- Г-н Владимиров, преди дни представихте отчета на ПРOФОН за 2025 г. Какво прави впечатление от него?
- Имаме 11% ръст на всички приходи. Това едно добро постижение за изминалата година. Имаме добро увеличение и в приходите от „публично изпълнение“ - това са всички търговски обекти, в които се слуша музика. Въпреки че отчитаме добри резултати, има няколко регулаторни проблема, които трябва да бъдат решени, за да може изпълнителите и продуцентите да получават съответните възнаграждения за труда и усилията, които полагат.
- Може ли все пак да говорим с цифри?
- Общите приходи са 5 117 983 евро. Най-голям принос имат телевизиите, откъдето имаме 2 105 623 евро. На второ място са радиостанциите - 1 458 061 евро. Почти сходно е и от сектор „публично изпълнение“ - 1 409 960 евро. По-малки са приходите от препредаване - към 215 381 евро, и от интернет - 17 633 евро. Тези цифри показват едно положително развитие. В последните 3 г. имаме чувствително нарастване на приходите - с 20%, или около 2 000 000 евро.
- Това на какво се дължи?
- Направихме цялостна оперативна реорганизация в дружеството – системите и процесите бяха пренаредени. Бяха зададени цели на търговците в „Публично изпълнение“. Това ни позволи да функционираме по-добре, да сме по-ефективни и по този начин да си увеличаваме приходите. Все повече обекти се лицензират и си плащат за музика. По отношение на радиата и телевизиите традиционно сме на прилично ниво и успяваме да го запазим. Малко увеличение имаме и в „препредаване“, където има утвърдена тарифа с таван в приходите и тя досега ни блокираше, но подписахме споразумение с големите кабелни оператори A1 и „Вивaком“, на базата на което увеличихме цената на абонат. Това е временна мярка, преди да постигнем споразумение за нова тарифа.
- Какъв е реално проблемът?
- Ние имаме три големи проблема. Първият проблем е нежеланието да се плаща за ползването на музика в търговските обекти. Хората считат, че музиката е даденост, която могат да ползват, без да плащат. При създаването на музика обаче се влага огромен труд както от авторите, така и от изпълнителите и продуцентите и те трябва да получат своите възнаграждения за това. Решаването на този проблем изисква да се направят промени в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Искаме всички обекти, които ползват музика, да бъдат задължени да се лицензират още в процеса на категоризация. И вместо нашите търговци непрекъснато да им напомнят за това, лицензът трябва да бъде условие за започване на дейност. Да има контролен орган, който да удостовери наличието на лиценз, и едва тогава да могат да започнат да функционират. Така, както се извършват проверки от пожарната, от ХЕИ, от различни институции да се удостовери, че един обект функционира в съответствие със закона, по същия начин да бъде регламентирано и ползването на музика. Ние сме внесли преди 1 година такова предложение в Министерството на културата, а в Министерството на туризма още преди 2 г. Това предложение е прието, но не се стигна до обществено обсъждане и разглеждане в пленарна зала. За нас това е един от начините да се реши проблемът с неплащането за музика в България.
- Какви са другите проблеми?
