Н а 95-годишна възраст в Ню Йорк почина Михаил Гулко – един от най-разпознаваемите изпълнители в историята на руския шансон. За кончината му съобщи пресслужбата на „Радио Шансон“, която го определи като артист, оставил трайна следа в жанра.
Гулко е роден на 23 юли 1931 г. в Харков. Макар музиката да се превръща в голямата му страст, професионалният му път започва далеч от сцената. Той завършва политехническо образование и дълги години работи като минен инженер, като паралелно развива певческата си дейност.
С времето музиката заема все по-важно място в живота му. На Камчатка Гулко ръководи музикален ансамбъл и получава допълнително образование в областта на диригентско-хоровото изкуство.
През 1980 г. той емигрира в Съединените щати и се установява в Ню Йорк. Там продължава активно да се занимава с музика и постепенно се утвърждава като едно от водещите имена на руската емигрантска сцена. Сред знаковите му песни са „Поручик Галицин“, „Мурка“, „Окурочек“, „Белая берёза“, „Колима“ и „Господа офицери“.
След началото на 90-те години Гулко започва редовно да изнася концерти в Русия, където публиката го приема с огромен интерес. През годините той работи с редица известни музиканти, сред които Михаил Шуфутински, Сергей Коржуков, Вадим Козин и Юрий Кукин.
Признанието за неговия принос към жанра идва и с редица отличия. През 2002 г. Михаил Гулко получава диплома „Академик на шансона“, връчена от Михаил Танич, а пет години по-късно става лауреат на наградата „Шансон на годината“.
Неговият характерен плътен глас, разказвателният стил и песните, превърнали се в част от историята на руския шансон, му спечелиха вярна публика в продължение на десетилетия.
След новината за смъртта му свои съболезнования изразиха и негови колеги. Сред тях е Михаил Шуфутински, който подчертава дълбоката връзка на Гулко с руската култура въпреки десетилетията, прекарани извън родината.
Михаил Гулко оставя след себе си богато музикално наследство и песни, които продължават да бъдат слушани от поколения почитатели на жанра.
Поклон пред паметта му!
