Д -р Георги Стаменов в интервю за "Здравен Телеграф".

- Д-р Стаменов, изменения в Закона за лекарствата предвиждат промени в общо 15 закона, сред тях е и този за трансплантациите. Едно от предложенията е в България да се позволи присаждането на матка. Какво е вашето мнение?
- Аз съм един от радетелите това да се случи. Смятам, че имаме, както възможностите, така и екипите, а и апаратурата, за да го осъществим. Не по-малко важното е, че има и пациенти за това нещо. Матката е специфичен орган. Когато осъществи репродуктивните си функции, тя може да бъде дарявана като другите нечифтни органи. Преди 5 години шведите бяха пионери в това. Сега, те вече имат трансплантации на около 10 матки, както и постигнати успешни бременности. Ние поддържаме контакт с шведския екип и се надявам скоро да можем да изпратим наши лекари на обучение там.
- Добре, но как ще се осъществява процеса по отношение на донорите? В момента жените могат да даряват яйцеклетки, но нуждаещите се са в пъти повече от дарителите...


- Истината е, че Фондация „Майки за донорство“ направиха много в това отношение и аз мисля, че има пробуждане у хората и те стават по-съпричастни. Даряването на яйцеклетки вече се превръща в осъзната мисия. И това е благодарение на дългогодишна работа. По същият начин вярвам, че ще стане и с даряването на матка. Случаите няма да са толкова много, но ще успеем да спасим една част от пациентките, за които е безнадеждно да станат майки по друг начин. Независимо дали, защото нямат матка, тяхната матка е отстранена или силно деформирана. Това са неща, които предстоят за българската медицина.
- Според статистиката около 145 000 двойки у нас имат репродуктивни проблеми. Знае ли се колко от тях се нуждаят от донорски материал?
- Аз вярвам, че такива донорски програми трябва да съществуват на всяка цена, защото с тях се дава възможност на всяка жена да бъде майка, а в България имаме нужда от всяко бебе. Конкретно случаите на даряване на матка няма да са много. Би било прекрасно, ако осъществяваме няколко такива трансплантации годишно. Що се отнася до донорството на яйцеклетки, броят там наистина вече е голям.
- Смятате ли, че присаждането на матка е стъпка към сурогатното майчинство?
- Това е много важен въпрос – не, не смятам. Трансплантацията на матка няма да бъде крачка към сурогатното майчинство, а обратното. Ще бъде алтернатива. Жените, които нямат матка, имат само две опции – или да забременеят с донорска матка или друга жена да износи детето им. Българският закон обаче забранява сурогатството, затова в момента някои жени търсят решение в чужбина. Ходят по Грузия, Украйна, Индия, дават огромни суми и то без да бъдат защитени. Ако обаче регламентираме трансплантацията на матка, тези семейства, вместо да се подлагат на риск някъде в чужбина, ще имат по-сигурна възможност тук. И жената ще може сама да роди бебето си, а не някой друг да го прави. Освен това, трансплантираната матка позволява да се износи само едно бебе, така че няма място за каквито и да е злоупотреби.
- В началото на годината МЗ предложи и други промени, свързани с критериите за държавно финансиране на ин витро процедурите. Какво според вас е най-важното, което трябва да се промени?
- Аз смятам, че стъпките, които се предприеха, са абсолютно правилни. Фондът определено се усъвършенства и работи в полза на пациента. Снижи се нивото на антимюлеровия хормон, защото то беше твърде високо. Огромна е и помощта за онкоболните, които имат възможност да замразяват яйцеклетки. Включени са и хората с генетични заболявания, можем да лекуваме хора с наследственост, а в недалечно бъдеще вярвам, че с тези изследвания ще успеем да ликвидираме и някои форми на рак.
- Какво имате предвид?
- Има определени гени, които показват, че детето рано или късно ще развие някакъв вид рак. Ние можем да изследваме тези гени още в ембрионите, за да видим кой ембрион ги носи и кой – не. Така до известна степен ще можем да преборим наследствения рак. Но бързам да изпреваря следващият въпрос – не говорим за генномодифициране или за бебета по поръчка. Говорим за изчистване на генетични заболявания от поколенията. Не само на рак, а и на други наследствени болести, като муковсцидоза, която никак не е рядко срещана в България – 1 на 30. Или пък хорея на Хънтингтън. Това са заболявания, които здрави хора носят в себе си и могат да предадат на поколението си. След това те гледат болното си дете или по-лошо – присъстват на неговата неминуема гибел. Съвременната медицина обаче може да се намеси и да предотврати тази развръзка, затова ние работим върху всички тези възможности.
- Напредъкът на медицината прави възможни толкова много неща. В същото време, възрастта на първото раждане у нас продължава да се увеличава...
