Историци спорят син на Кубрат ли е Безмер!

П рез 1861 г. при изследване на стари руски ръкописи историкът от Московския университет Андрей Попов, се натъква на неизвестен до този момент документ, „Именник на българските владетели“. Той е известен в три преписа: Уваров, Погодинов и Московски. В него на църковнославянски език са изписани имената на някои от най-ранните български родове и владетели, както и годините на тяхното управление по старобългарския календар.

Хунският вожд Атила, у когото някои разпознават българина Авитохол.,  

Ето и самия текст на „Именника“ на новобългарски език:

„Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му двилом твирем.
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му двилом твирем.
Гостун, наместникът, бидейки 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Безмер 3 години. а родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.
Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.

Това е цялото съдържание на „Именника“, който е от важно значение, тъй като е единственият исторически извор, който ни дава информация за този най-ранен период от създаването и утвърждаването на днешна България. Тълкуването на този исторически извор обаче и тогава, и днес предизвиква разногласия сред учените. Според едно от най-разпространените твърдения най-вероятно „Именника“ е съставен през управлението на цар Симеон, като в него са събрани и написани на църковнославянски стари каменни надписи, които вероятно са били на гръцки език. 

Доста интересно става, когато започнем анализа на имената на самите владетели и периода на тяхното управление. Според „Именника“ първите петима са управлявали от другата страна на Дунава, т.е. те все още не са навлезли в днешните български земи. 

Авитохол

Да започнем с първият – Авитохол. Според Васил Златарски годината на възцаряването му е 146 г., а според Добрев – 165 г. Днес повечето историци смятат, че Авитохол всъщност е хунският вожд Атила, който живее и управлява от 434 до 453 г. Повечето читатели ще забележат несъответствието между годините, дадени от Златарски и Добрев и реалните години на управление на Атила. На какво се дължи то ще стане ясно веднага след като видим кой е вторият владетел от „Именника“ – Ирник, за когото историците приемат, че е най-малкият син на Атила - Ернах, за чиято майка Керка се твърди, че била българка. Същият Ернах след 465 г. оглавява крилото на утигурите. По-интересното обаче е, че щом Ирник от „Именника“ е посочен, че е от рода Дуло, то от това би следвало и самият Атила да е от този род. А че вероятно първите двама владетели от „Именника“ са Атила и синът му Ернах, става ясно и от датировката на управлението им. 

Според професорите Златарски и Добрев годините на управление на Ирник са от средата на 60-те до края на 80-те години на V век. А за управлението на Ернах се знае, че започва през 453 г., след смъртта на Атила, когато държавата на хуните е разделена на две, и завършва със смъртта му през 490 г. Т.е. виждаме, че годините на управление на Ирник и на Ернах съвпадат, както сходно звучат и техните имена. А тези 300 и 150 години, за които се говори, че са управлявали двамата митични владетели всъщност са нещо нормално при древните народи, които по този начин показват своята сила, могъщите си владетели, полубожества и вековните традиции, които имат. Всички народи и племена търсят родство с нещо велико: митичен прародител, владетел или силно животно, което избира за свой тотем в древността, за да се ползват от силата му и да плашат враговете си с името му.  Да продължим с владетелите така, както са предадени те в „Именника“. 

Славяните посрещат Аспарух и воините му.

Наместник

Третият поред е Гостун, който се казва, че е управлявал кратко време – едва 2 години, и че е бил наместник. Според посочената година историците смятат, че той е управлявал или 603-605 г. или 628-630 г., цели 100-140 години след Ирник, за когото се казва, че е управлявал 150 години. Това, разбира се, не е вярно, просто вероятно по този начин авторът на „Именника“ е намерил начин да прикрие липсата на сведения за владетелите през тези периоди 490-603 или 490-628 г. Ако приемем, че Авитохол и Ирник са хунските Атила и Ернах, да видим какво се случва с хуните през този „тъмен” период, за който не са запазени сведения за имената на владетелите. Империята на Атила отслабва и се разпада, като от нея се отделят няколко самостоятелни хаганата, един от които е Велика България.

