а способни хора. Млади и, естествено, хората от другите възрасти. Не става само с млади хора. Най-доброто на България трябва да се вземе в ръце и да направят от тази държава това, което заслужаваме.
- В последните години влязоха доста млади хора в политиката. Как се справят според вас?
- Сега не бива да употребявам имена. Но трябва да ви кажа, че някои от младите хора в политиката ме излъгаха. Не са точно това, което трябва да бъде. Мислят за себе си. Не съм съгласен. Но пак казвам – някои. Не може в тая държава да няма млади хора, които да са ценни и да направят това, което трябва. Но трябва да се използват и хората с опит – знаещите хора. Да се обединят.
- Хората с опит обикновено ги обвиняват, че са ченгета...
- Ха-ха. Това са две различни неща. Има хора с опит такива, но има и хора с опит и не такива. Аз говоря за хората, които не са били такива. Ченге е такава лоша дума, въпреки че има хора, които са работили тази работа честно. Нека си говорим право сега.
- Проведоха се четвърти избори за година и половина. Това нормално ли е за вас?
- Оказа се, че не сме само ние. Много бързо се сменят нещата в света. Стават неща, които не бива да стават. Много неща се объркаха. Но край вече – трябва това да бъде изборът на България, оттук нататък да тръгне едно нормално правителство, с едни нормални взаимоотношения с Европа.
- В изборните списъци видяхте ли някое име, което е достойно да бъде лидер на страната и да я поведе в този момент?
- Има. Не може да няма. Въпросът е да тръгне тази държава. Това е цялата работа. Българинът е човек умен, който може да направи така, че другите да бъдат щастливи.
- С вашите колеги говорите ли си за политика?
- Разбира се. Най-различни неща си говорим. Всеки има различни мисли и го вълнуват. Нормални разговори. Между нас си се харесваме и си се обичаме и си ги говорим истините. Така че съм доволен, че съм сред моите колеги.
- Лесно ли се справихте с машината за гласуване?
- Лесно се справих с машината. Трудно отидох до машината. Защото съм контузен. С постковид съм и съм с бастун. Но ми помогнаха всички, докато гласувам и след това. Днес съм с малко приповдигнато настроение към хората. Има добри хора. Аз отидох по обяд в секцията и имаше хора да гласуват.
- Какви са проблемите ви след ковида?
- Снимахме с Рачков и Стоичков. В един фургон трябваше да се преобличаме. Този фургон е за дрехи, но там е имало човек с ковид. Това стана преди два месеца – два месеца и половина най-много. На другия ден и тримата легнахме и десет дена лежахме. Стоичков излезе на деветия ден и се криеше, защото трябваше да успокои волейболистките. Рачков се оплакваше от кръста, но вече май не се оплаква. Мен чак на 15-я ден ми излезе това нещо в коляното. Мисля, че ще мине. Бях на лекар, взимам лекарства и това е. Дясното коляно ме боли. Добре че в момента нямам много сериозна работа.
- Какви са ви ангажиментите през новия сезон?
- Играя в две пиеси в Сатиричния театър - „Естраден спектакъл“ е едната, другата е английска, за отделянето на Англия - „Да, господин премиер“.
- Сигурно нямате търпение да се върнете на сцената?
- Така е. Слава Богу хората се върнаха в театъра. Сатиричният театър имаме публика, имаме много добри представления.
- “Да, господин премиер“ е политически спектакъл.
- Елате, заповядайте да го гледате. Аз съм един от изпълнителите във властта. Кръстю Лафазанов е в ролята на министър-председателя. Страхотен е.
- А можем ли да го направим премиер на България, не само в театъра?
- Кръстю е едно много умно момче. Този въпрос може да изглежда смешно, но такива хора трябват на България. Отделно от това, че той е невероятно талантлив актьор.
- Артистите имат ли място в политиката?
- Разбира се. Имало е артисти в политиката. Моят приятел Стефан Данаилов не криеше, че е от комунистическата партия, но ние всички много го обичахме.
- Обикновено казват „Нека да си гледат театъра, да не се занимават с политика“.
- Не е така, защото ние сме също хора и също сме зависими и сме много вътре в това, което става в държавата. Това са две различни неща.
- Ламбо оплаквал ли ви се е, че му тежи политическата работа?
- Не се е оплаквал. Ламбо беше един невероятен човек. Аз още от НАТФИЗ бяхме много близки. Личност. Заедно почти не сме играли в театъра, защото той беше в Народния, аз – в Сатиричния. Повече в телевизията сме снимали.
- Играли ли сте депутат?
- Не помня, но мисля, че съм играл. Политици доста съм играл, но премиер – не съм.
- Лесно ли се играе политик?
- Това зависи от драматургията. Има политици, които са описани отгоре-отгоре, но има и такива образи, които са много сложни.
- Вашият приятел Станислав Стратиев беше майстор на тези образи...
- Станко Стратиев беше велик! И все още се играе. Аз смятам сега да направя една негова пиеса – ще видя дали в Сатирата или в Дупница. Сега препрочитам всичките му пиеси и мисля коя точно да избера.
- Какво става в Дупница?
- Всичко е наред. Играем. Сега ще правим нещо ново и го мислим.
- С Юри Ступел чувате ли се, обсъждате ли изборите?
- Той сега беше в България една седмица и си заминаха със съпругата му. Чуваме се редовно. Аз също ходя при него. Това е много голяма наша връзка – не можем един без друг. Говорим си и за политика, но изборите не сме обсъждали. В Гърция той е по-спокоен. Аз също научих гръцки, тъй като 10 г. работех в театър в Кипър. Даже играх и на сцената. А с една моя пиеса ходихме до Австралия. Това е уникално преживяване. Там хората са други. Невероятно място. Абе друг свят.
- Има ли друго място, където мечтаете да отидете?
- Аз съм обиколил толкова места. Не съм се замислял къде искам да отида. Цяла Европа съм обиколил, Северна и Южна Америка ходихме по българите една група от Сатирата. Играхме „Пижо и Пендо“ - аз бях Пендо, Пижо беше Ивайло Калоянчев. Плакаха на представлението. И ние после също се разплакахме.
- Какво ви предстои?
- Дано предстои.
- Семейството ви как е?
- Много добре – на далечни и близки места. Слава богу синът ми си е тук с четирите деца, помагат ми и на мен. Дъщеря ми си е в Англия. Тя е адвокат, завърши право за цял свят сега, така че има работа.
- Някои от внуците ще ви наследи ли на сцената?
- Надявам се, но не говоря за това, докато не стане.
- С пенсията как сте?
- Не желая да се оплаквам. Добре че са децата да помагат.
- За финал?
- Дано всичко да бъде наред! Дано дойдат нужните хора, които трябва да се погрижат тази държава да бъде каквато е в света, в Европа. Българинът заслужава!
- Дай боже! Благодаря ви!
Това е той:
Роден е на 4 април 1939 г. в София
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1964 г.
В кариерата си има изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 игрални филма
Режисьорският му път започва през 2006 г. с „Римска баня” от Станислав Стратиев в Сатиричния театър
Сред постановките му са „Две сватби и едно прелюбодеяние“, „Таблата“ и др.
Бивш директор е на Дупнишкия общински театър „Невена Коканова“
Лео Богдановски
