- Димитър, Силвия, как минаха снимките на филма "Почивката 2", който от 5 декември е по кината?
Д: Миналата година беше много сложно заснемането на "Почивката". Проблемът беше, че успяхме в последния момент да се организираме и всичко беше на бързи обороти. Сега си казах - повече такива неща няма да правим, още от началото на годината планираме всичко. Всичко беше по график от май, за да имаме един месец за снимки. Едната от бабите беше ангажирана да помага с Даниел. В деня, в който почнахме, всичко се обърка. Плод-зеленчукът, който познавате от клиповете, е мой и човекът, който работеше там, напусна точно тогава. Та трябваше майка ми да го замести и съответно не можеше да гледа Даниел. Нямаше кой да го взима от градината и затова имахме само по два часа на ден за снимане. Оттам насетне нищо не беше по график. Само в Несебър снимахме почти два месеца.
- Защо?
Д: Започнаха да идват туристите. Докато се организираме да снимаме, вече имаше някой на басейна, а трябваше да няма никой. Пренаписвахме сценария на деня. Беше ад под небето!
Бай Иван остана без подаръци, всички дарове били за бебето
Цели 66 дни е снимана новата комедия.
С: Някои от участниците не можеха да дойдат в този ден, а на следващия ние нямаше как да снимаме. Или валеше.
Д: Толкова много неща се объркаха, че трябваше да снимаме филма за две седмици, а то ни отне 66 дни. Най-дългата ни сцена беше паркирането на Каралайн - цели 5 дни.
- Какво се случи?
С: Трябваше да затворим улицата, за да може да снимаме, а не можеше да я държим така дълго време. През нея единствено се стигаше до паркинга на хотела, а обслужваше и главния плаж. Около два часа отнема подготвянето на колата. А ако някой паркира на мястото, където маневрирам - край, нищо не се случва. Отделно имаше инциденти.
Д: По сценарий имаме кадър, в който при паркиране назад Каралайн трябва да гледа напред. Ивана я пита защо, а тя отвръща: „Ще гледам, където си искам“. И докато снимаме, блъснахме колата отзад. Повтаряме кадъра няколко пъти и спираме да мислим къде е колата, а тя малко по малко се изместваше назад при паркиралите коли. За пръв път й се случваше такова нещо и много се уплаши. Бронята на нашата кола се изсипа и трябваше да отделим време да я върнем в нормално състояние.
С: Още първия ден като снимахме, Каралайн рязко наби спирачки, а на Ивана главата й излетя напред и счупи предното стъкло. Това, което се вижда във филма, е реално чупене. Трябваше да сменим стъклото, за да продължим с други кадри. Два-три пъти в този период карахме колата в сервиз.
Галена и “Хас мишесте” на премиерата на “Почивката 2”! (СНИМКИ+ВИДЕО)
Полицаят Колето идва на проверка в апартамента на Мечо и Марулка.
Д: Като ударихме колата, се събра агитка от деца от някаква школа, които казаха, че е на учителя им. Веднага му се обадих да кажа, че сме го ударили. Той пък беше на рехабилитация в този момент. Идва запъхтян и притеснен и като ни видя, не можеше да повярва кой го е блъснал - оказа се наш фен. Разбрахме се доста бързо, не сме намесвали полиция. Ние му ремонтирахме колата. В паралел, докато това се случва, Колето го блъска един пенсионер в Слънчев бряг. Точно като сцена от филма. Мен лично ме събарят тези неща.
С: Митко има само един план - неговия план А и това е, няма план Б, С, Д. Трябва да се случи, както си го е наумил и планирал. Ако не се случи по неговия начин, всичко се проваля. Напрягащо беше да решаваме всичко на място, защото бяхме притиснати от времето и други неща.
Д: Не се оправдаваме, но трябва да призная, че целият филм е план Б. Не е първоначалната идея, защото имахме много препятствия. Толкова се подготвях за всичко това, а така се оплеска всичко. Тогава осъзнах, че в живота няма как да си направиш план за нищо.
