– Мона, големият приз в категория “Музика” на наградите “Жена на годината” е във Ваши ръце. Как се чувствате?
- Чувствам се щастлива и удовлетворена. А сърцето ми е изпълнено с благодарност, защото тази награда е едно голямо признание за всички усилия, които положихме с екипа ми в последната една година. Тази награда ми дава още повече сила и мотивация да продължавам да мечтая и да сбъдвам. Защото когато вървиш с вяра, труд и любов – всичко има смисъл.
– Създадохте специален арт проект с помощта на четирима родни дизайнери. Разкажете ни за идеята от реализация до факт.
– Идеята на този арт проект беше да покаже различните лица на Мона – чрез въплъщаването им в приказки и създаването на една магична, почти нереална атмосфера. Процесът беше вълнуващ, защото обедини таланта на четирима изключителни български дизайнери – Зорница Булкина, Михаела Александрова, Лия Каменова (Reflet) и GOUD. Вярвам, че музиката и модата говорят на един и същ език. Да облечеш душата си в изкуство е също толкова важно, колкото да изпееш една истина. А когато традицията срещне иновацията и всичко това е направено с любов – тогава се ражда вдъхновението. Идеята за проекта се роди по време на една специална вечеря, на която се събрахме с моя мениджър и The Trackers преди около два месеца. След това оформихме творческата идея в концепция и заснехме фотосесията.
– Предстои да изненадате приятелите на изкуството със самостоятелен концерт на 11 ноември тази година. Какво да очаква публиката?
- На предстоящия ми концерт ще изпълня всички песни, които съм писала до момента. Някои от тях за първи път на живо. Гости на концерта ще бъдат Роби и Филип Донков. А по време на целия концерт ще има жестов превод. Вярвам, че музиката е за всички. И имам за цел да създавам музиката ми така, че да бъде достъпна и за глухите хора. За организацията покрай жестовия превод работя с екипа на Stray Sheep.
– По-рано представихте първата си колаборация с Роби – “Мале”. Как различните ви светове – балкански дух и модерни поп ширини, се преплетоха в едно?
- ,,Мале” е не просто дует, а разговор между две души, които не се страхуват да изразят своите мисли. Искахме да срещнем нашите два свята и така поехме в посока на пълна импровизация.
– Пеете за любов, прошка и ново начало – до каква степен музиката разказва част от историите в реалността?
- Пиша музиката си, за да признавам пред мен самата някои истини. Последните си три песни написах за личните си преживявания, както и за качествата, които искам да притежавам. Опитвам се да привличам хубавите емоции да идват в живота ми чрез текстовете, които пиша. Историите, за които пея, са вдъхновени на 100% от живота ми и се гордея с това, защото усещам, че открих моя стил на изразяване.
– Трудно ли се пее за преживяна тъга?
– Усещам, че е по-лесно да пиша за тъжните моменти или по-скоро да пиша музика, когато съм в емоционален момент. Преди четири години написах песен за човек, когото мислех за любовта на живота ми. Сега ние не сме заедно, но аз продължавам да усещам емоции, докато изпълнявам тази песен, и винаги ми е трудно да запазя самообладание по време на изпълнение.
– Защо присъствието на българския фолклор е толкова важно за Вас като артист?
– Смятам, че е много важно да помним откъде сме тръгнали и да осъзнаваме силата на корените, които са преплетени в нашето ДНК. Обичам фолклора, защото ме е научил на много. Но най-вече обичам разказаните чрез него истории, защото са автентични. В моята музика фолклорът е основата, върху която създавам. Всичко останало е нов прочит на модерното творчество, съчетано с орнаментика и техника, които съм усвоила благодарение на народната музика.
– България се завръща на “Евровизия”! Симпатизантите, а и певци с опит са категорични, че притежавате всички качества, за да представите страната ни. Какво е Вашето мнение?
