- София, преди няколко дни бе официалната премиера на новия български филм „Чичо Коледа“, където вие също имате много запомняща се роля. Какви са отзивите за лентата?
- За първи път гледах филма преди няколко дни на премиерата в НДК и съм много доволна. Не го бях гледала, въпреки че той вече има спечелени и две награди. Беше отличен с награда на публиката на фестивала „Златна роза” във Варна, както и с наградата на Варна на фестивала „Любовта е лудост”. Знаех, че ще е хубав филм, защото Ивайло Пенчев обикновено прави страхотни неща. Истината е, че за мен наградите на публиката са най-ценните за киното, защото няма нищо по-важно от това хората да харесват и обичат това, което си направил. Не можах да присъствам на варненско лято, но имаше хора, които са го гледали и казваха: „Ооо, много е хубав „Чичо Коледа“ и нямах търпение и аз да го видя.
- Какво ще ни разкажете за снимачния процес?
- Бях много щастлива, че пак имам възможност да участвам във филм на Ивайло Пенчев, защото в „Летовници“, когато играх, беше летен филм, а сега е зимен. Отново прекрасни актьори, целият актьорски състав е много силен. Особено много ме впечатли синът на Деян Ангелов - Ален, който играе главната роля. Той е много малък, но прави голяма роля. И е много впечатляващо, защото си имаме страхотен малък български актьор. Филмът е комедия, но има и едни много трогателни моменти, които ме изненадаха. Даже през повечето време, когато гледах филма, направо бях с насълзени очи. В същото време се и смеех, защото имаше много политическа сатира, която беше точно на място. Право в десетката за момента, в който се намираме. Цялата зала пляскаше и се смееше на тези места, защото бяха наистина много точно направени. Моята роля на цветарка е малка, но цветна ( смее се). Когато ми се обади Ивайло за ролята, ми каза: „Тук има една роля, не е голяма, но точно ти ми трябваш. Представи си как беше цветарката във филма на Чарли Чаплин, почти без думи, но пък много ни е важна“. Партнирам си с един от главните персонажи Свежен Младенов. Развръзката на неговия образ е с моята роля.
- Имаше ли интересна случка по време на снимките, която няма да забравите?
- Сещам се, че умирах от студ на едната сцена, където пеем пред един прозорец пет-шест часа, валеше сняг, беше супер студено (смее се). Ние, разбира се, бяхме с дрехи, които не са подходящи. Аз си сложих две-три якета едно върху друго и снимката, която са взели за плакат, е точно тази (смее се). И там изглеждам като огромен човек (смее се). Дори една моя позната каза, че не ме е познала, докато не се е приближила, защото съм изглеждала доста едра. Така че е хубаво въпреки климатичните условия да се придържаме към това да изглеждаме добре.
На премиерата на Чичо Коледа с режисьора Ивайло Пенчев.
- Докато правим интервюто, виждаме, че сте много енергична и кипите от желание за работа. Винаги сте казвала, че обичате еднакво и киното, и театъра, и не може да кажете кое от двете ви е по-любимо. Кажете ни къде могат да ви гледат сега вашите почитатели?
- В момента в театъра не можете много да ме гледате заради ситуацията, която за всички е изключително неприятна. Много представления падат по различни причини. Заради болен актьор, заради липса на публика... Това много ме натъжава. Моето лично мнение е повече хора да се ваксинират. Има хора, които искат да дойдат на театър, но нямат сертификат. И салоните са полупразни. На мен много често ми се налага да играя „Бонбон“ в случая, защото е много лесно в тази обстановка един човек да играе. Но пък ми е много тежко да го играя много пъти пред малко хора.
- „Бонбон“ е моноспектакъл с послание, което е много важно в днешно време.
- Щастлива съм, че карам хората да излизат от постановката не само усмихнати, не само видели нещо хубаво и красиво, но и че съм ги накарала да се замислят върху някои неща. Погледнато отстрани, ни дава един друг поглед, който ни отваря други сетива.
- Вие играете в много комедии. Трудно ли е да разсмеете хората в момент, в който на никого почти не му е до смях?
- Трудно е, да. Но въпреки това ние го правим с абсолютен капацитет на сто процента, защото пък това е нашата работа. Дори и двама да са в салона, колкото и да ни е гадно, особено за комедията, когато липсват и хора, и смях, ние продължаваме, защото ние трябва да помогнем с това, което ни е дадено като дар, това е нашата работа. Така че трудно-не трудно, ще го правим.
