Г ореща битка за парите в селското стопанство, които представляват 40% от бюджета на ЕС, започна в Брюксел. След като миналата седмица Европейският парламент по своя инициатива се събра и отхвърли предложението на Европейската комисия парите да бъдат само в един фонд за помощи за следващия програмен период, представители от всички държави на общността и всички страни в агросектора категорично заявиха, че не са съгласни средствата за земеделие да бъдат вливани в общия бюджет на общността. Припомняме, че в предишен брой на „Телеграф“ бе представена гледната точка на ELO, Асоциацията на собствениците на земеделски ниви в ЕС, според която ЕК иска средствата за земеделие да отидат в общия бюджет, а част от тях вероятно да се ползват за въоръжаване.
Бой
Това, че агрообщността няма да се даде без бой, стана ясно по време на грандиозен форум за визията на земеделието и храните. „Рисуваме бъдещето на фермерството и на агрохранителният сектор“, в което участваха всички заинтересовани страни по веригата от всички страни на Европейския съюз в навечерието на 9 май в Брюксел. На него се стекоха от всички страни фермери, собственици на земя, консултанти, браншови организации, учени, администрация на ЕК и съответните агроминистерства в ЕС, като няколко министри присъстваха лично, а българското министерство на земеделието представляваше зам.-министър Лозана Василева и ресорни висши чиновници. Форумът се проведе по инициатива на новия комисар по земеделие Кристоф Хансен.
Атмосфера
През юли се очакват първите законодателни предложения от страна на ЕК, обеща комисарят Хансен.
„Хансен иска да бъде комисар, който да запази бюджета за земеделие, дори да го увеличи, но не мисля, че това зависи от него и мисля, че много се надява на земеделците“, коментира пред „Телеграф“ Светлана Боянова, бивш зам.-министър на земеделието и шеф на Института за агростратегии и иновации и на AgroHub.BG, която присъства на форума в Брюксел. „Атмосферата на конференцията е много зареждаща и е хубаво, когато виждаш толкова голям интерес от всички заинтересовани страни. Ние сме наясно, че нищо няма да се реши на форума, но мненията ще бъдат взети под внимание. Най-важното е, че така се прави, когато трябва да се вземе определено решение. Питат се хората. Дадена е възможност на всички заинтересовани страни да си кажат мнението“, коментира Боянова събитието пред „Телеграф“.
Основното послание от присъстващите е, че няма устойчиво земеделие без пари и печалба. Испанският агроминистър пък заяви, че е нужно въвеждането на изкуствен интелект в земеделието.
Цени
Шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен призна, че за европейците е важно земеделието и че „92% казват, че селското стопанство и селските райони са от решаващо значение за бъдещето. „Скоро фермерите ще имат по-малко проверки, по-малко документи и повече доверие, така че ще можете да се съсредоточите повече върху фермата и семейството си“, обеща тя във видеообръщение.
Добави, че се преразглеждат законите за прозрачност на цените, защото стопаните заслужават справедлива печалба.
Според нея понеже само 12% от стопаните са под 40-годишна възраст, а младите хора напускат селата, ще бъдат опростени плащанията за дребните фермери и ще се улесни достъпът до земя и капитали.
Говедовъдните ферми са слабост на комисаря Хансен
Новият комисар по земеделие в ЕК Кристоф Хансен обеща, че ще посети всяка една страна от общността. Той проявява специален интерес към животновъдните ферми, защото смята, че освен храните, които произвеждат, те имат най-голяма заслуга за възстановяването на обеднелите почви, ако се управляват рационално. Междувременно по време на медиен семинар за 30 журналисти от ЕС, свързван с обновяване на поколенията в земеделието, организиран от Европейската комисия неговата медийна съветничка Клеманс Робин обяви списъка със страни, които в близките месеци Кристофър Хансен смята да посети, но България не беше сред тях.
За специалното отношение на еврокомисаря към говедовъдството свидетелстваше и изложбата с фермерски продукти в залата за почивка по време на конференцията в Брюксел.
Светлана Боянова, шеф на Института за агростратегии и иновации и AgroHub.BG: Изкуствен интелект влиза в земеделието до 3 г.