- Откъде намерихте розовата кола на Каралайн?
Д: Тя и новата кола на бай Иван са реалните стари коли на родителите на Колето. Ние сме ги ползвали частично в клиповете през годините. Стана въпрос, че те искат да се отърват от тези коли. А си говорехме със Силвия, че ще е яко Каралайн да има собствена кола и да я вкараме във филма като акцент. И тя се надъха да е розова, обаче се чудехме как ще стане толкова бързо.
Ивана и Каралайн с розовата кола, която е най-скъпата им инвестиция.
С: Аз се заех да поръчам мигли и пухени аксесоари. Щастливи сме от резултата. Малко ми е трудно да я карам, защото реално е очукана отвсякъде. За снимки е перфектна. Като пътувахме с нея, получавах съобщения в Инстаграм със снимка на колата - голяма атракция.
Д: Имахме идея да е по-перлено розово, но не се получи. Бях малко тъжен и си мислех, че не е толкова забележима. Но не. Даже като свършихме снимките с нея, решихме, че не сме я представили на зрителите. Затова направихме видео Каралайн как си купува колата. Веднага след участието във филма започна участие в клиповете ни.
С: Това е най-голямата ни инвестиция в герой, която сме правили. Колата струва 1000 лв., но за да стане това, отидоха към 20 бона. За нашия бюджет е доста.
Д: Тя беше опасна за движение - нямаше спирачки. Между другото този филм ни е изключително високобюджетен, макар че бе планиран доста по-минимален. Като ти се объркат снимачните дни, каквото - такова. В крайна сметка се надяваме, че зрителите ще харесат "Почивката 2". Печалбата е на последно място. Може би даже няма да я има. Колкото и зрители да има, едва ли ще остане нещо и за нас. Почти невъзможно да си го избием. Спомням си за Джеймс Камерън, който е снимал "Титаник" за без пари - той е вкарал хонорара си в бюджета само и само да стане така, както си го е представял, защото не са стигали парите. Риск печели - риск губи. Става най-запомнящият му се филм.
- Кой е хотелът, в който се случва действието?
Д: Той е апартхотел, собствениците са чужденци и си нямат хабер какво правим. Апартаментът, в който снимахме Мечо и Марулка как си правят дискотека и се раздават, е със скъпо дизайнерско обзавеждане. Човекът, който ни даде достъп, дойде да види какво снимаме и толкова се уплаши, че само погледна и се завъртя с една уплашена физиономия: "Никой да не види какво се случва тука".
С: Като снимахме на басейна, и трябваше да вдигнем дрон в небето. Отгоре върху хотела си живеят много гларуси - там е тяхното убежище. Първия дрон го счупиха - бутнаха го, отклони се от траекторията и се удари в една стена.
Д: В момента, в който го вдигнахме, такъв гъмжилник стана – наобиколиха го и нападат като чужд обект. А отделно така крещят, че не може да се чуем. И за това не бяхме подготвени. Големи нанагорнища. Аз лично не мога да се насладя на филма, защото всеки кадър, който виждам, се сещам каква мъка е било да го направим.
С: А колко пъти забравяме нещо съществено в Бургас и трябва някой да се връща да го вземе и целият екип стои и чака. Като дрехите на бай Иван например или някой елемент като каскета му.
Д: Имахме уговорка да ни дадат апартамент, в който да си държим реквизита. Толкова бързо се напълни цялата сграда, че трябваше да се изнесем много скоро. Склада, който щяхме да ползваме, го продадоха пред очите ни. Всеки ден мъкнехме всичко от Бургас до Несебър, затова имахме толкова забавяне. В най-натоварения сезон тръгваме сутринта, след като оставим детето на градина. Задръствания - по 2-3 часа пътуваме в едната посока. 10 ч. сме там, до 11 ч. готови за снимки и се оказва, че сме забравили очилата на Каралайн. Имаме точно 4 часа за снимки, за да приберем навреме после Даниел от детската.
