- Цецо, на 10 май ти предстои голям концерт под надслов „Златните евъргрийни“, на който специален гост ще бъде легендарната Мими Николова. Разкажи ни какво ни очаква в Sofia Life Club.
- Много се вълнуваме, че отново ще представим за своите приятели и почитатели златните евъргрийни – световни и български. Това е вече трети концерт, който правим в Sofia Live Club, като миналата година направихме и мини турне из България с този проект. Тогава се казваше Viva Las Vegas и наблягахме на блясъка на Вегас, танцьорки... Сега малко го синтезирахме по-скоро да бъде като музикален концерт. Разбира се, ще бъда със 7 музиканти на сцената, с брас секцията на Funky Miracle. Пианист ни е пианистът на Любо Киров – Пламен Денчев. Прекрасни музиканти са всички и с тях работим по нови версии. Ще представим наш поглед върху тези песни. Много изненади и гости ще има. Основното, което искаме да извадим като акцент обаче, е гостуването на прекрасната Мими Николова с любимата на поколения песен „Замълчи, замълчи“. Специално се спрях на нея и бях много щастлив, че открих тази жена, защото „Любимец 13“ с Апостол Карамитев и Гинка Станчева беше любимият филм на моите родители. Тази невероятна песен е останала дълбоко в съзнанието и сърцето ми. Моите родители ги изгубих преди около 5 г. и мисля, че това е и като жест към тяхната памет.
- Как успя да я убедиш да се включи в проекта и как върви съвместният ви репетиционен процес?
- За Мими Николова се сетих, като я видях в „Капките“. Съвсем случайно един ден я засякох на Витошка, докато се разхождах, и просто не издържах. Казах й, че съм й огромен фен, помолих я да се снимаме. Тя беше безкрайно отзивчива и много прекрасна. Разменихме си координатите. Мислих и на другия ден реших да й се обадя и да стрелям директно – да я попитам дали е съгласна. Жената веднага откликна. Нашата идея е тази жена да излезе пред публика. На крака всички да станат, да я аплодират. Много е важно на тия години тя да се почувства значима и незабравена. Това е един такъв момент, за който винаги съм се срамувал от нашата държава – оставят се хората на изкуството, които толкова много са дали на културата, в забвение и да си отиват по недостоен начин. Нашата мисия и затова е да възраждаме стари български песни на нов глас, с носталгично чувство към по-възрастното поколение и същевременно образователно към по-младите, да видят, че има и такава музика.
-Казваш, че Мими Николова винаги е била любимка на твоите родители. Разказвал ли си й как сте слушали песните й вкъщи?
- За съжаление чак такъв дълъг разговор все още не сме водили, но се надявам тепърва да си станем по-близки и да можем от време на време да си приказваме. Живот и здраве, в бъдеще ми се върти в главата да направим нещо. Не смея да я споделя, не знам още каква би била нейната реакция. Тайничко се надявам да успея да я убедя да направим тази песен в дует заедно.
- Наскоро „възкреси“ и друга твоя много любима песен – „Блажени години“ на Георги Минчев. Разкажи ни за новия облик и звучене на песента. И защо точно тази песен?
- Това е другото нещо, с което аз вече като осъзнат млад човек, не от моите родители, чух това парче. Вече бях влюбен в творчеството на Елвис и като чух Гошо Минчев, много ми хареса. Не харесвах баладите му, а рокендрола. Той ме завладя. И тази песен „Блажени години“ беше единствената, която наподобяваше като стил песните на Елвис, и с този уникален текст... просто и музика, и текст кореспондираха с мен. Аз имах възможността и честта да бъда на едно турне като изгряващ изпълнител. Говорим за 1991-1992 г. И с Гошо Минчев се засякохме в няколко града в обща програма и си спомням, че някой го беше докарал и нямаше с какво да се прибере и ме помоли да го хвърля до София. Имахме възможността няколко часа да си поговорим и да станем близки. При едно гостуване, на което ме беше поканил у тях в „Лозенец“, ми сподели, че има идея песента „Полтъргайст“ да ми я подари и да я изпея аз, в моя версия да я пробваме. Аз после заминах в Щатите и като се върнах, миличкият вече беше много болен и си отиде... Дълго мислих и реших да направя първо „Блажени години“, защото ми е много на сърце. Направихме го заедно с моя много добър приятел и уникален музикант Иван Йорданов – Чери (аранжиментът е негов), който в момента се изявява като китарист на Лили Иванова и на Дичо. Участват и музикантите, с които работя – Георги Стайков на тромпет от Funky Miracle и Алекс Лазаров, който в момента е барабанист на „Ахат“. Мога да кажа, че работя с едни уникални музиканти. Имам честта да работя и да имам свободата да правя каквото искам с музиката с тях. Това е много голямо предимство за мен.