- От профила ви в социалната мрежа Инстаграм видяхме, че подготвяте нова постановка заедно с колегата ви Александър Кадиев. Кога ще бъде премиерата й?
- Да, подготвяме със Сашко Кадиев нова пиеса, написана от Иво Сиромахов, режисьор е Златомир Молдовански. Молдовански всъщност е млад човек, който е учил в Америка, работи по друга система, която е много готина, много приятна. На нас със Сашо ни е много интересно. Ние за първи път сме на сцена заедно, при положение че сме завършили в един клас (смее се). Много хубав текст е написал Иво Сиромахов. Първия път, когато го четох, толкова много се смях. Обадих се на Сашо и му казах – това е едно от най-смешните неща, които съм чела в последно време съвременна българска драматургия. Така че се очаква февруари да имаме премиера в театър „Сълза и смях“. Дай Боже всичко да е наред.
Със Сашо Кадиев са съученици и сега подготвят обща постановка.
- Как се казва представлението?
- Още не сме го обявили като заглавие. То е на осем части и двамата ще играем осем различни роли, което е доста голямо предизвикателство за актьорите. Ще се постараем да се позабавляваме. Аз от репетиция идвам доста заредена. Много се смяхме със Сашо. Той за мен е един от най-добрите български артисти.
- А има ли някакъв филм, в който ще ви видим скоро?
- Засега е „Чичо Коледа“. Друго не мога да кажа, защото не съм снимала друг филм. Аз много обичам да снимам, но когато дойде времето.
- Лично на вас как ви се отрази пандемията?
- Слава Богу на мен не ми е липсвала работа през тези пандемии. Ето сега репетирам със Сашко. Преди това също имах занимания, защото ако нямах какво да правя, може би щях да се чувствам доста зле... Това бездействие убива абсолютно всичко. То не е здравословно. И гледам да се занимавам с моята работа, ако имам шанс, разбира се. Защото, когато падат представления, е малко трудно.
- Открихте ли някакво хоби, за което до този момент не ти е оставало време, или нещо, с което се занимавате, когато нямате професионални ангажименти?
- За жалост не. Аз съм записана на шофьорски курсове от година и половина и още не съм си взела шофьорска книжка. Знам, че за мен ще бъде много голямо удобство да имам кола и да карам, но това ми се вижда някак си далечно и страшно (смее се). Знам, че това е нещо, което е хубаво да направя, и си го пожелавам.
- След първата пандемия всички си пожелавахме хората да станем по-добри, но сякаш повече се затворихме. Какви са вашите виждания?
- Всички казваха, че ще станем уж по-добри, но то стана точно обратното. Истината е, че самата аз се изненадах от хора, които имах за близки и чувствах приятели, сега виждам в тях една тотална стена. Не са същите хора, доста се промениха, и то не към добро. Надявам се това да е заради ситуацията, в която се намираме. Самата аз съм на мнение, че наистина трябва да се смирим, защото Бог ни отваря непрекъснато очите и с трагедиите, и с болестите, но хората сякаш не можем да го осъзнаем.
- Идват най-хубавите и светли празници, планирали ли сте вече къде ще ги посрещнете?
- Вкъщи. За Коледа винаги съм вкъщи със семейството ми. Това за мен си е семеен празник. Традиционно ще го празнувам с постните ястия. Аз съм човек, който много държи на традициите и ги спазвам. За Нова година си търся някое готино място, защото не ми се седи в София. Не смея обаче да правя и много планове, защото в последно време нещата много се объркват.
- Всички свързваме Коледа с чудеса. Кое е чудото, което искате да ви се случи?
- Искам да ми се случи нещо, което не ми се е случвало и да е прекрасно. Също така си пожелавам всички около мен да са живи и здрави, както и всички хора по света.
- На любовния фронт щастлива ли сте, колкото в работата?
- И в работата, и в любовта има спадове и възходи (смее се).
ТОВА Е ТЯ:
*Родена е на 14 юни 1985 г. в Пловдив
*Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" през 2008 г. в класа на проф. Стефан Данаилов
*Има награда „Икар 2018“ за поддържаща женска роля за ролите на Зина от „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ от Максим Горки и медицинската сестра от „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев
*Има номинация “Златен кукерикон” 2019 за комедийна женска роля за ролята на Олга Книпер в “Ясна поляна” от Миро Гарван на сцената на Театър 199 “Валентин Стойчев”
*Прави фурор с ролята си на Диди в хитовия сериал “Скъпи наследници”
Елизабет Методиева