Неизвестният автор на „Именника“ вероятно не е имал никакви сведения за случилото се през този повече от един век и това е причината да „постави” Ирник 150 години на трона. 

Гостун

Що се отнася до Гостун, името на рода му Ерми е засечено досега само още веднъж, в каменен надпис на Омуртаг под името Ермиар, като това е вече прабългарски род. А веднага след него идва Курт, за когото по името и годините на управление вече не може да става и дума за съмнение, че е Кубрат от рода Дуло. Тук изненади няма освен може би годините на управление. 
В „Именника“ е посочено, че Кубрат управлява 60 години. В действително той вероятно е живял толкова, а самото му управление е около 15 години, между 635-650 г. За това свидетелства съкровището от надгробната му могила в Малая Перешчепина, което се датира около 650 г., а също и хрониките на Теофон Изповедник и Никифор Константинополски, според които Кубрат умира по време на управлението на римския император Константин, между 641 и 668 г. 

След Курт в „Именника“ е поставено името на владетеля Безмер, за когото се твърди, че е управлявал 3 години и едва след него идва Исперих (Аспарух). Кой ли е този Безмер? Според историците това най-вероятно е най-големият син на Кубрат, Баян или Батбаян, както още е известен. След като петимата синове подир смъртта на баща си разделят народа и всеки тръгва със своята част в различна посока,

Баян остава на бащината си земя и там в продължение на три години води битки с хазарите преди старата Велика България да бъде покорена от тях.

Кан Кубрат и синовете му

Твирем
 
След тези петима владетели, за които се казва, че „държаха князуването от другата страна на Дунава”, идва ред на Аспарух. На него и сина му Тервел няма да се спираме, защото информация за тях има достатъчно. Доста интересно обаче става след смъртта на Тервел. В „Именника“ за наследника му стои думата „Твирем”, от Дуло, управлявал 28 години. Самата дума „твирем” означава четвъртия месец от годината в прабългарския календар. В „Именника“ в края на същото изречение обаче е посочена друга година -  „дван шехтем”, т.е. би следвало да се предполага, че това „твирем” е името на владетеля. Но кой е той? Според някои историци това е Кормес, или Кормесий, който управлява в периода 721-738, а след него идва Севар 738-753, при който родът Дуло е заменен с Вокил. Някои историци смятат, че името на мистериозния владетел е Кормисош. Но името на Кормисош е споменато изрично в „Именника“ малко по-нататък като владетел от друг род. Освен това има и сериозно разминаване с времето на управление на последните владетели от Дуло. Според „Именника“ Твирем управлява 28 години, а на Кормес историците определят 17 години. Кой е владетелят „Твирем” поне на този етап няма как да стане ясно. Това може да се случи само ако някога някъде бъде открит друг документ с имената на българските владетели. 

Кан Аспарух на брега на Дунава

Недоволство

След Севар родът Дуло слиза от историческата сцена. Защо не е ясно. Причините може да са няколко. Например част от прабългарските боили може да не са доволни от политиката на сближение, които водят кановете от Дуло спрямо местното население по българските земи. Или за отношението спрямо Византия. Тервел вместо да води войни, помага на Византия в отблъскване на арабите. А възможно е и последният владетел от Дуло просто да не е оставил мъжки наследник и това да е предизвикало династическата смяна. След Дуло в продължение на 15-ина години България се намира в управленска криза.

На престола се сменят най-малко 5-6 владетели от три рода, които управляват от 40 дни до няколко месеца. Голяма роля за дворцовата криза в България има и Византия, която умело подклажда родовите борби за овладяване на властта. Стабилизирането на българската държава започва през 768 г. при управлението на Телериг. А пълното стабилизиране настъпва през 800 г. с идването на власт на кан Крум.

Иван Първанов