Д -р Азизе Сароглу в интервю за "Здравен Телеграф".

- Д-р Сароглу, какво представлява панкреатитът и каква е разликата между острото и хроничното протичане на това заболяване?
- Патологията е коренно различна и няма как да бъдат сравнявани. Острият панкреатит е спешно и животозастрашаващо състояние, което изисква незабавно лечение. Докато при хроничният панкреатит, пациентите често страдат с години преди да достигнат до лечение.
- Каква е причината за това?
- През 2017 г. Европейската асоциация на гастроентеролозите призна, че това заболяване е хирургично. В България пациентите са много малко запознати с тази патология и това често води до късна консултация със специалист. Минават години преди те да бъдат диагностицирани и насочени към конкретно лечение. Междувременно те се лекуват консервативно и симптоматично, което обаче не води до подобряване на състоянието им и много от пациентите разбират, че имат хроничен панкреатит и се насочват към хирургично лечение в късен стадий на заболяването.


- А какво всъщност представлява хроничният панкреатит и какви са причините за появата на това заболяване?
- Хроничният панкреат е хронично възпаление на панкреаса, което възниква в резултат на различни етиологични причини – автоимунно заболяване, тютюнопушене, консумация на алкохол, наследственост, камъни в жлъчния мехур.
- Това означава ли, че премахването на някои вредни навици може да ни предпази?
- Да. Задължително при снемане на анамнеза на пациентите, ние ги питаме дали пушат, дали консумират алкохол и препоръчваме преустановяването на тези навици, защото това само може да усложни състоянието.
- Какви са симптомите?
- Болка в горната част на корема, ирадиираща към лявото подребрие и към гърба. Освен това се наблюдава тежка редукция на теглото. Някои пациенти отслабват с 30-40 килограма за няколко години. Нарушено е храносмилането, организмът не успява да преработи храната, което често се забелязва и в изхожданията. Част от клиничната картина се препокрива със симптомите при онкологично заболяване, като рак на панкреаса например.
- Как се поставя диагнозата?
- Най-често първо пациентът се консултира с гастроентеролог или хирург. След това има различни диагностични процедури – ехография, скенер или ядрено-магнитен резонанс на корема, е достатъчно за поставяне на диагнозата. След това пациентът се насочва директно за оперативно лечение. Аз вече няколко години проучвам при това заболяване какъв тип интервенция е най-подходяща за лечението на конкретен пациент. Защото има няколко вида оперативно лечение и подходът трябва да е строго индивидуален спрямо диагностичните и интраоперативните процедури.
- Споменахте, че пациентите късно стигат до хирургично лечение. До какви усложнения може да доведе това забавяне?
- Понякога пациентите идват когато вече е късно дори за операция. Имат панкреасна недостатъчност, ендокринна недостатъчност на панкреаса, в резултат на която развиват и диабет. В подобен момент и хирургията не е в състояние да възвърне функцията на панкреаса. Това, което пациентите трябва да знаят е, че хроничният панкреатит е предраково състояние. Голяма част от хората, които дълго време не се лекуват, развиват карцином на панкреаса.
- Повече мъже или жени лекувате с хроничен панкреатит и на каква възраст са обичайно?
- Не бих могла да конкретизирам, защото както вече споменахме причините за това състояние са различни. В моята практика като брой интервенции имат превес мъжете. Що се отнася до възрастта на пациентите, повечето от тях са около и над 50 години.
- Има ли други състояния, при които хората търсят помощ по-късно от необходимото?
- За съжаление, да. В нашата практика наблюдаваме подобна тенденция и при пациентите с жлъчнокаменна болест. Камъните в жлъчния мехур са много честа патология, но пациентите опитват различни методи на лечение и търпят дълго преди да се насочат към хирургия. Често влизат в болница по спешност, но тук е моментът да кажем, че когато има камъни в жлъчния мехур, това неизменно засяга и панкреаса. Така пациентите с жлъчнокаменна болест, които остават нелекувани, често идват с вторично засягане на панкреаса. Затова ние препоръчваме когато се установи, че пациентът има камъни в жлъчния мехур, дори и когато не се е появила симптоматика, веднага да се насочат към оперативно лечение преди да са настъпили усложнения, като карцином на жлъчния мехур.
- Какви други са най-честите случаи в коремна хирургия?
- Ние имаме много широк спектър от патология, голяма част от нашите пациенти са с онкологични заболявания.
- Как стои въпросът с диагностиката при тях?
- Отново е много различно. Ракът на панкреаса например дълго време може да протича без симптоми и пациентът по нищо не може да разбере. При карцином на дебелото черво пък има симптоми, но някои пациенти се подвеждат, смятайки, че става въпрос за хемороиди и не обръщат внимания на проявленията. Въпреки това все по-рядко имаме пациенти в много напреднал стадий на онкологични заболявания. Много важна роля в профилактиката на тези заболявания имат общопрактикуващите лекари и гастроентеролозите, защото често те са първите специалисти, с които пациентът се консултира.

Съветите на специалиста:

  • Не пренебрегвайте оплакванията си. Всяко състояние, което е различно от обичайното, може да бъде симптом.
  • Още при първите признаци за проблем, потърсете лекарска помощ.
  • Не се лекувайте сами.
  • Когато ви поставят диагноза, запознайте се в детайли със заболяването си.

Коя е тя:
Родена е на 1 октомври 1989 г.
Завършва медицина в Тракийски университет – Стара Загора
Специализант е при проф. Александър Юлианов в „Тракия Парк“
Докторант в Катедра хирургия към Тракийския университет
Специализира в Белгия, Германия, Франция и Холандия