П ровежда ли се още „Златният кестен“ и участва ли Марги Хранова в този конкурс за стара градска песен? Ако тя е кандидат там, нямам нищо против облеченото, напротив - то съвършено отразява стилистиката на този жанр. Но не мога да си представя милата ми приятелка да излезе на сцената зад пано от изкуствени цветя и да запее „Ружи, ружи, бели ружи“... И така, полата в този моден казус е твърде дълга и лъскава, за да не направи впечатление. Тя, полата, е като каросерия на камион, превозващ петрол. Краищата й се плискат като океан, в който се е удавил и последният моден критик. Дантелената горна част изисква чаша вино и камина - Господи, какво говоря, те също са налични в този кадър. Хранова, към която храня огромна обич, навярно има и по-добри идеи за приложения на облеченото. Виждам, че на прозореца зад нея има недостатъчност от перде.
Анелия, не си прави жабешка услуга
Който е каръщисал жабешко бутче с пантера, може да получи Нобеловата награда за смелост. Защото, което виждам по Анелия, е странният случай не на Бенджамин Бътън, но на нещо много по-смущаващо. Позата също кряка в полза на поза на жабче, виждащо за първи път камера. Певицата позира със заучена небрежност, но това само разкрива повече и повече жабешкия намек в дрехата. В същото време се чудя колко души са били необходими за навличането в този естетически крясък. Ако трябва спешно да се измисли име на дрехата, за да влезе тя в енциклопедията на абсурда, нека предложа следното – анелияжабещеризон.
Илчев, не си на бургаската гара
Драги ми Илчев, пак се срещаме и пак получаваш оценка слаб. Дънките всъщност поставят тази ниска оценка, в която влагам повече съчувствие, отколкото ирония. Защото подобна комбинация е по-скоро уморителна, отколкото вдъхновяваща. Дънки и микрофон е последното, което ще препоръчам на студентите си по естетика. Още по-странно е, че дънките нямат колан и изобщо изглеждат сякаш са току-що разопаковани в хотелската стая. Усещанията ми за сакото са подобни. То е наистина стилно, но ако човек пътува по линията София- Бургас и иска да не се натрапва. Тъмната риза потъва засрамено, а можеше да бъде изтъкната с някаква брошка или шал. Малко ведрина добивам с усещането, че все пак Илчев не пее на мое парти и намалявам изискванията си.
Иво Димчев с тенджера за извънземни
Питам се това компютърна графика на Иво Димчев ли е или физическо негово проявление. Каквото и да е, под шлемовете на кича той не изглежда по-привлекателен или знаменит. Това, което замества прическата му, която отдавна е заместена от тату, може да се приеме за част от тенджера на извънземни. Какво талантливият изпълнител би готвил в нея, не знам. Мога да предположа, че скорпион по ирански с френска горчица. Посещавал ли е скоро Димчев Хеопсовата пирамида и възможно ли е да се е одраскал по някой от стенните надписи там? Сигурно египтолог - иволог може да отговори на този въпрос, но йероглифите по тялото му все имат някакъв произход. Чудя се още как Иво се плези на контролите в градския транспорт при тази висулка на устата. Може би при всяко подобно действие я сваля, поставя като обеца и си показва езика. Замислям се как в природата змийският език е получил такава форма.
Ангелите на Гуна - съвременни самодиви
Две бели лястовици са „кацнали“ до своята орлица - звездата Гуна Иванова. Жалко е, че рядко представители на българския фолклор „кацат“ в класации за мода, но... удоволствието е мое да ги почета и похваля. Внучките на прочутата певица са като ангели в ангелогласния хор на човещината. Дрехите, отразяващи българското, са достоверен източник за отношението им както към родината, така и към знаменитата им баба. Белите дрехи им придават вид на съвременни самодиви, промъкнали се в сивия естетически свят. Гуна, приветлива и миловидна, отново е напипала пулса на модното. Дрехата й освен великолепна със своите шевици е в онова дълбоко зелено, на дъното на което вибрират емоциите на световната етническа мода.
Лорд Евгени Минчев
