Д оц. Росен Калпачки в интервю за "Здравен Телеграф".

- Доц. Калпачки, статистиката за изминалата година показва, че 55 366 души са били покосени от инсулт. Това къде поставя България спрямо другите европейски държави?
- Като процент – на първо място. Безспорно.
- В същото време смъртните случаи са 5 505, което значи, че процентът на фатален край не е висок. Въпреки това по този показател сме на второ място в Европа...
- Така е, защото тези цифри отразяват само болничната смъртност. Тя е около 10% във всички държави, така че по този показател сме добре. Проблемът е, че много хора умират преди да стигнат до лечебно заведение или в последващите месеци и години. Освен това, за огромно съжаление ние изоставаме много в лечението на инсултите. А със сигурност тази смъртност може да се коригира в известна степен, ако по-масово се прилагат модерните методи за лечение на инсулт.


- Спада ли възрастовата граница на инсултите и на какво се дължи това?
- Тук нещата са много свързани с причините за появата на инсулт. Част от тях ние наричаме изменяеми рискови фактори, а останалата част са неизменяемите. Факт е, че инсултът покосява повече възрастни хора и това е неизменяем фактор. По-младите хора получават инсулт, не защото нещо се е случило в природата на инсулта, а заради изменяемите рискови фактори, които не се контролират и лекуват навреме.
- Кои са тези фактори?
- На първо място е артериалната хипертония. Това наистина е основният, неоспорим лидер за риска от инсулт. Следващите два са захарен диабет и едно състояние, което наричаме предсърдно мъждене – това е неравномерна работа на сърцето, една лоша аритмия, от която страдат много хора. Между 1/3 и 1/4 от инсултите в България са причинени от предсърдно мъждене. Когато на човек сърцето му излезе от ритъм, но не инцидентно, а постоянно, това увеличава значително риска от инсулт. Има и някои други фактори, като пословичната любов към чашката, която увеличава риска от по-тежките, хеморагични инсулти. Алкохолът причинява мозъчни кръвоизливи от всякакъв характер.
- А има ли разлика между инсултите?
- Да, инсултът не е еднородно заболяване. Начинът на възникване, болестния процес, дори лечението понякога може да са абсолютно различни, дори противоположни. Ние не можем да се борим или да лекуваме по един и същи начин всички инсулти. Най-масовите и в света, и у нас, си остават исхемичните инсулти – тези, при които се запушва мозъчна артерия и се получава инсулт.
- Чувала съм за млади хора, които получават инсулт след употреба на наркотици...
- Да, в света това е по-често срещано. Ние също не сме пощадени като общество, но такива случаи са много по-редки. Младите хора получават инсулт основно, защото не следят и не лекуват кръвното си налягане. То нито боли, нито сърби и затова много хора го пренебрегват. Първо, когато им предпишат лекарства за кръвно налягане не се знае дали изобщо ще послушат доктора си. Защото в България според мен уважението към нашата професия е на нулево ниво. Скоро дори се направи едно проучване колко от рецептите, които даваме стигат до устата на пациента. Оказа се, че 1/3 от лекарствата, които се изписват, след излизане от кабинета отиват в кошчето. Друг проблем е, че дори и да послушат лекаря си и да си вземат лекарствата, много пациенти ги пият 1-2 месеца и след това спират, защото си мерят кръвното налягане, виждат, че е наред и решават, че са се излекували.
- Според наблюденията от вашата практика разпознават ли хората симптомите на инсулта?
- Най-общо трябва да кажа – не. Но от друга страна в сравнение с отпреди няколко години, днес много повече хора биха могли да посочат поне някой от основните признаци на инсулта.
- Знае се, че бързата реакция е от огромно значение за тези пациенти, но какво разбираме под „бърза реакция“?
- Сумарно времето е четири часа и половина. Това обхваща времето от получаването на инсулта, до започването на лечението. Всяка, макар и добре оборудвана и обучена болница, би трябвало да разполага с поне час от влизането на пациента в болницата, до започването на лечението. Защото не е много проста работа да селектираш пациентите, при които можеш да приложиш лечението от онези, при които то би навредило и да лекуваш тези, на които можеш да помогнеш. Тази подготовка изисква един комплекс от изследвания, прегледи, консултации, за които болницата трябва да е готова буквално във всеки един миг от денонощието 365 дни. Защото инсултите стават и нощем, и в почивни дни, и по празници.
