0

З а някои той е най-сексапилният мъж на 20-и век, който изиграва до съвършенство безупречно облечените, ледени убийци, популяризирани от филмите на Новата вълна през 60-те години. За други мъжът, който често говореше за себе си в трето лице и признаваше, че е зашлевил жена, беше егоистичен шовинист, а феминистките бяха ужасени от наградата за цялостно творчество, която филмовият фестивал в Кан му връчи през 2019 г.

ТЪЖНА ВЕСТ: Почина легендата на киното Ален Делон!

Актьорът Ален Делон, който почина на 88-годишна възраст, безспорно беше най-големият съблазнител на френския екран.

Това са най-добрите филми с Ален Делон!

Милионите му фенове от Франция до Япония, където Делон беше обожаван като идол на мъжката красота, бяха готови да пренебрегнат недостатъците му.

Жените в сърцето на Ален Делон (СНИМКИ)

Ангелското му лице се оказа неустоима комбинация и за дългата поредица от бляскави актриси, които се влюбиха в него.

В бележка до Делон по случай 80-ия му рожден ден една от най-старите му приятелки, иконата на 60-те години Бриджит Бардо, го нарича „орел с две глави... най-добрата и най-лошата“.

Легендата за Делон стартира през 1960 г., когато той изиграва красиви момчета убийци и мистериозни интриганти в „„Под яркото слънце“ - по-късно преработен като „Талантливият мистър Рипли“ - и „Леопардът“ на Лукино Висконти.

След това създава шаблона на един от любимите холивудски тропи - мистериозния убиец - със зашеметяващото си изпълнение на мълчалив килър в „Самурай“ (1967) на Жан-Пиер Мелвил.

Всички режисьори - от Мартин Скорсезе и Куентин Тарантино до Джон У от Хонконг - признават, че са задължени до живот на Делон, който поставя началото на т.нар. стилен убиец.

Ангели и демони

След това се появяват и аферите. Много от тях завършват с разбито сърце и трагедия, включително и дългата му и бурна връзка с немската актриса Роми Шнайдер, с която играе в „Басейнът“ (1969).

„Любовта на живота ми“ - както Делон неведнъж я наричаше - е намерена мъртва в дома ѝ на 43-годишна възраст, по-малко от година след като синът ѝ загива при необичаен инцидент, прободен на парапет. Официалната причина за смъртта е спиране на сърдечната дейност.

Съобщава се, че докато е изживявал „голямата си страст“ с Шнайдер, Делон е имал син от нейната сънародничка, певицата на Velvet Underground Нико.

Той винаги е отричал, че детето е негово, но въпреки това майката на Делон отглежда момчето, Ари Булон, което поразително прилича на Делон и настоява, че е негов син до смъртта си през 2023 г., на 60-годишна възраст, от свръхдоза хероин.

„Бях програмиран за успех, а не за щастие. Двете неща не вървят заедно“, казва Делон, който твърди, че винаги се е "определял" чрез жените.

„Именно в тях, чрез погледа в очите на първата ми съпруга Натали, от Роми, (актрисата и дългогодишна партньорка) Мирей (Дарк) или майката на децата ми (Розали ван Бримен), черпех мотивацията да бъда това, което съм“, каза той.

Въпреки това двама от синовете му го обвиняват в домашно насилие, като единият казва, че Делон е счупил осем ребра на майка си и два пъти носа ѝ.

Делон отрича това, но признава, че е удрял жени, които са го атакували.

Травматично детство

Собственото му детство е било проблемно, като майка му го е настанила в детски дом за известно време.

Като тийнейджър се бори за запазване на френския Индокитай, след което е уволнен безславно за кражба.

Въпреки смесените емоции, които Делон предизвиква, киноисторикът Жан-Мишел Фродон казва, че никой друг френски актьор през последния половин век „не е имал същото присъствие на екрана“.

Френският актьор Венсан Линдон, който спечели наградата за най-добър актьор в Кан през 2015 г., определя външния вид на Делон като „хипнотизиращ“.

„Можете да гледате снимките му с часове“, отбеляза той пред АФП.

Но Делон така и не успява да премине изцяло в Холивуд, въпреки огромните си почитатели в Китай и Япония, които по-късно стимулират продажбите на неговата марка парфюми.

Аукционни къщи и конни състезания

Други биха се скрили от погледа на обществото и феновете, но Делон предпочита да редува премиерите на филмите си с аукционните зали и на състезателните писти. През юли 1969 г. той купува една от последните рисунки на Дюрер, които все още се предлагат на пазара, за 700 000 франка. Това поставя началото на колекция, която започва с рисунки (скоро той обръща внимание на френски художници от XIX в. като Миле и Жерико), последвана от фовисти и накрая от съвременни скулптори на животни, сред които на първо място е Бугати. Като импулсивен купувач („Купувах от страст, никога с цел инвестиция“, обяснява той), Делон разпространява по-голямата част от колекцията си през 90-те години на ХХ век.

Междувременно през 1970 г. звездата купува жребец в Довил. Конюшнята на Делон се радва на известен успех, но и тази история завършва в съда през 1978 г., когато избраният от него треньор Пиер-Дезире Алер се явява в съда по дело за измама със зaлози. Делон промотира и боксови мачове, като организира двубоите за световната титла в средна категория. Приходите и от това му начинание са огромни.

Връзки с десницата

Сложният личен живот на Делон го държи непрестанно в заглавията на вестниците.

Той не само играе "лошите", но и общува с тях. През 1968 г. е арестуван, след като бившият му бодигард Стеван Маркович е открит с куршум във врата.

Полицията подозира Маркович в афера със съпругата на Делон Натали в случай, който привлече вниманието на цялата страна.

Преди делото да бъде окончателно прекратено и неразкрито, един корсикански гангстер, приятел на Делон, прекарва една година в затвора, обвинен в убийството, след което е освободен.

Делон се отказва от киното през 2000 г., след което се появява предимно по телевизията, макар че през 2008 г. е изкушен да се върне на големия екран, за да изиграе Юлий Цезар във филм за Астерикс.

В по-късните години той се превръща в поляризираща фигура заради подкрепата си за френската десница Национален фронт (по-късно преименуван на Национален сбор), чийто основател Жан-Мари Льо Пен наричан от Делон „скъп приятел“.

През 2016 г. актьорът предизвика още повече спорове, като скочи в защита на бившия министър Надин Морано, която обяви Франция за „страна на бялата раса“, която тя не иска да види да става мюсюлманска.

*Източник: БГНЕС