М оже ли шофьор на автобус да стане президент и да управлява повече от десетилетие? В Латинска Америка всичко е възможно. Николас Мадуро е доказателство за това.
Сваленият с американски рейд в Каракас президент на Венецуела е типичен герой на диктатурите в тази част на света. Независимо дали става дума за левичар или консерватор, южноамериканските диктатори имат един и същи черти и стил на действие. Ако желаете да вникнете в тази специфична психология, прочетете романа на нобелиста Габриел Гарсия Маркес „Няма кой да пише на полковника“.
Демагогия
Николас Мадуро е социалист, но не е истински символ на борбата в защита на слабите. Години наред е бил изявен синдикалист, но не е искрен борец за правата на работниците. Кълне се в международното пролетарско движение, но е обогатил се „господин никой“, който има между два и пет милиона долара по сметката си, по изчисления на авторитетни издания; яде стекове по 1000 долара единият, а обикновените венецуелци получават 3 долара заплата на месец.
Мадуро, типично за латиноамериканските диктатори, е тарикат на дребно, който се възползва от всяка възникнала възможност и това няма много общо със защита на идеологии или права на граждани. Как ще бъдат доказани обвиненията срещу него за наркотероризъм срещу САЩ от американците, предстои да видим. Но както е прието да се определя в правото, съществува основателно подозрение венецуелският президент да се е обогатил от трафик на дрога и други методи за пране на пари, използвайки абсолютно господстващото си положение на върха на държавата.
Военизиране
Мадуро, типично за диктаторите на юг от Карибите, създаде силна система от близки нему военизирани части, за да пази властта си от народа, за когото декларира, че работи. Не се посвени да смачка така опозицията, че нейните лидери да живеят в нелегалност години наред, за да не бъдат хванати, измъчвани и хвърляни в зандани от сатрапите на президента. На какво напомня тази картина? На Чили и Аржентина през миналия век. Да, там изтезанията бяха за левите демократи, а диктаторите – военни крайни консерватори. Във Венецуела е обратното, но, както вече бе подчертано, идеологията в Южна Америка няма значение, важен е методът за завземане на властта и опазването й на всяка цена, чрез малтретиране на населението.
СТОЛЕТИЕ НА ДИКТАТОРИТЕ: Вярват, че са богове и ще живеят вечно!
Проблемът на Мадуро е, че няма достатъчно политическо образование и нюх, за да лавира в тази власт. Некадърността му докара венецуелците буквално до просешка тояга в най-богатата на залежи от петрол държава. Средната класа изчезна, бягайки в емиграция – един от всеки петима венецуелци е напуснал страната си в последното десетилетие. Валутата се срина, беднотата е повсеместна. Средната заплата е 3 долара на месец. Така за венецуелците важи поговорката „вода газим, жадни ходим“ на чист български език.
Индианците
Единственото, с което умело играе сваленият вече диктатор, е етническата карта. Столетната беднота за индианското население на Венецуела, каквато кръв носи в известна степен и самият Мадуро, бе използвана за хвърляне на прах в очите на най-уязвимите хора в страната. Те са и основата на масата, която продължава да вярва, че богатите бели са срещу бедните индианци и подкрепя кликата около Мадуро. Само че богатите бели вече също са бедни.
Мадуро и съпругата му се изправят пред съда в Ню Йорк
Сваленият президент размахва и знамето с името на героя на цяла Латинска Америка Симон Боливар – Ел либертадор. „Освободителят“ обаче сигурно се обръща в гроба си от това, което Николас Мадуро направи с родната му Венецуела. Подобно на всички социал романтици от началото на 19-и век, Симон Боливар е аристократ с изискано испанско потекло, отдал живота си на каузата в защита на всички народи на Южна Америка, в подкрепа на бедните и отритнатите (спомнете си за граф Толстой в далечна царска Русия, съвременник на Боливар). Венецуела носи от столетия гордо името си Боливарска република като символ на борбата срещу колониализма. Но това няма нищичко общо с днешния диктатор Мадуро освен демагогията му.
Път
Николас Мадуро управлява Венецуела от 2012 г. насам. Как стига до върха? Възползвайки се от благоволението на предшественика му Уго Чавес, починал през същата година от рак, след като бе президент от 1999 г., Чавес бе първият индианец начело на Венецуела, въвел социалистически методи на управление с твърда ръка. Той обаче притежаваше нюх да лавира между ситуациите, между Запада и Изтока и използваше умело петрола като разменна политическа монета. На смъртното си ложе Чавес посочи Николас за подходящия за свой наследник и Мадуро тутакси се възползва от ситуацията.
