- Г-н Гърдев, днес в изключителната икономическа зона на България, само на няколко мили извън териториалното море бе ударен пореден кораб. Как ще коментирате това?

- Прогнозите за засилване на заплахите в Черно море се оказаха правилни. Мерките заедно с нашите съюзници следва да се засилват. Паралелно с това абсолютно задължително е стартирането на институционален диалог за сигурността в Черно море. Бреговите държави трябва да имаме форум, където да поставим проблемите и да управляваме кризата. Събитията не бива да бъдат оставяни на произвола на размяна на взаимни удари и безконтролна ескалация. България няма никакъв интерес от продължаването на войната в Украйна и трябва да положи всички усилия за нейния край. Мирът трябва да гарантира стабилност в Черно море и да дава гаранции за безопасно търговско корабоплаване.

- Предстои втори тур на президентските избори. Какви са правомощията по конституция на президента за формиране на политиките за националната сигурност и външната политика?

- Това са основни прерогативи на президентската институция по 2 направления. Първото е самата външнополитическа дейност на президента. Това включва представяне на България като държава в международните организации и в съюзите, в които членуваме. За целта се изработват позиции, които се представят от тези организации, участва се в дискусиите и се гласуват решения. Второто е правомощието за свикване на Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС). Той има основна роля за изработване на единна и консенсусна държавна позиция по разглежданите теми, която да бъде представена на обществото и международните партньори. Това е вменено на президента с прекия мажоритарен избор. От момента, в който встъпи в длъжност, президентът няма партийна окраска, той трябва да е обединител на цялото общество.

- Как оценявате сегашната среда на сигурност на България?

- Връщам се към вашия първи въпрос – президентът Йотова незабавно свика КСНС, който изработи ясен документ. В него се подчертаха няколко неща – пряка заплаха за българската национална сигурност няма към онзи момент, но косвена има. Тя е обусловена от превръщането на Черно море в зона на бойни действия. Ето защо съществува потенциална заплаха за националната сигурност и трябва да вземем всички необходими мерки в 2 направления. Първо, насочено към нашите партньори и съюзници в НАТО и ЕС. По настояване на България бе вкарана извънредна точка в най-висшия европейски орган - Европейския съвет. С декларация на съвета България получи пълна подкрепа. Второ - по същия начин получихме подкрепа и от генералния секретар на НАТО и не само. В резултат НАТО и няколко съюзници изпратиха самолети за усилване на наблюдението от въздуха на западната част на Черно море с цел засичане и предотвратяване на атаки срещу търговски кораби. В допълнение бяха взети мерки за незабавно предоставяне на България на свежа информация от европейските центрове за разузнаване, наблюдение и събиране на информация. В тази област получихме много повече от нашите съюзници Румъния и Турция. Тук искам да обърна внимание на искането за задействането на чл. 4 от Вашингтонския договор. Той не е панацея за нашите проблеми. Той има чисто консултативен характер. Държавата, която го е инициирала, представя пред съюзниците обстановката, получава информирано решение и се набелязват определени мерки, които не са военни и не водят автоматично до задействане на чл. 5. За изненада на българската опозиция чл. 4 за 80 години НАТО е задействан само 9 пъти. И за още по-голяма тяхна изненада България ВЕЧЕ задейства чл. 4 още в началото на войната в Украйна, заедно с прибалтийските държави, Полша, Чехия, Словакия и Румъния. Резултатът тогава бе нулев. България сега предприе много по-силни мерки – заяви ясно, че няма да допусне по-нататъшна ескалация на ситуацията в Черно море. Получихме подкрепа от всички партньори в ЕС и НАТО и те застанаха зад позицията на България. Критиката, че България не е действала, не е адекватна. Да напомня, че президента Йотова пред Генералната асамблея на ООН, месец преди инцидентите, посочи, че Черно море има значение не само за региона, но и за света. Тя посочи, че ескалирането на бойните действия ще застраши зърнените доставки в Африка и Близкия изток. Това са региони, които търпят последиците от климатичните промени и от бушуващите войни там, и при спиране на доставките от региона на Черно море ще изпитат продоволствена криза.

- Днес има среща на министрите на отбраната и на вачалниците на отбраната от Румъния, България и Турция. Какво да очакваме от нея?

- В заключителната декларация на КСНС бе подчертана изключителната важност на засиленото сътрудничество с Румъния и Турция. Въпросната среща е пряко следствие от тази позиция. Взаимодействието и координацията по западните брегове на Черно море вече е факт, и то по наша инициатива. Тук е мястото да се отбележи крещящата необходимост от форум на всички черноморски държави, в който да се обсъждат подобни кризи, те да не се оставят да се разрешат от само себе си и да се вземат работещи решения. Необходим е реален диалог и да се търсят и намират консенсусни решения за всички държави в региона. В момента няма такъв форум и кризите не се обсъждат.

- Как резултатите от изборите в Сърбия ще се отразят на България?

