С лед като вкара цялото си семейство в „Щастливият Гилмор 2“, крайно време беше младата Съни Сандлър да получи главна роля в „Не пожелавай късмет“. Адам и Джаки Сандлър продуцират филма, сюжетът е базиран на истинската история на сценаристката Лаура Ханкин, а лентата може да бъде видяна по стрийминг платформата Netflix.
Мюзикъл
Историята ни запознава с младата Софи (Съни Сандлър), която е ученичка и живее заедно с двамата си малки братя, баща си Тед (Макс Грийнфилд) и грижовната си майка Елизабет (Мелъни Лински). Ученичката е изключително притеснена, защото ѝ предстои прослушване за училищна пиеса, озаглавена „Сервитьорката“.
„Тайната на музиката“ – новият БГ мюзикъл за деца и възрастни
Софи изобщо не вярва в певческия си талант, но това не пречи на режисьора да я хареса изключително много и да я вземе за главната роля. Още в началото разбираме, че баща ѝ Тед има навика, без да иска, да набира хора по погрешка с телефона в джоба си и така Софи става слушател на посещение на родителите си при лекаря. Става ясно, че Елизабет отдавна води битка с рак и болестта отново се е възвърнала. Това, което обаче се опитват да скрият от дъщеря си, е, че състоянието ѝ бързо се влошава и не ѝ остава много време. Все пак Елизабет иска да предпази децата си и прави всичко възможно да дава кураж за пиесата на Софи.
А тя, като типичен тийнейджър, преживява всякакви драми - от разправии с приятели до първа любов. Всички се опитват да са съпричастни със Софи, но тя не иска личният ѝ живот да е на показ и да се чувства като жертва. Тя се старае и полага много усилия, за да се справи добре в мюзикъла, но единственото, което иска, е майка ѝ да може да я гледа - нещо, което не е ясно дали ще може да се случи.
Софи и Елизабет
Гимназия
Режисьор на „Не пожелавай късмет“ е Джулия Харт, като отговорен за картинката е операторът Брус Фортнър. Съвсем логично е Адам и Джаки Сандлър да продуцират лентата, предвид че Съни навърши 18 години съвсем скоро, но е освежаващо да я оставят да играе сама, без намеса на семейството ѝ. Интересно е, че сценаристката Лаура Ханкин преживява почти идентична случка в гимназията и сама признава, че от доста време искала да я превърне във филм. Разликата е единствено, че мюзикълът тогава е бил „Моби Дик“, а от студията искали 3 конкретни неща за лентата - главната роля да е женска, да има силни певчески умения, както и да присъства доза романтика.
Ханкин се втурва в търсене на подходяща пиеса и в крайна сметка попада на „Сервитьорката“ от Бродуей. Друг плюс на това Адам Сандлър да е продуцент е, че макар и да не участва във филма, носи със себе си дългогодишните си приятели и колеги Стийв Бушеми и Джон Ловиц, които имат епизодични роли. Определено най-силното в „Не пожелавай късмет“ е играта на младата Съни Сандлър, като също така демонстрира впечатляващи гласови умения. Като тематика, усещане и възприятие лентата напомня на друг филм на Адам Сандлър - „Щрак“. Емоционалността е там, тежката тема, семейната любов и човешка история в средата, но тук идва и проблемът.
„Не пожелавай късмет“ идва с голяма заявка, но е с продължителност от час и половина - достатъчно за обикновен филм, но не и за дълбока драма. Зрителят трудно може да се асоциира с някой от персонажите, защото те са разработени единствено частично. Все пак филмът не е „за изхвърляне“, определено държи интереса, а по всичко личи, че на Съни Сандлър ѝ предстои успешна актьорска (или сценична) кариера.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Александър Пашов
