П леймейтката Моника Валериева е била на крачка от смъртта! За това сподели самата тя с пост в Instagram профила си, придружен със снимки от болнично легло.
В него тя разказва, че последните пет месеца са преминали в тежка агония. Моделката се е борила с тежка инфекция и предупреждава, че вътрешноболничните бактерии отнемат живота на милиони хора по света.
С публикацията си Валериева не търси сензация, а иска да предпази други от подобен ужас. Тя апелира хората внимателно да обмислят дали да се подлагат на процедури, които не са жизненоважни, и винаги да търсят повече информация и изследвания.
Моника признава, че борбата е била изтощителна – физически, психически и емоционално. „Пиша този пост, за да не спирате да се борите никога, колкото и да е тежко, трудно и съсипващо“, споделя моделът.
В публикацията си тя разказва, че преди почти 8 години се подложила на първата си интервенция за поставяне на гел в седалището. Течен филър, който се поставя с канюла, подмускулно, така че да придаде желания обем. В края на август 2025-та, обаче, почувствала "нещо като топче на нетипично място". Оказало се мигрирал гел. Оперирала се. По нейни думи преживяла "много лека процедура, след която ставаш и си тръгваш". Така и направила. Оттук започнало ходенето по мъките, но не заради операцията, а заради разпространението на животозастрашаваща бактерия, която лекарите не установили първоначално. Месеци наред моделът уж се лекувала, но не и от това, което трябва, за да стане отново на крака си.
След 4 месеца безпредметно лечение, Валериева срещнала лекар, който предложил "отново да се вземе микробиология и да се изследва в още лаборатории". Така установили причините за ужаса, през който преминава моделът.
В думите си тя изказва благодарност към лекарите, приятелите, семейството и дори към непознати хора, помогнали ѝ с намиране на лекарства и лечение. Най-силните ѝ думи обаче са насочени към самата нея – за силата, психиката и търпението, които са ѝ помогнали да оцелее и да продължи напред.
Годината за Моника Валериева завършва с надежда, че заедно с нея ще приключи и дългото медикаментозно лечение. Макар да нарича преживяното „ужас“, тя вижда и уроците, които е получила.
