"Хера" – една неразбулена трагедия

Преди 15 години край Босфора потъна българският кораб „Хера“. Натоварен с въглища, той отнесе на дъното екипажа и тайната по каква причина е потънал толкова бързо в ледения 13 февруари 2004 г. На борда на „Хера“ през фаталния ден е екипаж от 17 българи и двама украинци. Намерени са телата на трима българи и украинците. Останалите 14 моряци са безследно изчезнали.

По обяд моторният кораб, който плава от Керч, Украйна, за Гебзе, Турция, натоварен с въглища, е спрян преди Босфора от служба „Управление на трафика“, за да изчака в открито море. Поради лошото време проливът е бил затворен за корабоплаване. За анализаторите на трагедията още тогава е било необяснимо защо турската служба пропуска 11 други кораба от сутринта до обяд, докато държи „Хера“ в открито море. На 800 метра случайно се намира българският кораб „Вежен“. Именно капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че „Хера“ се преобръща и вижда само кърмата на потъващия кораб, издигната над повърхността. След минута, точно в 12,50 часа, „Хера“ вече не се забелязва над водата. Скоростта на вятъра е 90 км/ч, а вълнението на морето – 6 бала. Моряците от „Вежен“ са категорични, че от „Хера“ се е отворил един спасителен плот, който е преминал на разстояние от тях, от което не са могли да различат колко души има върху него, нито да успеят да го хванат и да ги спасят.

Конспирации

Конспирациите и теориите за гибелта на „Хера“ тръгват веднага след потъването на кораба. Според дългогодишни моряци единствено и само бурята е причинила потъването на кораба. Други пък смятат, че той е бил прекомерно натоварен, а за потъването му е съдействал и отворен люк на един от хамбарите. Едно от най-злокобните предположения е, че собственикът на „Хера“ е отказал разрешение да се поиска помощ от бреговата служба, тъй като спасителната операция е много по-скъпа от щетите по потъване на кораба. Според друга теория „Хера“ е превозвал нерегламентиран товар (ядрени глави), който е трябвало да бъде запазен в тайна. Другата мълва, която поддържа все още някаква надежда у близките на изчезналите и неоткрити от водолазите, е, че моряците са живи, но укрити, защото са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да виждат.

Уникална вълна

През 2011 година със своя теория се намесиха и варненски учени от Техническия университет, според които уникална вълна, която се образува само на 2 места в Черно море, е погубила кораба.

Новата версия за трагедията стана възможна, след като в Техническия университет във Варна заработи модерен симулационен тренажор за управление на маневрите на кораби и моделиране на аварийни ситуации при търсене и спасяване на бедстващи хора и кораби на море. Корабът е станал жертва на резонанс на върха на попътна вълна с дължина, равна на дължината на самия кораб, и със скорост, еднаква с тази на плавателния съд, смята доц. д-р инж. Михаил Щерев, ръководител на научния проект. Според него такава вълна се образува едва на две места в Черно море – преди влизането в Босфора и в Севастополския залив. Според историци, изследвали корабоплаването в Черно море, името му (Негостоприемно море според гърците и Черно – за славяните) се дължи именно на този вид вълни, които в античността са били фатални за дървените плавателни съдове.

Тела

40 дни след трагедията турските водолази изваждат 5 трупа – на главния механик Петър Жеков Колев, на втория механик Олександр Серафимович, на третия механик Олексий Левченко, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков. Водолазите така и не откриват телата на останалите от екипажа, които никога няма да бъдат погребани. Завинаги в неизвестност останаха капитанът Атанас Атанасов, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. Последните двама са най-младите жертви, които завинаги остават на 23 години.

Дело

Три дни след потъването на кораба беше образувано дело за разследване на трагедията. Но години наред то буксуваше, а на 19 февруари 2010 г. беше спряно, тъй като не бяха събрани категорични доказателства за самоличността на извършителя. Оказа се, че турските власти отказват повторен подводен оглед на потъналия кораб. Това пък още повече засили съмненията, че истината се потулва. Според турските закони 10-годишният давностен срок за подновяване и искане на допълнително разследване е изтекъл. Въпреки това у нас разследването беше възобновено на 9 май 2013 г. На 23 ноември 2017 г. Софийската градска прокуратура привлече като обвиняеми Милен Балчев и Стефчо Минчев за извършено престъпление по транспорта, при което е последвала смърт на 19 моряци. Те бяха обвинени за това, че в периода от 23 юли 2002 г. до фаталния 13 февруари 2004 г. са допуснали да се повреди и да потъне корабът „Хера“. В този период Балчев е генерален директор и ръководител „Експлоатация“ на фирма „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД - дружеството, което съгласно стандартен договор от 1 февруари 2002 г. за мениджмънт на кораб е менажирало „Хера“, собственост на MAESTRA SHIPPING S.A., плаващ под юрисдикцията на правителството на Кралство Камбоджа. Белчев е бил и пълномощник на собственика на фирма MAESTRA SHIPPING S.A. Според обвинението двамата в съучастие допуснали „Хера” да се повреди, като не извършили необходимия ремонт и отказали извършването на планирани ремонтни дейности. Балчев и Минчев обаче бяха пуснати на свобода с най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, но с наложена забрана да напускат пределите на страната. Близките на моряците пък получиха обезщетението от 10 000 долара, за колкото са бяха застраховани членовете на екипажа.

Убити на брега и върнати на борда

Историята стигна дори до Европейския парламент, където депутатките Моника Франсони и Елен Флотър лансираха още по-стряскаща хипотеза, че петимата открити моряци са били убити на брега и после са били върнати на потъналия кораб. Те твърдяха, че има сателитни снимки от разузнавателни сателити, които показват, че в близост до „Хера“ е имало 2 турски подводници. Между тях се е намирала руска подводница и в един момент един от турските подводни съдове се е забил челно в корпуса на „Хера“, което е предизвикало потъването му за броени минути. В същото време над мястото на произшествието са кръжали 2 спасителни хеликоптера, които са евакуирали екипажите на „Хера” и на руската подводница. Около 40 дни след инцидента са били открити и телата на петимата моряци. Според огледа на снимковия материал наши патолози са заключили, че тези тела са престояли не повече от няколко дни във водата, макар че родни патоанатоми не са допуснати до аутопсията. Тази констатация е потвърдена и от норвежки патолози. Изводът на евродепутатките е, че петимата “извадени” са били убити на земята и са върнати обратно на потъналия кораб. Това обяснява много празноти в докладите и огледа от турска страна, както и нежеланието им да допуснат повторен оглед.