- Да, ние чисто медицински се борим до жените да достигне посланието, че тяхната репродукция не е безкрайна, а напротив. Когато жената достигне до 40-та си година започва да мига една червена лампа. Когато тя стане на 42, тази лампа започва да свети постоянно и заедно с нея се включва сирена.
- Това означава ли, че жените прехвърлили тази възраст са изпуснали момента?
- Не, ние имаме успех и с жени, които са забременели на 45-47 години със собствени яйцеклетки, но те са малцина и това трябва да се знае. Проблемът е, че отлагането на забременяването има своите аргументи. Забързаното ежедневие, стремежът и преследването на по-добър живот, кариера и т.н., водят до по-малко общуване, по-малко свободно време и по-трудно намираме партньор. А ние не можем да кажем на жените, че защото времето минава, трябва да вземат първия срещнат, който да стане баща на детето им. Това, което им казваме е, че има различни варианти за спасяване на репродукцията.
- Какви са тези варианти?
- Вече споменахме донорството на яйцеклетки. За нас обаче то е краен вариант. Пред жените има и друга възможност. Ако нямат човек до себе си, те могат да замразят свои яйцеклетки, знаейки че рано или късно ще намерят партньор, с когото искат да създадат семейство.
- А възползват ли се българките от тази възможност?
- Много малко са жените, които замразяват яйцеклетки по социални причини. По-често от тази възможност се възползват българи, които живеят в чужбина или такива, които живеят тук, но имат здравословен проблем – автоимунни заболявания, ендометриоза и т.н. Има и такива, които просто усещат, че времето им изтича. Но според мен все още хората нямат достатъчна сензитивност за това.
- До каква възраст трябва да се предприеме замразяването на яйцеклетки?
- Препоръчително е това да се случи до 40-годишна възраст, но колкото по-рано, толкова по-добре.
Защото, ако замразим яйцеклетка днес и я размразим след 7 години, когато я попитаме коя дата сме, тя ще ни каже, че сме юли 2019 г. След замразяване, за яйцеклетката времето спира и тя се събужда на възрастта, на която е била жената, когато се е подложила на тази процедура.
- Споменахте заболяването ендометриоза. Едва в последната 1-2 години на тази диагноза се обръща по-сериозно внимание. Каква е причината?
- Истина е, че малко се говори по въпроса. Това заболяване не убива, но мъчи много и бавно. То съсипва социалния живот, води до болезнен полов акт, а болките при всяка следваща менструация стават все по-непоносими. Но, ако диагнозата бъде поставена навреме и се започне своевременно лечение, всичко това може да бъде избегнато. Точно поради тази причина в болница „Надежда“ създадохме Специализиран кабинет по ендометриоза. Защото лечението на тези жени изисква комплексен подход. Когато има пациентка в млада възраст и тя трябва да бъде оперирана заради ендометриоза, трябва да се мисли и за това, че нейният яйчников резерв отива много по-ниско, отколкото е бил преди заболяването. Това означава, че обемът на тези операции трябва да е съобразен и с това да се запазят яйчниците, а не само да се пребори ендометриозата.
- Имате ли други планове в болницата?
Да, ние непрекъснато следим новините по света, изпращаме наши лекари на различни обучения в чужбина. Болница „Надежда“ е първият център в България, сертифициран от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология, за обучение на лекари от чужбина по репродуктивна медицина. Направихме една серия от срещи, за които в България идват някои от най-изявените специалисти от дадена област. Акцентът е репродукцията. През септември отново ще имаме голям уъркшоп с лекари от различни държави. На него ще присъства и един от водещите специалисти по миоми. Ще говорим за това как миомата пречи на забременяването, на износването на бременността и как лекарят трябва да подходи към това. Отделно създадохме лазерно училище и ще имаме два курса за обучение по лазерна хирургия, отново със специалисти от чужбина. Имаме много планове и това, което ме прави щастлив е, че все по-често нашите лекари, обикаляйки различни държави, се връщат и казват „странно е, но ние правим същото като тях, ако не и по-добре“.

Съветите на специалиста:

  • Посещавайте своя гинеколог редовно и от ранна възраст започнете със скрининг на гърдите.
  • Репродукцията не е безкрайна. Ако сте намерили човека до себе си, не отлагайте създаването на дете.
  • Ако пък не сте открили подходящия партньор, помислете за замразяване на яйцеклетки. Това по-късно може да ви даде възможност да бъдете майка.

Кой е той:

Роден е през 1970 г. в София
Завършва Медицинския университет в София
Специализира акушерство и гинекология в „Майчин дом”
През 2005 г. създава център за репродуктивно здраве „Надежда“, който осем години по-късно прераства в МБАЛ „Надежда“