Бременността е враг на ендометриозата

Е ндометриозата е заболяване, за което днес чуваме все по-често.

Истината обаче е, че то е по-старо от човешкия род. За историята и същността на тази тиха болест ни разказва д-р Ваня Атанасова, акушер-гинеколог в болница „Надежда“. „Най-ранното описание е направено още през V век пр. Хр, като най-популярното през вековете име било „задушаване на утробата” измислено от гръцкия философ Платон. Според него това задушаване се случва, защото матката остава твърде дълго без бременност и започва да се скита из тялото на жената, гладна за майчинство. Ако се отдалечи твърде много, жените били връзвани с главите надолу и разтърсвани, докато утробата се върне на правилното място. След години описания се появява и схващането, че състоянието е и психологическо, т.е. че жените с тази „невидима” болка са просто луди. Едва през 1860 г. Рокитански за пръв път отпечатва описание в научно списание, а в последствие названието „ендометриоза” се въвежда официално през 1921 г. от Симпсън“.

След хиляди години търсене на отговори, днес ендометриозата все още е слабо разбрано заболяване.
„Това е състояние, при което клетките, които обикновено се намират вътре в кухината на матката (ендометриум), започват да растат на други места. Еднометриума е тъканта, която покрива вътрешността на матката. Всеки месец при полово зрялата жена тази вътрешна покривка под действието на хормона естроген нараства, за да „приюти” бъдеща реализирана бременност. Ако това не се случи, вътрешната покривка отпада под формата на менструално кървене“, обяснява д-р Ваня Атанасова. При наличието на ендометриоза обаче същата тази вътрешна покривка „мигрира“ извън типичното си място. „Най-често това се случва в областта на малкия таз. Развива се около яйчниците, маточните тръби, в мускулната стена на матката, около връзките които държат матката на мястото й, както и в областта между нея и ректума и между нея и пикочния мехур“, допълва д-р Атанасова. По думите й, еднометриозата е единственото доброкачествено заболяване в гинекологията, което се разпространява като злокачествено. „Поради тази „причудлива“ особеност ендометриоза може да се открие и в много други части на тялото – черва, бели дробове, мозък, кожа, очи, гръбначен стълб, дори и в белези от предходни оперативни интервенции. Единственото място, на което не е била намирана ендометриоза, е далака“, казва експертът.

Статистика
Световната статистика показва, че една от десет жени в репродуктивна възраст има ендометриоза и може да не знае за това. „Около 200 милиона жени по света са засегнати от това заболяване, независимо от расови, етнически и социално-икономически фактори. Това го прави социалнозначимо. При 50% от жените с репродуктивни проблеми, причината е именно ендометриоза, а 30% от тях страдат и от депресия в резултат на заболяването“, обяснява д-р Атанасова. Ендометриозата е наричана също „тихата болест“. Според експертът една от причините за това, е че повечето жени с тази диагноза страдат мълчаливо с години, преди да потърсят лечение. „Другата причина за „тихото” протичане, е забавената диагностика, неправилното лечение и липсата на осведоменост“, казва д-р Атанасова.

Възраст
Ендометриозата може да възникне непосредствено след първата менструация. „Прекалено много лекари все още вярват, че болестта е рядкост при млади момичета и жени. Следователно, те не мислят за тази диагноза. Истината е, че заболяването може да възникне и при тийнейджъри и млади жени. Пикът на заболеваемост обаче се очертава предимно в репродуктивните години 25-35“, обяснява специалистът от болница „Надежда“. Малко известен факт е, че мъжете също може да страдат от „тихата болест“ заради остатъчна тъкан от ембрионалното развитие с характеристика на ендометриална тъкан. „В литературата са съобщени около 20 случая за мъже с ендометриоза. Точната причина за развитието й не е известна, но се смята че хормонът естроген има пряко участие“, обяснява д-р Атанасова.

Какви са симптомите?
Основните симптоми на еднометриозата са:
болка (в корема, гърба и таза, преди и по време на менструация, а също по време на или след полов контакт)
репродуктивни проблеми (20% до 50% от жените с ендометриоза имат проблеми със забременяването)
менструална дисфункция (неправилно кървене – нередовно или продължително преди същинската менструация, със или без съсиреци)
временно облекчаване при бременност
„Жените съобщават също и за много други симптоми, като проблеми с червата и пикочния мехур. Летаргията, гаденето, лесната уморяемост, депресията, са само малка част от многото други симптоми на ендометриозата“, казва д-р Атанасова. Тя обаче е категорична и за друго – ендометриозата не означава безплодие.

Как да я открием?
Ендометриозата може да отнеме 7-8 години, за да бъде диагностицирана. „Единственият начин да се постави окончателна диагноза е като се докаже растеж на ендометриална тъкан в коремната кухина от материал взет по време на оперативна интервенция и изпратен за хистологично изследване. Така хирургията се явява „златен“ стандарт в диагностиката на това заболяване. В последните години диагностиката се осъществява основно посредством минимална инвазивна интервенция, наречена лапароскопия, но в някои случаи на тежки форми, може да се наложи и отворена коремна операция. Това означава,че стандартния гинкологичен преглед включващ клиничен и ехографски преглед, в никакъв случай не е достатъчен за поставянето на диагнозата“, казва акушер-гинекологът. Поради всички тези причини в болница „Надежда“ вече работи специализиран кабинет, в който момичета и жени могат да получат компетентна консултация от водещи специалисти в областта на диагностиката и лечението на ендометриозата. „Кабинетът ще бъде полезен на всяка жена, която си задава въпросът „имам ли ендометриоза”, защото нашата цел е да нарушим тишината около тази „тиха епидемия”, казва д-р Ваня Атанасова.

Защо на мен?
За съжаление науката няма точен отговор на въпросите как тъканта на ендометриума излиза извън матката и кое излага на риск жената от появата на ендометриоза. Знае се обаче, че генетиката може да има вина. „Момичета, които имат близки роднини с това заболяване, имат 5 до 7 пъти по-голяма вероятност да го развият“, обяснява д-р Атанасова. „Отчитат се такива фактори като наследственост, някои характеристики на менструалния цикъл (поява на менструация преди 12 г., по-малък от 27 дни интервал от менструация до менструация, продължителност на менструацията повече от седем дни), нереализирана бременност, нарушения в имунната система, възраст и оперативни интервенции“, казва още специалистът.

Как се лекува?
Има три основни лечения на ендометриозата: хирургия, хормонална терапия и контрол на болката. „Целта на хирургичното лечение е да унищожи разположените на неправилно място ендометриозни огнища и пораженията от тях, било то чрез лапароскопия или отворена коремна операция. Освен това хирургичното лечение може да бъде консервативно (т.е да е органосъхраняващо), или радикално (отстраняват се болестотворно променени органи). За развитието на болестта, казахме вече че е необходим хормонът естроген. Следователно при медикаментозното лечение е заложен принципът – липсва естроген – липсва ендометриоза. Ендометриозата има един голям враг и това е бременността. Ако настъпи бременност, е налице реален шанс тя да загуби битката и след това дълго време да не се проявява. Така бременността може да се окаже успешна стратегия в борбата с това заболяване“, обяснява д-р Атанасова.