- От какво зависи да се спази това време, така че повече хора да получат шанс за лечение?
- Нормалният свят се бори като създава хеликоптерни площадки, разделя държавите на области, в които се лекуват инсулти, дотира болници в отдалечени райони, които да се справят с тези пациенти. Европейският съюз стартира програма, чиято цел е до месец май 2019 г. да бъдат създадени 1500 центъра за лечение на инсулти и те да са така разположени, че всеки европейски гражданин да има равен достъп до модерно лечение.
- А какво правим ние?
- Ние също участваме в тази програма, която се нарича „Angels” (ангели – авт.бел) и вече имаме 39 центъра в страната. През 2017 г. болница „Св. Анна“ като най-добър център за инсулти в България получи най-високия – диаматен сертификат, който е резултат от одит на Европейската организация по инсулти, по линия на програмата. Дойдоха експерти, снимаха с камери какво правим и дали то отговаря на критериите и ни издадоха този сертификат. А чудесното е, че в България напоследък вече много центрове за лечение на инсулти имат златни и платинени сертификати. Но точно когато започнахме да отбелязваме напредък като държава, парите от касата бяха намалени с 30%. Няма друга държава в света, която да е решила, че по някаква причина може да направи лечението на инсулта по-евтино.
- Когато говорим за модерно лечение на инсулти, визираме тромболиза, обяснете какво означава...
- Тромболизата представлява инжектиране на лекарство в кръвта на пациента, което разтваря всички съсиреци. Във времето, в което то действа, около час, като през този час непрекъснато се влива разтвора, всички тромби на човека по кръвоносните съдове се разтварят. По този начин грубо казано човекът е лишен от възможността да съсирва кръвта си за един час, което прави процедурата рискована. Защото всяка рана или порязване може да се окаже фатално. Уловката това лечение да няма 100-процентова успеваемост, е в големината на тромба. Другата причина за неуспех е когато пациентът дойде късно.
- Но ако тази тромболиза е успешна, пациентът може да излезе от болницата...
- На другия ден – буквално и то не в инвалидна количка.
- А какво представлява механичната тромбектомия?
- Това е „екстрата“, която може да се приложи при двата вида пациенти. Както споменах, една от пречките пред тромболизата, е когато тромбът е прекалено дълъг. С механичната тромбектомия, ние можем с една дълга „жица” (катетър) да влезем в съдовата система през крака и да стигнем чак до мозъка, като грубо казано отиваме при тромба, взимаме го и го изтегляме обратно. Другият случай, в който може да се приложи, е при някои от пациентите, които имат противопоказания за тромболиза. Например, ако някой друг орган страда и това не ни позволява вливане на разтвора в цялото тяло, с механичната тромбектомия, можем да стигнем в мозъка и да инжектираме лекарството само в мястото. Изглежда просто, но никой не бърка просто така в мозъка на човек.

Признаците:
Три симптома покриват 90% от началото на инсулта. Те настъпват остро, внезапно и много рядко се усещат от самия болен, но са видими за хората около него:

  1. изкривяване на лицето
  2. проблем с говора
  3. изтръпване, слабост или липса на контрол в някой от крайниците (от едната страна)

Съвети от специалиста:

  • Инсултът не боли, но той е едно от най-спешните състояния
  • Не пренебрегвайте симптомите, дори да изглежда, че може да минат сами
  • Контролирайте кръвното си налягане, това е основната превенция на инсулта
  • Пийте редовно медикаментите, които са ви изписани от лекар
  • При съмнение за инсулт, потърсете веднага лекарска помощ, времето е решаващо за пациентите с инсулт

Кой е той:
Завършва медицина през 1996 г. в Медицинския Университет в София, като специалист по нервни болести
Специализирал е във Великобритания, Чехия и Румъния по въпросите на епилепсията, мозъчните инсулти и общественото здраве
Член на Българското дружество по неврология, Дружеството по епилепсия и Европейската Академия по епилепсия