П рочутата френско-американска певица и танцьорка Джозефин Бейкър ще бъде погребана в парижкия мавзолей Пантеон, предаде АФП.
Стефан Цончев
Това съобщи френската министърка Аниес Пание-Рюнаше, държавен секретар в Министерството на икономиката и финансите. Тя изтъкна в Туитър, че тази „велика дама, обичала Франция, ще влезе в Пантеона”.
Почит
Решението да се положат тленните останки на Джозефин Бейкър в тази гробница, където са погребани някои от най-великите личности на Франция, е било взето от президента Еманюел Макрон. Това станало, след като държавният глава се е срещнал с инициативен комитет, събрал близо 40 000 подписа за почитането на покойната музикална легенда и офицер от френската армия. Джозефин Бейкър ще бъде първата чернокожа жена, която ще почива в гробницата в Латинския квартал на Париж. Сградата, построена като църква, е превърната през Френската революция в светски храм в прослава на най-влиятелните и значими личности на страната.
Мизерия
Джозефин Бейкър е родена в Сейнт Луис, щата Мисури, през 1906 г. в семейство на афроамерикански музиканти. Баща й изоставя майка й още докато е бременна. Джозефин никога не се запознава с него. Тя живее в голяма мизерия. Младата изпълнителка е едва 13-годишна, когато майка й я жени за доста по-възрастен от нея мъж, но бракът продължава само няколко седмици. През 1921 г. се омъжва за Били Бейкър и, макар че се развежда с него през 1925 г., продължава да носи името му до края на живота си. През 1921 г. тя се озовава в Ню Йорк, където започва да танцува на театралната сцена във водевили за чернокожи. Там обаче Джоузефин не може да развие таланта си и затова, когато й предлагат да отиде на турне в Париж, веднага се съгласява.
Фурор
Младата сексапилна танцьорка прави истински фурор във френската столица. Наричат я Бронзовата Венера и Черната перла. Тогава много афроамериканци се заселват в Париж след края на Първата световна война и разпространяват джаз културата на САЩ. Джоузефин става звезда на известното кабаре „Фоли Бержер”. Тя се прочува с танца си, при който носи само пояс от изкуствени банани. Изглежда че е чисто гола, но това е само зрителна измама - отдолу тя е с бельо в телесен цвят. През 30-те години на ХХ в. Джоузефин започва да работи не само като танцьорка, но и като певица. Заради провокационните й костюми и танци нейни представления са забранени в редица европейски градове като Прага, Будапеща, Мюнхен, Виена.
Съпротива
През 1935 г. Джоузефин се завръща за кратко в родината си, за да покаже какво е постигнала. Междувременно американската преса доста подробно описва нейните спектакли. Прочутата изпълнителка обаче се сблъсква с унизително расистко третиране. Позволяват й да отседне в „нормален” хотел (не за чернокожи), но при условие, че влиза през входа на персонала. След като се връща в Париж, Джоузефин се отказва от американското си гражданство, а през 1937 г. става френска гражданка.
След началото на Втората световна война, когато нацистите окупират Париж, смелата жена се присъединява към Съпротивата. За щастие, немците виждат в нейно лице само еротична звезда. Това й позволява да спасява дейци на Съпротивата, като ги представя за членове на своя екип. Освен това разнася тайни съобщения на френското разузнаване, докато дава автографи на нацистките военнослужещи.
Сираци
След края на войната Джоузефин Бейкър е възнаградена за своята смелост. Тя е произведена в чин лейтенант от френската армия, получава Военен кръст и Розетката на Съпротивата, а ген. Де Гол я прави рицар на Ордена на Почетния легион. Междувременно Джоузефин се връща в развлекателния бизнес. Но тъй като вече не е в първа младост, за сметка на поличката от банани набляга на певческата си кариера. Паралелно с това тя започва да се грижи за сираци и осиновява 12 деца с различен цвят на кожата. В пика на славата си Джоузефин пак се завръща в Америка, където взима по 20 000 долара на седмица. Тогава обаче следва нов удар - в прочутия „Сторк клуб” в Ню Йорк избухва скандал на расова основа. Тя реагира бурно и в края на краищата й отнемат визата (тъй като вече е френска гражданка). Трябва да мине цяло десетилетие, преди да й позволят да се завърне в родината си.
Удар
След дълъг и бурен живот Джоузефин изгубва цялото си състояние и дори дома си - замъка Шато дьо Миланд в Южна Франция. Тогава обаче й подава ръка принцесата на Монако Грейс. Тя й подарява апартамент в миниатюрното княжество, където израстват 12-те осиновени деца на изпълнителката. През 1975 г. Джоузефин Бейкър отпразнува с гала концерт в Париж своя юбилей - 50-годишна сценична дейност, на който присъстват редица знаменитости. Няколко дена след това обаче умира от кръвоизлив в мозъка. Легендарната личност е погребана с военни почести и 21 топовни салюта - чест, която не е оказвана на никоя друга жена, родена като чужденка.
Пее на „Златния Орфей” през 1970 срещу 800 долара
Съдбата пожелава Джоузефин Бейкър да дойде и в България. Това се случва през 1970 г., когато изнася рецитал на ”Златният Орфей”. Организаторът Генко Генов я поканил, но импресариото на чернокожата певица поискал за гастрола хонорар от 10 000 долара. Сумата била непосилна за фестивала. Тогава Генов бил посъветван да се договори лично със звездата. Той се срещнал с Джоузефин в транзитната зала на парижкото летище ”Орли” и тя се съгласила да пее у нас срещу символичната сума от 800 долара. В деня на концерта на Слънчев бряг певицата трябвало да излезе на сцената под звуците на фанфари. Оркестърът започнал да свири, но от Бейкър нямало и следа. Настанала паника, всички хукнали да я търсят. Открили я зад кулисите сладко заспала. Когато я събудили, тя скочила и със завидна енергичност излязла на сцената. Минути след това публиката изпаднала в екстаз.