- Естествено, че ще има отражение. Промяната на управляващите, която настъпи там, силно се надявам, че ще бъде в положителна посока в поне 2 направления. Първата е стабилността и сигурността в региона на Балканите. Все пак това е нашата западна граница. Второто е ускорената интеграция на Сърбия в евроструктурите и в ЕС. Основната външнополитическа задача на България е да е заобиколена с партньори и съюзници в ЕС и НАТО. Това ще ни даде много по-голяма сигурност и много по-големи възможности за бизнеса и за хората. Забавянето на интеграцията на Сърбия влияеше пряко и косвено на стабилността в региона, а на България - върху свързаността й с Централна Европа. Силно се надявам, че новото правителство в Сърбия ще има много и по-конструктивна и позитивна политика към българите там. Друго, което очаквам, е промяна на отношението към антибългаризма на Северна Македония и това да даде сигнал на властите там, че това е път без изход. Да припомним, че България винаги е помагала на Северна Македония – първи в света признахме независимостта й, помогнахме при гражданската война там през 1999 г., подкрепихме ги и за членството в НАТО. Ще ги подкрепим и ще работим за пълната им интеграция в ЕС. 

- Вашата прогноза как ще се развие конфликтът Русия-Украйна?

- Няма нужда от прогноза. Тенденцията е ясна – вече започна подготовка за тристранна среща Русия-Украйна-САЩ. Войната е в тотална безпътица. Това е реалността – Зеленски прие да преговаря, Путин се съгласи на преговори, САЩ са инициатори за новия кръг от преговори. Видяхте, че в последните дни и Европа са опита да се включи. Президентите на най-върлите противници на Русия – Норвегия и Финландия, проведоха телефонни разговори с президента Путин. Явно и те осъзнаха, че затворената врата към Русия ги лишава от право на глас за бъдещето на конфликта. Сега е моментът България да представи много ясно своите интереси в този конфликт - те са за траен и стабилен мир в Европа. Отказ от мира в Украйна е отказ от ангажираността към 300 000 наши сънародници. Те не могат да бъдат оставени на решението на други държави. Тези, които твърдят, че не е време за преговори, са изостанали тотално от времето и живеят в свят отпреди 5 години. България има задължението да постави задължително на масата на преговорите темата за съдбата на нашите сънародници там.

- Какъв е вашият прочит на бунтовете и недоволството в Европа?

- Те са резултат от счупения обществен договор в обществата от Западна Европа. Искам да обърна внимание, че протестите не са спорадични, не започват сега, а са от много време. Спомнете си бунта на жълтите жилетки във Франция и бунтовете в Гърция от времето на Ципрас. Постоянното напрежение, което наблюдаваме в тамошните общества, си има точно определени причини. Те са от КАТАСТРОФИРАЛИТЕ ПОЛИТИКИ - в миграцията, за зелената сделка. Те доведоха до загуба на конкурентоспособност на европейските стоки и услуги. Оттам загуба на производителност, загуба на пазари и загуба на доходи и работни места. Вижте какво става в основния стълб на промишлеността на Германия – автомобилната промишленост. Там има цунами от уволнения, затваряне на цели заводи и изнасянето им в други региони, примерът с Audi в САЩ е само най-новият. Към това се добавя търговската война със САЩ и взаимното налагане на тежки мита. За България последиците са още по-преки - Германия е най-големият ни външнотърговски партньор. Към всичко това се наслагват безумните санкции към Русия и загубата на достъпа до евтини енергийни и природни ресурси. Това доведе до оскъпяване на продукцията и понижаване на конкурентоспособността на целия ЕС. Трябва да си признаем, че Европа дълги години живееше на евтини енергоресурси и суровини от Русия; разчиташе на огромния пазар в САЩ с големи данъчни и митнически облекчения. Не на последно място десетилетия държавите в Европа намаляваха военните си разходи и тези средства бяха пренасочени към други сфери. Сега тече ударно превъоръжаване и скок на военните бюджети. Тези пари трябва да се вземат отнякъде. В момента реалната снимка в ЕС е следната – тотални санкции към Русия със загуба на този пазар и достъпа до ресурси; нарушаване на пазара на енергоресурси заради кризите в Украйна и Иран; източване на социалните фондове от мигрантите в огромни размери; затваряне на достъпа до огромния пазар и икономически сблъсък с САЩ; огромна конкуренция и натиск от китайските стоки върху пазара в Европа. Е как да няма протести? Докато не се отстранят тези фактори, протестите ще продължават.

Това е той:

  • Председател на комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в 51-вото народното събрание

  • Ръководител на делегацията на България в интерпарламентарната асамблея на ЕС – КОСАС

  • Председател на Комисията по външна политика на 46-ото НС

  • Ръководител на делегацията на България в Съвета на Европа

Димитър Ставрев, военен експерт Димитър Ставрев, военен експерт
Черно море война България Украйна