СЛЕД МОЩНАТА АТАКА: САЩ изправят Мадуро пред съда за наркотици! (ВИДЕО)
Провъзгласи се за президент, макар по конституцията тогава след смъртта на държавния глава функцията се поема временно от председателя на националното събрание. И на следващата година, 2013, спечели свиканите президентски избори. Оттогава насетне винаги ги печели, макар последните през миналата година да бяха очевидно грубо фалшифицирани и реално победителите бяха опозицията. На президента обаче не му мигна окото и продължи да си управлява като типичен несменяем диктатор.
Семействеността
И накрая, още една типична черта за „генералисимусите“ на Америките. Семействеността. Наследникът на Мадуро, единственият му син Николас Ернесто, е депутат и ръководител на Социалистическата партия. А втората му съпруга, Силия Флорес, арестувана и обвинена заедно с него в САЩ, е дъщеря на продавач от дълбоката провинция, но е безумно амбициозна. Завършва криминално право и прави шеметна кариера в политиката, като става депутат и дори председател на парламента. Флорес е дясната ръка на Уго Чавес приживе.
Във Венецуела: Цената на човешкия живот е сведена до нула
За десет години управление на Мадуро – 2013-2023 г., са регистрирани над 45 000 случая на нарушение на човешките права и поне 10 085 екзекуции без съд от силите за сигурност. Документирани са жестоки мъчения и нападения, много срещу млади и бедни жени. Мадуро опита да вкара Венецуела в БРИКС, но кандидатурата бе спряна с вето от бразилския лидер Луис Игнасио Лула да Силва заради липса на демократични гаранции във Венецуела. Колко показателно – Лула също е социалист, но от онези, които спазват демократичните ценности и управляват по демократични правила.
Произход
Николас Мадуро е роден в Каракас през 1962 г. Майка му е боливийка с индианска кръв, а баща му е сефарадски евреин. Той е синдикалист и активист на левицата, майка му също е политически ангажирана. Живеят в квартал на средната класа в Каракас. Николас получава образование в типична институция за Венецуела, където населението се подготвя за гражданска отбрана по комуни (общности от граждани по местоживеене). На 12 години вече е член на левичарска група. Една година – 1986-1987, се образова и в Куба със стипендия за политическо обучение, а при завръщането си става шофьор на автобус. Оттук тръгва синдикалната му кариера. Оглавява профсъюза на работещите в метрото и ползва системата от тунели на Каракас за нелегална дейност през 90-те, когато Чавес, вече лидер на бунтуващи се военни в армията, е в затвора, а поддръжниците му минават в нелегалност.
Първата съпруга и майка на Николас Ернесто е Адриана Гера, с която се развежда през 1994 г. Доста по-късно се жени за Силия Флорес – през 2013 г., шест години по-възрастна от него. Преди това имат дългогодишна връзка. Силия има три деца от първия си брак. Съдбата на тази двойка сега тъне в неизвестност.
Тамошната лейди Макбет
69-годишната досегашна първа дама Силия Флорес е описана от бившия ръководител на разузнаването във Венецуела като човека. „който дърпа конците зад завесата“, пише „Ню Йорк пост“.
Силия Флорес е действала тайно. Някогашна довереница на покойния Уго Чавес, тя е наричана едновременно латиноамериканската Лейди Макбет и Първи воин, защото обича да се нарича „боец“. Флорес е обвинена в приемане на огромни подкупи от наркодилърите, за да опрости маршрутите на картелите, а нейните племенници бяха арестувани преди това в САЩ за трафик на кокаин. Твърди се, че тя е участвала в трафика на кокаин, докато е била охранявана от „спонсорираните от държавата банди, известни като колективос“, според обвинителния акт в САЩ.
„Тя очевидно се е облагодетелствала от корупционните действия в рамките на режима на Мадуро“, каза пред изданието Марк П. Джоунс, политолог в института „Бейкър“. „Ако обвинителните актове са верни, това би включвало получаването и улесняването на плащанията от наркотрафиканти, за да действат безнаказано във Венецуела“. Флорес е обвинена и в приемането на плащания в размер на стотици хиляди долари.
Михайлина Димитрова
