Н а 95-годишна възраст на небето отлетя Анко Анков – последният майстор на файтони в България, човекът, който до последно пазеше жива една почти изчезнала традиция, съобщи zovnews.com.
Дядо Анко живееше във врачанското село Косталево и до края на дните си остана верен на занаята, превърнал се в негова съдба.
Роден на 15 юни 1930 година, Анко Анков прекарва голяма част от трудовия си път във врачанския завод „Гаврил Генов“, където работи 19 години още от самото му създаване. Истинската му среща със занаята на живота обаче идва след пенсионирането му. През 1991 година той започва да реставрира и изработва файтони – с търпение, прецизност и знания, каквито днес почти не са останали.
Епоха
Дядо Анко е част от жива връзка с една златна епоха в българското занаятчийство. В края на XIX и началото на XX век България печели международно признание с изящни файтони, кабриолети и брички, изработвани във Враца. Именно там, в създаденото от индустриалеца Мито Орозов Столарско училище, Анко Анков завършва образованието си и става част от първия випуск. До последно той с гордост разказваше, че всички в днешния механотехникум го познават, а през годините е бил канен и като почетен гост на юбилеи на училището.
Детайли
В работилницата си в Косталево дядо Анко създаваше всичко сам – от най-малкия детайл до последния щрих. Инженери, учители и специалисти от различни сфери идваха, за да видят неговото майсторство, но малцина успяваха да разберат напълно как с ръцете си е превръщал суровите материали в изящни возила. От 2001 година насам той изработва и реставрира над 10 файтона, като първата му поръчка идва от Троян – стар файтон, докаран на части с камион.
Въпреки таланта и отдадеността си дядо Анко често говореше с болка за липсата на приемственост, пишат от zovnews.com. Разочарован беше от младото поколение, което според него все по-рядко проявява желание да се учи и да гради бъдеще със собствените си ръце. Финансовите трудности също не го подминават – ниската пенсия, липсата на подкрепа и неосъществената му идея туристически файтон да вози посетители от Вратцата до площад „Христо Ботев“.
Емоционално
Най-емоционалната история в живота му остава последният изработен от него файтон. Предназначен първоначално за бизнесмен от село Бутан, той остава при майстора след разногласия и дълги съдебни спорове, стигнали дори до запор на пенсията му. През 2017 година, след публичен търг, на който се явява само един купувач – община Враца, файтонът става част от колекцията на Етнографско-възрожденския комплекс.
„Щастлив съм! Сбъдна се мечтата ми да оставя нещо след себе си“, казваше през сълзи дядо Анко тогава, уверен, че делото му ще пази спомена за големите български майстори.
До последно той не изостави работилницата си. Дори на преклонна възраст мечтаеше да завърши още един файтон. За него това място беше личен свят – изпълнен със спомени, труд и надежда.
Дядо Анко си отиде, но остави след себе си жива памет за един занаят, за едно минало време и за достойнството на труда.