Ние като държава нямаме сформирана единна позиция, която да бъде защитавана на всички нива, не става дума само за администрацията, а за фермерите, браншовите организации и всички заинтересовани страни в земеделието. Затова и днес съм тук, на този форум (Брюксел), въпреки че толкова пряко не ме засяга, но всички трябва да мислим в посока на промяната. Ние, българите, трябва да имаме интерес не само към парите за общата селскостопанска политика (ОСП), а моето лично мнение е, че трябва да има отделен фонд за природните бедствия, за да не правим както досега, при екстремна ситуация да се вземат пари от ОСП и да се покриват бедствия.
Също така трябва да сме по-заинтересовани като държава от стратегията за устойчивост, липсата на вода, от възможностите за преработката на вода, достъпа до вода. Важен е моментът и за цифровизациите и иновациите, акцента върху изкуствения интелект.
В момента нашият хъб подготвяме втори проект, свързан с изкуствен интелект (ИИ), който да има реален ефект за земеделците. Сега това изглежда още абстрактно, но след три години, повярвайте ми, вече няма да е. ИИ всъщност използва голям обем от данни, които ги има вече някъде в пространството. С алгоритми се правят прогнози в различни сфери на селското стопанство, а могат да се ползват включително за торене, напояване, за болести при животните. Това ще спести много време на стопаните. Нуждаем се от промяна, не говоря за инвестиции, а за промяна на мисленето при управление на фермата. Очевидно за новия състав на ЕК това е важно, защото Европа много изостава в това отношение, а в България процесът просто е замрял.
Стоян Чуканов: Комисарите опипват почвата и настроенията
Стоян Чуканов е българският представител за земеделие в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК)
- Г-н Чуканов, каква е оценката ви за форума?
- Сега основно се води диалог, което е нормално. Постепенно от ЕК ще излизат с отделните актове. Другата седмица (тази - б.а.) се очаква предложение за опростяването на правилата и общите пазари. Мога да коментирам нелоялни търговски пазари и организация на общите пазари.
Големият проблем, който стои пред нас, е структурата на многогодишната финансова рамка. Тя е малко тревожна, а гласуването на Европарламента ясно показа, че не харесва предложението на Европейската комисия.
- Говорите за това, че парите за земеделие отиват в общия бюджет и част от тях ще са за въоръжаване ли?
Не е точно така. Идеята на ЕК от февруари е да се оформи трети стълб в общия бюджет, който да е за въоръжаване. А в първия стълб да влязат много бюджети, включително и този на общата селскостопанска политика (ОСП), но трети стълб да е за въоръжаване.
- Но това вероятно отпада, след като евродепутатите са гласували против?
Не. В законодателния влак на ЕС нещата се решават по друг начин. ЕП са го гласували, но това е становище, а законодателната инициатива идва от ЕК, а решението се взема от Съвета на министрите. Депутатите казват гледната си точка, но това не е законодателен акт. Ще видим с какво становище ще излезе комисията на 2 юли за структурата на бюджета и тогава ще започне триалогът.
- Какво е вашето лично усещане, накъде вървят нещата?
Личното ми усещане е, че опипват почвата и като виждат, че има сериозна опозиция от земеделската общност, комитета на регионите, което всъщност са кметовете, може би предложението за парите за земеделие ще претърпи корекции.
- Какви са тенденциите по отношение на вноса от трети страни?
Реципрочност, бе казано ясно по време на конференцията. Не може да има два стандарта. Но в ЕС има много интереси, включително на химическата индустрия. Но реално има продукти за растителна защита, които са забранени в ЕС, изнасяни са в чужбина и след това се внасят храни, третирани с тях в ЕС. Но трябва да се отбележи, че структурата на икономиката на ЕС не е само земеделие. Химическата индустрия има своите приоритети и те допринасят за приходната част на европейския бюджет.
- Кога комисарят Кристоф Хансен ще посети България?
И аз отдавна питам. Програмата му е доста амбициозна и това, което той направи за няколко месеца, не беше направено за няколко години. С предимство отива на границата с Русия, беше в Испания, където имаше голяма причина заради наводненията във Валенсия. Той обеща, че ще обиколи всички държави, но нека се съобразим с тези, където има война и бедствия. Радвайте се, че не сме първи в списъка. Трябва да сме доволни, че в България няма нищо ужасно и че не сме на границата, защото много ферми във Финландия, Балтийските страни директно затварят и си отиват от районите, които са близо до границата. Виждате в Украйна какво се случва, какво да направят фермерите, като им минират нивите.
Материалът е написан по време на прес пътуване в Белгия „ Визия за земеделието и храните, смяна на фермерските поколения“, организирано от Agri- Press и финансирано от ЕК.
Светлана Трифоновска
