Д ъждът вали безутешно в скалистите хълмове на Ескориал и подхранва тоталното чувство на безнадеждност и тъга, обгърнало един от най-известните политически монументи в света – Долината на падналите в Испания.
Завършена през 1958 г. след 18 години труд в скалите, своеобразната катедрала бе символ на помирението в Испания. Много държави и много чужденци даваха монумента за пример за други места и други братоубийствени войни. Но това остава в миналото, поне засега, докато на власт е правителството на социалиста Педро Санчес. Защото именно той направи всичко, за да заличи значението на Долината на падналите и разпореди премахването оттам на останките на Франсиско Франко.
Безспорен е фактът, че Каудильото управляваше десетилетия единствената дясна диктатура в Европа. Но също така е безспорно, че монументът, изграден по негова идея, бе едно от малкото хубави неща, съградени при управлението му.
Строежът
Долината на падналите е изградена по идея на Франко, за да олицетвори паметта за всички жертви на кръвопролитната Гражданска война в Испания през 30-те години на ХХ век, тяхното „братство и единство“. Идеята е монументална – в католически каменен храм в скалата, стопанисван от бенедиктинците, са погребани заедно костите на 30 000 франкисти и републиканци, загинали в братоубийствената битка между 1936 и 1939 година.
На това място бе гробът на Франко.
От едната страна са вградени едните, от другата - другите. В центъра на храма 44 години бе гробът на самия Генералисимо, поставен там като част от символиката на целия комплекс. Много хора твърдят, че това е било негово лично желание. Други отричат да има сведения, че е искал да бъде положен именно там. Но е факт, че семплата плоча от мрамор, вградена в пода, върху която бе изписано просто името му, вдъхваше респект – към историята на една разкъсана страна, намерила някак обратния път към търсене на помирение и бъдеще. Който в крайна сметка намери.
Течове
През 1997 г. мястото кипеше от живот, като тълпи туристи и испанци посещаваха мемориала, впечатлени от идеята му.
Днес обаче то тъне в разруха. След като успя да постигне ексхумацията на Франко през 2019 г., правителството очевидно е направило всичко възможно, за да ограничи достъпа до комплекса. Магазинът със сувенири е затворен, кафенето също, от покрива тече вода, която се събира в кофи, вътре е зверски студ, а общественият транспорт до мястото от градчето Ескориал е ограничен до веднъж дневно, следобед. Но това не пречи на държавата да събира по 9 евро вход.
Сегашният му гроб близо до Мадрид.
На мястото на гроба на Франко сега има просто още една плоча от черен мрамор. Ако не знаеш, че е бил там, няма как да разбереш.
Самият Каудильо е пренесен в семейна гробница извън Мадрид, където е положена и жена му Кармен. Върховният съд отхвърля молбата на семейството останките му да бъдат преместени в главната катедрала в центъра на Мадрид „Ла вирхен де ла Алмудена“. Тази молба е отправяна два пъти, но безуспешно.
Противоречия
Ексхумацията на Франко е част от процес, известен в последните години като „Закон за историческата памет“. В рамките му се събориха десетки негови паметници из страната. Има обаче и обратен процес – стотици семейства получиха разрешение да търсят останките на близките си, загинали в Гражданската война, разстреляни от десните превратаджии, които превземат Републиката.
Така хиляди хора погребаха най-после своите предци и намериха покой. Много от тях останаха неразпознати и ненамерени - като костите на убития още в първите седмици на преврата световноизвестен поет и драматург Федерико Гарсия Лорка. Неговите останки остават заедно с хилядите други, които не могат да бъдат идентифицирани, съобщи във вчерашния си брой „Телеграф“ след разговор с наследницата на поета Лаура Гарсия Лорка.
Противниците на ексхумацията на Франсиско Франко са също толкова, колкото и защитниците на този акт. Но и без него Долината на падналите не заслужава тази нерадостна съдба. Паметта не бива да се руши, независимо от коя страна на барикадата се намираш
Михайлина Димитрова
