Т аня Радева-Лазарова е специален гост-солист в турнето на италианската филхармония "Джузепе Верди ди Салерно“ в България.
Заедно с прочутия тенор Марко ди Сапия тя представя музиката на великия италиански композитор пред българската публика. Сопраното е артист с редкия дар да съчетава мащаба на голямата оперна сцена с деликатната изящност на камерното изкуство. Нейният международен път я отвежда до престижни сцени в Швеция, Финландия, Унгария и Италия, където гласът ѝ е аплодиран както в класически роли от Моцарт, Верди и Пучини, така и в съвременни български вокални премиери и обичани мюзикъли като „Котките“ и „Уестсайдска история“.
Тя е призната за една от най-видните български камерни певици, чийто репертоар обхваща кантатно-ораториални и песенни творби от Бах до Малер и Рахманинов. Музикалният ѝ път е белязан от силна приемственост - тя има привилегията да навлезе в дълбочината на вокалното майсторство под крилото на доц. Людмила Хаджиева, съпруга на големия български композитор Парашкев Хаджиев. Таня Радева-Лазарова обаче не спира до пеенето. Търсейки цялостната архитектура на музиката, тя завършва и магистратура по хорово дирижиране.
В продължение на пет години тя работи като диригент на световноизвестния Детски хор на Българското национално радио рамо до рамо с легендарния акад. Христо Недялков – период, в който хорът си партнира със звезди като Хосе Карерас и печели престижната награда „Кристална лира“ за историческата продукция на „Борис Годунов“ на Софийската опера и балет. Днес, с докторска степен в областта на музикалната педагогика и изпълнителското изкуство, Таня Радева-Лазарова успешно балансира между науката, преподаването и сцената.
- Г-жо Лазарова, Верди е композитор, който изисква не само вокална сила, но и голяма драматична дълбочина. Като гост-сопрано в турнето на италианската филхармония
„Джузепе Верди ди Салерно“ в България, заедно с Марко ди Сапия, какво предизвикателство и какво вдъхновение носи за вас тази среща с неговата музика?
- Музиката на Верди винаги е била особено предизвикателство и вдъхновение за мен. Той е композитор, който изисква безупречна вокална техника, но и голяма драматична дълбочина. В неговите героини има едновременно огромна сила и изключителна ранимост – именно това прави интерпретацията толкова вълнуваща. За мен е чест да бъда гост-солист в турнето на италианската филхармония „Джузепе Верди ди Салерно“. Работата с италиански музиканти е специално преживяване, защото те живеят с тази музика и тя е част от тяхната културна идентичност. Това ме мотивира да търся още по-голяма автентичност и дълбочина в изпълнението. За мен е голямо вълнение срещата на сцената с Марко ди Сапия. Работата с артисти с богат международен опит винаги е взаимно обогатяваща и те кара непрекъснато да надграждаш себе си. Най-голямото предизвикателство при Верди е да намериш точния баланс между вокалното майсторство и драматичната истина. Публиката не иска само красив глас – тя иска да повярва на историята и на емоцията. А най-голямото вдъхновение е, че тази музика вече повече от век и половина продължава да докосва хора по целия свят.
- Вашата кариера ви отвежда до сцени в България, Швеция, Финландия, Унгария и Италия. Какво е различното в усещането да пеете пред публика в различни държави?
- Всяка публика има своя енергия и свой начин да преживява музиката. В България усещам особена близост и емоционална връзка. В Швеция и Финландия впечатлява огромното уважение към артиста и изключителната концентрация по време на концерта. В Унгария се усеща силна музикална традиция и публика с отличен вкус. А Италия е мечтана сцена за всеки оперен певец – там операта е част от националната култура и хората имат невероятен усет към гласа, стила и емоцията. Независимо от различията музиката винаги намира път към сърцата на хората.
- Репертоарътви е изключително разнообразен - от Моцарт и Пучини до Малер и мюзикъли като „Котките“ и „Уестсайдска история“. Как се съхранява собствената артистична идентичност?
- Индивидуалността не означава да пееш всичко по един и същи начин. Всеки композитор има свой език и своите изисквания. Задачата на изпълнителя е да уважава стила, но да остане верен на собствената си чувствителност. Вярвам, че гласът носи отпечатъка на човека. Независимо каква музика изпълнявам най-важното за мен е историята да бъде разказана искрено.
- Какво ви дава камерното музициране, което голямата оперна сцена не може?
- Операта ми дава размах, драматизъм и театралност. Камерната музика ми дава концентрация, внимание към най-фините детайли и много по-интимен контакт с публиката. Там всяка дума, всяка фраза и всеки нюанс имат огромно значение. За мен тези два свята не се противопоставят, а се допълват.
- След оперното пеене завършвате и хорово дирижиране. Как това промени погледа ви към музиката?
- Дирижирането ме научи да гледам на произведението като на единен организъм. Започнах много по-ясно да чувам връзките между всички партии и да мисля не само за собствената си роля, а за цялостната музикална картина. Това ме направи и по-добър певец.
- Работили сте пет години с акад. Христо Недялков в Детския хор на БНР. Какъв урок ви остави той?
- Това беше едно от най-ценните ми професионални училища. Акад. Христо Недялков ме научи не само как се работи с хор, а как се изграждат професионализъм, дисциплина и уважение към музиката. Работата с деца изисква търпение, вдъхновение и личен пример.
- През 2023 година защитихте докторска степен. Как науката помага на артиста?
- Науката ми помогна да осмисля сценичния си опит и да го превърна в система. Практиката дава интуицията, а научната работа – логиката и методологията. Двете се допълват и ме правят по-добър артист и преподавател.
- В професионалния ви път важна роля има семейството на Парашкев Хаджиев. Какво означава това за вас?
- Това е огромна чест и отговорност. Благодарение на Людмила Хаджиева имах възможност да се докосна до стила и мисленето на един от най-големите български композитори. Това наследство е жива част от моя професионален път.
- Ако трябва да опишете своята мисия като артист с едно изречение?
- Искам хората да си тръгват от концертите ми не просто впечатлени от гласа, а истински развълнувани, защото най-голямата сила на музиката е, че достига там, където думите понякога не могат.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Екатерина Томова
