0

- Момичета, здравейте! Много ми е приятно да ви кажа честито начало, защото това за двете е едно начало - вашата YouTube поредица „Кажи ми, мамо“.

Гала: За мен е абсолютно непозната територия, на която стъпвам. Много се притеснявам. Мари е много наясно с работата в социалните мрежи и заради нейната работа като инфлуенсър, и заради студията, които тя менажира, и многото хора, с които работи. Тя положи усилия да ме убеди да се включа в този проект.

- Това почти отговаря на следващия ми въпрос - чия е идеята за тази поредица?

Мари: Идеята е моя и основното желание също е мое. Много исках да направим този проект и да покажем тази светлина на мама, както и на нашите взаимоотношения. И изобщо на взаимоотношенията между майка и дъщеря. Много се привързах към тази идея и някак се устремих в това да убедя мама да се включи.

- Е, успя да я убедиш. Правим това интервю преди снимките на първото ви видео. Гала, ти си дългогодишен телевизионен водещ и емблема в телевизията, как приемаш това предизвикателство?

Гала: Това е по-различен маниер във всичко. Аз не съм толкова наясно. Има подкасти, които харесвам, които слушам, нашето не е точно подкаст, но маниерът на водене е подобен - съвсем натурално, съвсем естествено, небрежно, лежерно. Може да прозвучи малко нарцистично, но аз мисля, че съм сред най-естествените водещи. Както се държа в живота, така и на екран и въпреки всичко съм сигурна, че тук се иска нещо по-различно и по-друго и това много ме притеснява.

- Мари, това наистина не е подкаст, а каква е концепцията?

Мари: Даже изобщо не е подкаст. Разчупено е, ще имаме игри, така че само слушайки, човек няма да може да разбере какво се случва, но надявам се да е интересно, да е забавно. Това е една поредица, в която ще разглеждаме взаимоотношенията на майка и дъщеря, ще се забавляваме, надявам се да се смеем много.

Гала: В нашите взаимоотношения с Мари по принцип има много смешни неща и много сериозни, разбира се. Ще поглеждаме и към едното, и към другото. Мога да кажа нещо, което сигурно и всяка майка би казала - че това е безусловна любов. Детето ми ще обичам и след смъртта си и съм я заобичала още преди да се появи на бял свят. Това не означава, че не съм била строга, че не съм била невярна в преценките си, в оценките си, в осъждането си понякога, че не съм имала грешни решения безкрайно много пъти. Всички неща, в които, както каза тя преди малко, може би ще се припознаят всяка майка и дъщеря.

- Сетът ви е много красив, женски, нежен...

Гала: Аз искам да благодаря на Гери Малкоданска за сета, който ни направи. Както каза, много женски и нежен.

- А сценария кой го пише?

Мари: Искам да благодаря на основния човек в нашия екип – Алекс, която подготви концепцията и доразви идеята, за да изглежда тази поредица по този начин, по който изглежда в момента.

Гала: Алекс е един от хората около Мари, които аз най-много обичам.

- Вие двете спорите ли често?

Мари: Да! Понякога тръгваме да спорим, виждаме накъде отиват нещата и затваряме телефона. После, като се чуем, си говорим така, все едно не е било. Никоя от нас не си е сменила позицията и не сме отстъпчиви, но продължаваме напред.

Гала: Моралът, разбиранията за смислено и несмислено – ние сме абсолютно еднакви в това. Другото са детайли. Тя живее младежкия си живот, но за нея е рано да си даде сметка за това колко много си приличаме. Ценностите, които носиш в себе си, отношението към хората, към близките, към приятелите - това са неща, по които тя тотално прилича на мен.

- А по какво най-много се различавате?

Мари: Аз много упорито твърдя, че се различаваме. Но така като ме питаш, наистина не мога да се сетя (смее се). А може би просто наистина много си приличаме в основните неща. И двете се борим със зъби и нокти да си наложим мнението.

Гала: Казват, че противоположностите се привличат, но аз казвам, че не е така. Тя може сега с мъжа до нея да има много сблъсъци в ежедневието, но ако основата им е еднаква, разбират вярно нещата и вярват в едни и същи ценности – това не значи, че са противоположни.

Двете много си приличат по морал, ценности и отношение към хората

 Двете много си приличат по морал, ценности и отношение към хората
Борислав Михайлов

- Важна е подкрепата, а ти Мари получаваш ли я и от мъжа до теб?

Мари: На 100% и от мама, и от човека до мен.

Гала: Той дори угажда на всичките й прищевки, въпреки че тя е много сериозен човек. Те не са глупави – да му мрънка за това да й купи определен панталон или чанта. Той е човекът, който изцяло помага за този проект. Много е ангажиран със свои задачи, но не мисля, че й е отказал каквото и да е.

Мари: Последната ми прищявка беше за градина и ми направи зеленчукова градина.

- В любовен план давате ли си съвети?

Гала: Споделяла съм й неща, които, като се замисля за взаимоотношенията ми – нещата, които ме натъжават, нараняват, удовлетворяват като жена... Споделяла съм й такива неща, каквито може би малко майки споделят с дъщерите си. Ние не сме приятелки, а много повече от това. Аз съм й майка, тя ми е дете. Имаме в много отношения приятелски взаимоотношения. Тя също ми е споделяла много лични и интимни неща. Знам, че много от тях не ми е споделяла, но не мисля, че е така, защото я е срам или не трябва да го разбирам, а защото не иска да ме тревожи. А аз искам да ме тревожи. Аз не съм била с очакването да я родя само за да ме радва. Знаела съм, че ще има трудни моменти, с които е нормално да се сблъскаш.