– Евровизия е голяма мечта за мен. Винаги съм оценявала всичко, което този конкурс носи – музиката, емоцията и силата да обединява хората чрез изкуство. Радвам се, че както артисти от България, така и журналисти от други държави виждат в мен подходящ артист за Евровизия – може би защото вплитам фолклора в своята музика, но го правя по нов и иновативен начин. Бих се радвала един ден да представя България, когато му дойде времето. Бих дала всичко от себе си, за да го направя с истинска емоция, с цялото си сърце и талант, защото вярвам, че българската музика има място не само на европейската музикална сцена, а и на световната.
– Хъс или лек смут ще предизвика толкова голяма сцена?
– Със сигурност би било много мотивиращо да участваш в толкова мащабен конкурс. За мен това не би било смут, а по-скоро една огромна адреналинова вълна. Обичам предизвикателствата – особено когато носят възможност да покажа себе си и българската музика и дух пред толкова широка публика.
– Работите ли по следващ проект?
– Работя по няколко нови песни, също както и по един специален проект, който планирам да излезе в началото на новата година. От цигулки до гайди и тъпани – мисля, че в моето творчество има място за всички инструменти.
– По-рано се появиха слухове, че сте обвързана. Какъв е статусът Ви в любовен план?
– Не съм срещнала човек, който истински да ме разбира и в същото време да уважава това, с което се занимавам, и да ми помага в трудните емоционални ситуации. Но все пак съм само на 21. Може би принцът на белия кон ме чака точно зад ъгъла.
– Как успявате да се справите с хорското мнение, негативите и откровените лъжи?
– Готова съм да приема критиката само тогава, когато е градивна. Всичко останало, поднесено под формата хейт, не достига до душата ми. Знам, че всички хора сме различни и имаме различно мнение по въпроси, свързани с живота и конкретно с изкуството. Проявявам разбиране и толерантност. А за лъжите – винаги боли, когато са свързани с близък човек. За мое щастие, до себе си имам честни хора и почти не се сблъсквам с лъжи.
– Винаги изглеждате във форма. Ген, спорт или диета?
– Грижа се за формата си, като се храня балансирано, практикувам йога и пилатес, но не обичам силовите тренировки. В ежедневието си вървя много пеша и мисля, че това също помага за добрата форма.
– Имате по-малка сестра. Разкажете ни за нея…
– Малката ми сестричка се казва Белослава и е на седем. Вече е в първи клас и всеки ден ми звъни, за да разказва интересни ситуации от училище. И двете сме зодия овен, което означава, че имаме доста сходни черти в характера и наистина я усещам като моето малко аз, само че по-смело.
– Тя ще поеме ли по стъпките Ви, има ли талант?
– (Смее се). Определено пеенето й се отдава, но има по-голям талант с рисуването. Прави магични детски картини. Но със сигурност не бих я карала да бъде ,,като кака”, а по-скоро ще я оставя да открие своя път в живота.
– Наближават едни от най-светлите празници в календара, как ще празнувате?
– Тази Коледа ще бъда на участие във Велико Търново и нямам търпение да изживея Коледата по различен начин. За Бъдни вечер ще се прибера при семейството си в Кюстендил, защото това е най-любимото ми време от годината и със сигурност искам да прекарам поне тази вечер с най-близките ми хора.
– Ще успеете ли да си подарите почивка до края на 2025 година?
– Мисля да ,,заключа” годината подобаващо, с нова музика и лайв участия. Изисква се силна концентрация от мен и не знам дали ще успея да си почина до края на 2025 година. Но пък бих била много щастлива да започна новата година с кратка почивка – за стимул и презареждане на енергията ми.
– За финал – ако Мона не беше певица, каква щеше да бъде?
– Все по-често започвам да мисля какво бих правила с живота си, ако нямах талант да пея и често казано, нямам конкретен отговор. Много обичам да комуникирам с различни хора, да променям възгледите и нагласите им за света или по-скоро да им показвам начина, по който самата аз мисля. Рекламата ми се струва страхотен вариант за развитие, тъй като сферата е многопрофилна и ти дава голямо поле за изява. Ако нямах музиката в живота си, може би сега щях да съм акаунт мениджър и да следя комуникацията между брандовете и рекламните агенции.
Стефани Тонева