Димитър Кирязов и Силвия Йорданова със сина си Даниел.
Веднъж пробвахме да го вземем на снимки. Даже имах роля за него. Беше ентусиазиран да участва, но в последния момент му стана скучно. Искаше да си играе в басейна с топките и лодките. Три пъти се опитахме, но не ставаше. А като е с нас, няма кой да му обърне внимание, а не може да го оставим в басейна без надзор.
- А на плажа как минаха снимките?
Д: Мислех, че ще са по-проблемни, че ще ни познаят, ще ни занимават, обаче признавам, че минаха с лекота. Явно бяха само чужденци, гледаха си плажа и не ни обръщаха внимание.
- Точно по това време май Силвия е забременяла...
С: В последните снимачни дни разбрах, че съм бременна, защото почна да ми става лошо.
Д: Тогава снимахме как Ивана и Каралайн хранят колата с кренвирши, кебапчета и лютеница.
С: Точно след като снимахме влога, 2-3 дни след това разбрах новината. Чудех се защо ми е чак толкова зле. Вярно, че бяхме без чадър на плажа и снимаме с часове. Останаха няколко неща за заснемане и всички се съобразяваха кога мога и съм добре. След това легнах да си страдам. Аз и предната бременност така си изкарах - първия триместър бях много зле - гадене, умора, постоянно ми се спи, не мога да стана от леглото да хапна нещо, нямах апетит. Имаше и леки усложнения, заради което докторите ми казаха, че трябва да лежа известно време. Дори не можех да си гледам детето вкъщи. Митко правеше всичко - караше Даниел на градина, връщаше го, къпеше го, всичко. След четвъртия месец започна да ми светва. Вече съм шестият. След премиерата съм като с махмурлук. Всичко ме боли, все едно съм била цяла нощ на дискотека.
- Отпадна ли някоя сцена заради бременността?
Д: Направи ми впечатление, че сцените този път са доста дълги. И когато сглобихме най-първия вариант на филма, се оказа почти 3 часа. Та премахнахме цял час материал. Този момент го свързвам с мои кумири - братя Фарели, режисьори на най-големите холивудски комедии, първият им е "От глупав по-глупав" с Джим Кери и Джеф Даниълс. Те са го писали 5 г. и след снимките им излиза три часа и половина. Трябвало е да махнат почти два часа, което е най-сложният процес. Изпитах почти същото. Но мащабът е съвсем различен. Тяхното е хубаво, моето е българско, ха-ха.
- Бай Иван изяде много бой в тоя филм...
Д: Ха-ха, да. Решихме да сложим малко повече от американския жанр Slapstick. Аз съм израснал с това - Чарли Чаплин е точно такъв стил. Това е най-чистата форма на хумор според мен и сме вкарали малко повече от него.
- Вчера пуснахте видеото с кадрите от baby shower партито, как реагира Дани за пола на бебето?
С: Беше твърдо от отбор "момче", искаше братче. Когато се случи "резилът" и видя розовите роклички, му стана много гадно и се разплака. Много бързо му мина, след като започнахме да си говорим и да му обяснявам и вече всичко е наред. Имаше драма, но за кратко. Имах чувството, че е момче, Митко си мислеше, че е момиче.
Д: Още за първото ни дете бяхме настроени за момиче. Като разбрахме, че чакаме второ, и ни беше интересно да е момиче.
С: Не вярвах, че ще ми се сбъдне тази мечта да имам две деца от различен пол. Аз самата имам брат и съм израснала с него и не съм искала друго. Имам и име за бебето, но Митко не го знае още - ще го разбере по някое време. Хубавото при нас е, че никой не натиска да го кръстим на бабата или дядото. Мислим вече за една пищна Коледа. Даже днес за първи път аз правих питка. Никога не съм месила, не съм по тестените неща. Мога да готвя, но не печива и десерти. Но първият път беше успешен.
Лео Богдановски