- Според теб защо вече няма такива големи творци като Георги Минчев?
- Самият бизнес се променя и за съжаление с всяко едно ново поколение нещата стават все по-зле. Но това е в световен мащаб. Когато Елвис се е появил – току-що е излизала телевизията, имало е 1-2 програми и като се появиш в няколко предавания – за една нощ ставаш звезда. Както беше в България по времето на Васил Найденов, Георги Минчев, „Щурците“... Имаше едно национално радио и една национална телевизия. Няма как да объркаш – появиш ли се там, целият народ те е видял, както се казва. Сега с дигитализацията и многото канали информацията толкова се е разсеяла, че не можеш да достигнеш изведнъж до всички. Това е едното. Второ – самите музикални стилове се размиха. След 2000-та година почти нищо интересно не се е случвало. В момента в световен мащаб има това завръщане на кавъри на стари хитове. Това го прави и най-известният диджей в света – Давид Гета, който направи хит на „Алфавил“. Много примери има.
Важно е да кажа, че ние всъщност имаме добри изпълнители. Веднага бих казал от по-младото поколение – Любо Киров, Миро, Влади Ампов – Графа, Мария Илиева. Това са от стойностните изпълнители, които с годините успяха да се наложат. Любо спокойно може да се каже, че един ден може да бъде заместникът на Васил Найденов. При по-младите нещата са по-сложни, основно заради творческото безсилие и отношение. Няма такива ярки личности. Едно време сякаш хората бяха със специална аура. Ти като го видиш – той просто те завладява – и физически, и с гласа си. Казваш си – какво има в тоя човек, все едно е целунат от Господ. Сега е някак много безлично.
- Преди няколко дни с любимата ти Мариела споделихте в социалните мрежи кадри с розовия кадилак и написахте „за последно“, че после го давате за баловете. Има ли голям интерес?
- Ние освен че го отдаваме под наем, тази година имаме и една кауза – искаме да закараме детенце в неравностойно положение до неговия бал. Да не остане незабелязано, напротив – да бъде звездата на бала, както се казва. Чакаме предложения. Обърнахме се към хора от няколко медии за помощ. Помолихме, ако някой познава такова дете или самият той е нуждаещ се – да ни пишат в социалните мрежи. Колата е голяма, може да вземе поне 3 деца и да ги закараме.
Другият тежък проблем на България, който винаги ме е съсипвал, е, че хората в неравностойно положение се превръщат в невидими за обществото.
- Караш ли го често и какво удоволствие ти носи това?
- Ей сега ми се наложи да го карам плътно една седмица, че бяхме наети от кампания. Допреди това ползвах шофьор, защото се бях отвратил от българските софийски задръствания и от идиотите по пътищата, които казват – „Мани се с тая волга, бе!“ То просто ти се скапва кефът. Вместо да се кефят и да ти дават път. Има го и обратното, разбира се – бибиткат, вдигат палче, снимат се, радват се. На двата полюса е. Бях се отдръпнал малко.
- А дъщеря ви Вики кефи ли се на колата? Тя вече е тийнейджърка, как се справяте вкъщи?
- Тя постоянно ме юрка и ми казва: „Тате, имаш такава готина кола, изкарвай я по-често, кога ще ме повозиш.“ И сега наскоро три дни подред я возих и тя започна: „Ама айде да ме водиш на училище с нея, ама айде да минем оттам с нея, да ме видят приятелите.“ Кефи се. Иска, милата, и тя да получава внимание. Вкъщи вече е доста тежко, тя е точно в тийнейджърска възраст. След 2-3 месеца ще навърши 13 години и е страшно. Всичко, което прави тати, не става, а инфлуенсърите и чалга изпълнителите са номер 1. Това ми е голямата болка.
- Какво пожелаваш на нашите читатели?
- Пожелавам преди всичко здраве – това е най-важното. Аз с годинките го установих. Преди други работи са ми били в главата. Хората да се уважават повече, малко по-добри да станат, макар че това е клише. Цялата дивотия по пътищата, ако може, да намалее. Имам чувството, че човек, като се качи в колата – и става друг. Много е тегаво. Всички проблеми, които са в главата на хората, имам чувството, че като излязат на пътя, и се опитват да си ги изкарат на другите.
Пожелавам на всички да намерят сили да се смирят!
Това е той:
-Роден е във Велико Търново на 18 август 1971 г.
-Родителите запалили любовта му към Елвис Пресли
-Звездата му изгрява през 1991 г. в елитното вариететно шоу „Долче вита“, ръководено от Еди Казасян.
-Със съпругата си Мариела имат дъщеря на име Виктория.
Екатерина Томова