- Вторият проблем е ценообразуването. Това са т.нар. тарифи. Понеже сме своеобразен монополист на пазара, ценообразуването става по тарифи, които трябва да бъдат утвърдени от Министерството на културата. Договарянето между ползвателите и правоимащите обаче трудно завършва с приемане на тарифа. Липсата на метод за ценообразуване води до дългогодишни спорове между двете страни и закономерно до отсъствието на резултат. Ето защо ние от ПРОФОН искаме да се промени подходът, като се стъпи на добрите бизнес практики. След като няма възможност, както при другите стоки, ценообразуването да става на базата на търсене и предлагане, да ползваме метода на съпоставимите пазари - да видим какви са там тарифите и те да бъдат адаптирани за България. Да не се получава разговор, в който всяка от страните отстоява интересите си, а да има рамка, на базата на методика, и да се стигне до една цена, която е най-близо до условната цена на съпоставимите на България пазари. Посочили сме критериите кои са съпоставимите пазари. Тези критерии трябва да се използват с натрупване: 1. географската локация, 2. демократичното политическо устройство, 3. участието в определена икономическа общност, 4. сходно икономическо развитие, 5. наличие на ползватели на съответните пазари, 6. наличие на ОКУП (организации за колективно управление на права). След като определим тези пазари, следва да: 1) изравним ценовите нива към България, 2) да приравним икономическото развитие и 3) броя на населението към България и да видим как изглежда една адаптирана тарифа за България. Тогава вече имаме рамка, в която не водим безплодни дискусии, а рамка, в която да се споразумеем по утвърдена в международен мащаб методология, добра бизнес практика и здрава икономическа логика. Именно затова искаме да се включи в текста на закона (ЗАПСП), че цените се образуват на базата на методика. Не на последно място при тарифирането трябва да има равнопоставеност на авторските и сродните права.
- Сегашните тарифи откога са?
- В различните сегменти са отпреди 10-15 г., в публично изпълнение са по-нови. Така или иначе тези тарифи са изживели своето време и трябва да бъдат променени. Още повече че се променя начинът, по който става тарифирането в останалите европейски държави, близки до нас, като Хърватия, Словения, Румъния, Гърция - пазарите, с които трябва да се сравним. Все по-малко се използва тарифиране на база „цена на абонат“ и все повече се прилага тарифиране на база „бруто приходи“. В това отношение също изоставаме от тези държави, тъй като при нас подходите са остарели. Останали са може би 2-3 държави, които все още ги прилагат.
- Казахте, че има и друг проблем?
- Третият проблем е свързан с разпределението на приходите от ползвателите. За да бъдем много по-точни, трябва да имаме по-точни отчети. За да не прилагаме осредняване, на нас ни се иска да получаваме от ползвателите по-точна информация каква е музиката, която е слушана, за да може парите, които те плащат, да отидат директно към изпълнителите и техните продуценти. Това става в разговори с тях и сме поели в тази посока.
- Това означава ли, че в един фризьорски салон, в който е пуснат телевизор, освен че си е платила лиценза, фризьорката трябва да записва кои песни звучат?
- Не е необходимо. Достатъчно е да каже, че пуска City TV или The Voice, и на базата на това ние ще намерим начин как да разпределим парите. И ако се каже по колко часа звучи едната или другата телевизия, още по-добре. Дори и това е стъпка към приближаване в правилната посока. Ако в даден обект звучи попфолк, възнагражденията ще отиват към попфолк изпълнителите. Няма да е към джаз или поп артистите. В един ресторант диджеят може да ни даде плейлистата, която е слушана. Ако пускат определени телевизии, също могат да ни кажат. Ако канят изпълнители, могат да кажат кои са те - това също ни помага. По договор те трябва да ни предоставят отчети, но ние се опитваме да опростим това, като им пращаме анкета, която е по-систематизирана, за да ни насочат каква музика се слуша в търговските обекти.
- Идва лято и на морето ще отворят много заведения. Как стои въпросът с тях?
- Нашите служители провеждат средно по 30 телефонни разговора дневно. За година сме зaложили около 30 000 обаждания към търговските обекти. Провеждаме и Viber кампания, като планираме да изпратим около 15 000 съобщения. С Министерството на културата сме договорили 300 проверки, които да бъдат извършени от тяхна страна, а 400 проверки ще бъдат направени от наша страна. Планирали сме да бъдат заведени около 200 дела през нашите адвокати срещу нередовни платци или обекти, които ползват музика, но не искат да плащат. Дали ще стигнем до тях, или като тръгне процесът, ще се стигне до плащане за лиценз, което е честа практика, не знаем. По същия начин е и за летните заведения - проверки на място, установяване на ползването на музика от каталога на ПРОФОН, обективизирани със записи и свидетели и съответната процедура за дело.
