М ечта от детските години, когато едва 8-годишна прави първи стъпки върху балетния подиум в родната Барселона, е на път да сбъдне каталунката Клара Ферер, която днес ще дебютира в ролята на Китри от постановката „Дон Кихот” на античния форум в Стара Загора.
Христо Христов
Палавата и остроумна кръчмарска щерка, в която Рицарят на печалния образ провижда любимата си Дулсинея, „преследва” Клара оттогава насам. Самата тя дъщеря на художник, Клара уточнява, че досега все още не е допрочела класическия роман на Сервантес, но поне десетина пъти е изгледала изпълнението на ролята от аржентинката Марианела Нунес, за която твърди, че е „непостижим връх”.
Покана
Едва сдържала дъха си, когато арт директорът на старозагорската балетна трупа Силвия Томова й поверила ролята мечта. Оттогава просто спряла да брои репетиционните часове и си забранила всичко сладко. Вечер пък, преди да заспи, изричала на ум молитва, гласяща най-общо тялото й да понесе всички натоварвания и да не й изневери във възможно най-неподходящия момент. Мъжът до нея, скулпторът Венцислав Петров, с когото са двойка вече трета година, споделя, че тази молитва му е до болка позната, защото майка му е балерина.
Запознанство
Всъщност, след като завършил специалността „скулптура” в Националната художествена академия, Венци избрал Барселона за града, в който да развива способностите си. По същото време обаче Клара „изтърквала” върховете на поредните палци на сцените в Мадрид, Хавана, Инсбрук, Грац… Господ обаче си знаел работата и взел, че ги срещнал в Града на тепетата през 2019 г., където каталунката представяла свой самостоятелен проект в рамките на „Пловдив - Европейска столица на културата”. Запознали се, докато току-що завършилият магистратура по съвременен дизайн Венци помагал при подготовката на пърформанса. Достатъчни били три денонощия, за да станат толкова нужни един за друг, че гостенката да приеме покана за полет до… Борнео.
Страст
Там на Венцислав предстояло да подготви първата си самостоятелна изложба, озаглавена „Лицата на гората”. Шестте скулптурни маски на младия българин били изложени в столицата на най-големия щат Сабах, а една от тях украсила кабинета на губернатора, който пристигнал за откриването си, заобиколен от огромна свита. След Борнео младата двойка си дошла за уж мъничко в България в самото начало на 2020. Буквално седмици пред да бъде спусната бариерата на ковид пандемията, двамата научили от приятели за мултинационалната балетна трупа при старозагорската държавна опера. Десетина минути пък били необходими на опитната Силвия Томова да прецени, че в това никому неизвестно по родните географски ширини момиченце има много хляб. И да я покани да стане част от екипа. Почти едновременно дошла и поканата към Венци да започне работа като художник в оперната трупа.
Изолация
Почти четири месеца Клара и Венци прекарали в пълна самоизолация, затворени между стените на квартирата. Наместо да лудне, каталунката усъвършенствала техниката си и това й помогнало след разхлабването на мерките да се впише по възможно най-подходящия начин в спектаклите на „Спящата красавица” като фея Люляк, а впоследствие и като Кралицата на дриадите в „Дон Кихот”. След принудителната пауза Венци с пълна пара се включил в сценографската дейност, а една от последните му работи е поставянето на операта „Аида” на стадион „Берое”.
Планове
Засега двамата не кроят дългосрочни планове, Клара все още не възприема комплиментите на специалистите за качествата си, но не крие, че може би някога ще се доближи до изпълненията на кумира си Марианела Нунес - примабалерина в Британския кралски балет. Какво е да си с потенциал на бъдеща примабалерина? Въпросът увисва в пространството, а Клара с усмивка го връща обратно с думите: „Нека първо чуем публиката!” Дали Венци е готов да отстъпи крачка встрани от собствените си планове за реализация като скулптор по света? Защо не, отговорът е почти мигновен. Нали така постъпила и тя заради „приключението Борнео”?! Има ли в „дългосрочните планове” място за някое „българо-каталунче”? „Разбира се, но защо само едно?”, залива се в смях Клара и поглежда закачливо към плаката за предстоящия спектакъл на „Дон Кихот”, откъдето закачливо я гледа партньорът й Александър Желев.
Обожава фламенко и напредва с българския
Клара обожава да танцува фламенко и болеро, но когато с Венци отидат да разпуснат в някой нощен клуб, се отдават на латинотанците. И двамата обичат сутрешните кросове, а покрай задължителните диети на приятелката си пловдивчанинът гледа да похапва скришом, за да не я изкушава. Сред първите думи на български, влезли в речника на каталунката, са „здравейте”, „как сте” и „обичам те!”, разговорите помежду им вървят на каталунски и английски, напоследък все по-честичко се чували и български словосъчетания. От известно време Клара усвоява стъпките на няколко хора: на първо време Право и …Чичовото, след като гостували на сватба в Северна България. Междувременно Венци участва в реконструкция на боеве от фентъзи романи, но отказва да води там приятелката си, много била нежна за подобни свирепи схватки.