- Ако върнем лентата назад, когато за първи път я хвана в ръце, и сега, когато я виждаш толкова напориста, успешна, амбициозна, как се чувстваш?

Гала: Много път е това. По-голямата част от този път съм вървяла с нея, но няма да е далеч времето, от което тя ще си е вървяла повече от пътя самостоятелно. Правила съм всичко възможно да получава много любов, защото си мисля, че е изключително важно да се чувства много обичано дете. Давала съм й цялата си любов, била съм и строга, била съм и изискваща. Сега, като върна за себе си лентата назад, съм можела да спестя много от нещата. Виждам, че са били ненужни или прекалени, но никой не се е родил научен да бъде родител. За съжаление в крачка се учат много неща и сигурно ако имах второ, трето дете, някои от грешките щях да ревизирам и да не ги правя.

- Мари, един ден, живи и здрави, когато имаш свой наследник, какво ще вземеш от възпитанието, което ти е давала майка ти, към твоето дете?

Мари: Искам да взема много неща от възпитанието, което ми е дала и дава. Със сигурност има и неща, които искам да променя, за строгостта например, както тя каза. Мисля, че има моменти, в които е била много полезна и абсолютно е спомогнала за изграждане на характера ми и изобщо на човека, който съм в момента. Но има и моменти, в които сега, като се върна назад, е била абсолютно ненужно. Така че ще се опитвам да си спомням моментите, в които аз съм била дете и в които сега мога да направя някаква различна оценка на ситуацията и да взимам опит. Аз ще се допитвам със сигурност до мама за всичко.

- Коя беше най-голямата беля, която е правила Мари като малка?

Мари: Обръснах си веждите (смее се).

Гала: Тя говори за веждите, но се обръсна цялата - ръце, крака, мустаци, вежди, всичко. Беше втори или трети клас.

Мари: Обръснах веждите си, както си трябва, оставих по една точка само в средата (смее се).

Гала: Решила да махне косъмчетата под веждата и в средата, но не знае, че самобръсначката не бръсне каквото тя си е решила, а бръсне цялото.

Мари: Мама разбра след два дни. Аз много успешно го криех с един бретон, обаче имах някаква висока оценка по немски и тя ми вдигна бретона да ме целуне по челото и замръзна (смее се).

- Е, високата оценка трябва да я е спасила нещата...

Мари: Нищо не спаси (смее се).

YouTube поредицата им Kaжи ми, мамо стартира утре,  

 YouTube поредицата им Kaжи ми, мамо стартира утре,  
Борислав Михайлов

- Да се върнем на новия проект - YouTube поредицата. Кога стартира и коя е първата тема?

Гала: Утре - 21 април.

Мари: Следобед вече ще бъде в интернет пространството. Започваме с темата: „Кажи ми, мамо, как се справяш?“, след което имаме великденски епизод. В който мама най-накрая ще прави козунаци. Всъщност всяка година, освен че прави страхотни козунаци, тя и разказва за тях. И винаги хората пишат обикновено на мен, защото до нея не могат да изпратят съобщение - може ли рецепта, може ли рецепта... (смее се). А аз каква рецепта да им дам, като тя си е нейна. Но ето сега ще дадем рецепта.

- Подготвяте ли се вече за Великден?

Гала: И двете много обичаме този празник. Мари обича повече Коледа може би, но аз обичам повече Великден. Самият факт, че е в началото на пролетта, всичко разцъфтява, заживява една надежда, че нещо ще се случи и то ще е хубаво, ще е прекрасно...

- Мари, последния път, когато си говорихме, беше точно преди откриването на студията S.P.A.C.E. Оттогава вече мина повече от половин година. Какво става, как се развиваш в момента, със сигурност имаш много нови неща?

Мари: Има много нови неща, има много готини проекти, които се снимат тук. Опитваме се да сменяме декорите непрекъснато, да са разнообразни, да можем да реагираме на изискванията на всеки клиент. Имам щастието да попадаме наистина на много готини проекти. Работата ни доставя удоволствие.

- Гала, всеки делничен ден ни радваш от екрана на NOVA и предаването „На кафе“, но аз искам да поговорим за твоята козметика, която е истински хит. Ще ни изненадаш ли с нови продукти?

Гала: Пускаме нова серия. В момента се работи по нея. Правят се формулите. Купихме супермодерни съставки от последното изложение на лаборатории за съставки в Барселона. Изключителни, които сега лабораторията работи по създаването на формули за три продукта – дневен, нощен и околоочен крем.

- За финал кой е най-важният урок, който научихте една от друга?

Гала: Мари ме учи на търпение. Да не реагирам веднага. Учи ме да изслушвам как ми обяснява елементарни неща, които са ми ясни още от втората дума, но да стоя и да чакам, да изслушвам цялата тирада (смее се).

Мари: Мама ме е научила да съм благодарна и да оценявам нещата, които имам. Научи ме да прощавам и лесно да ми минава. Ето сега сме се скарали и след две минути вече ми е минало, а не още шест часа да съм кисела.

Гала: И на мен вече ми минава бързо. Едно време бях много тежка в това отношение. Мога с няколко дни да си мълча. Сега вече не е така.