- Коя е най-голямата група от тези дела?
- Това са най-рентабилните обекти - големи хотели, ресторанти, казина... Има обекти, които плащат много малки суми, а ползват музика в целия комплекс - в ресторанта, в дискотеката, в казиното, на басейна... Нашите усилия са насочени към тях - да плащат за всеки обект от комплекса. В т.нар. ХОРЕКА - хотели, ресторанти, къщи за гости, които са от 5 звезди до без звезда, сме покрили 18%. Първо искаме да покрием големите обекти - те са лесно достижими, видими, по-публични, искат да имат добра репутация. Там покритието ни е по-голямо - 56% от обектите с 5 и 4 звезди са се лицензирали, от 3-звездните до 1 звезда - намалява процентът. Докато къщите за гости, които са най-голям брой, са много малко лицензирани. Целта е през закона всички да се лицензират. В околните държави такъв проблем не съществува - в Румъния и Гърция има около 80% покритие на пазара, в Хърватия и Словения - 90-95%. Само в България процентът на покритие е изключително нисък. Това се дължи на културните особености на страната и недостатъчната категоричност на закона, както и на контрол. Контролът не е задължително да е от страна на държавата, но законът трябва да ни позволява при завеждане на дела процесът да върви по-бързо.
- Какви са прогнозите за тази година?
- Прогнозираме увеличение на приходите с 6%, или 316 334 евро допълнително. Административната издръжка в ПРОФОН е под 20%, за тази година прогнозираме 18%. Най-голямо увеличение очакваме от „публично изпълнение“ - там има потенциал, много малка част от пазара е покрита и много обекти не плащат лиценз за музика. В телевизиите и радиостанциите сме почти на максимума - всички са лицензирани, единственият начин да се променят парите са тарифите. Аз мога да се поставя в обувките на ползвателите. Ние не искаме заедно с „Музикаутор“ (защото на тях трябва да платят другата част от лиценза) да ни плащат сума, която да свали техните нетни маржове под пазара, да имат кретащ бизнес или да излязат от бизнеса, защото инвеститорите биха се насочи към по-доходоносни индустрии. В същото време не сме съгласни ползвателите да генерират големи приходи благодарение на това, че ползват музика и да не плащат справедливо на съответните автори, изпълнители и продуценти.
- В книжката „Годишен отчет за 2025“ сте публикували и годишната класация топ 10 за 2025 на най-ротираните изпълнители, която се оглавява от Елизабет. Това ли са артистите с най-големи приходи?
- Това са артистите, които са най-слушани в телевизиите и радиостанциите. Естествено, че ротациите имат значение, но тази информация е конфиденциална.
Това е той:
Има над 20 години управленски опит като изпълнителен директор, финансов директор и член на бордове на директори. В периода 2009-2018 г., с малки прекъсвания, е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на БДЖ, където ръководи мащабно преструктуриране на компанията
От 2022 г. е изпълнителен директор на ПРОФОН - дружеството в България за колективно управление на сродни права в музиката. Заемал е висши управленски позиции – C-level (CEO, CFO) в MONBAT, Sofia Commerce, FoodYard Holding, Delta Imoti Group, Clearcom Invest Holding и Kalvacha JSC. Професионалният му фокус е върху корпоративно преструктуриране, финансово оздравяване, организационна трансформация и управление в кризисни ситуации
Доктор по бизнес администрация от Durham Business School, Великобритания, с дисертация в областта на преструктурирането на проблемни компании. Магистър по бизнес администрация от Университета в Южна Каролина (USC), САЩ, и Икономическия университет във Виена (WU), Австрия
Притежава международна професионална квалификация Chartered Certified Accountant, Великобритания. Магистър по международни икономически отношения и финансов мениджмънт от УНСС, магистър по политически науки от НБУ и магистър по педагогика от СУ „Св. Климент Охридски“.
Лео Богдановски
