Д оц. Калоян Давидов в интервю за "Здравен Телеграф"

- Доц. Давидов, вероятно всеки човек вече е чувал, че след определена възраст простатата започва да „алармира“. Какви обаче са алармите, че има някакъв проблем?
- Алармиращата простата се изразява най-често в смущения в уринирането. Те са предизвикани от увеличение в размера й. Уголемената простата обаче е доброкачествено състояние. От друга страна всеки мъж, който е достигнал 45-50 г., трябва да включи една друга аларма, която е неосезаема, но е много важна. Това е алармата за рака на простатата. В този смисъл – алармиращата простата е неприятно, досадно състояние, което налага лечение или хирургическа намеса, но не трябва да забравяме, че има едно много по-опасно заболяване – ракът на простатата, което не алармира по никакъв начин за себе си и в ранните стадии протича без симптоми.
- Преди да стигнем до това, ако човек пренебрегва симптомите на алармиращата простата, възможно ли е състоянието му да се усложни и да се стигне до раково заболяване?


- Уголемената простата по никакъв начин не е свързана с онкологично заболяване, но измененията и проблемите, които създава доброкачествено уголемената простата, могат да доведат до много тежки последствия, ако тя остане нелекувана. Включително загуба на бъбречна функция, тежко увреждане на организма, инфекции и септични състояния. Това се случва рядко, но е възможно. Много хора смятат, че добрата струя на урината е привилегия на младите, а възрастните мъже трябва да уринират трудно и на капки. Приемайки това, те могат тежко да увредят функцията на пикочния си мехур и когато накрая се решат на хирургия, ефектът от нея може да бъде незадоволителен. Защото ние отстраняваме увеличената простата, но оставяме един увреден и зле функциониращ пикочен мехур.
- А когато говорим за уголемена простата, важно ли е за лечението какъв ще е размерът й?
- Ние сме първият урологичен център в страната, който преди много години извърши хирургична процедура с лазер на простата. В момента продължаваме да прилагаме най-съвременното лечение на доброкачествено уголемена простата, т.нар. енуклеация. При нея отстраняваме изцяло излишната простатна тъкан с помощта на един от най-мощните и модерни лазери. Тази процедура, ако се направи навреме, в над 70% от случаите ни позволява да приложим еднодневен формат, т.е още на следващия ден след операцията, катетърът се сваля и пациентът се прибира. При много уголемени простати това не може да се постигне. Въпреки това отговорът е, че размерът не е определящ. Защото ние сме оперирали чудовищно уголемени простати. Това обаче е нещо, с което не се гордеем. Пациенти с 300-400-грамови простати говорят за лоша здравна култура и не е гордост за хирурга, че негов сънародник се е „докарал“ до това състояние.
- Стигнахме и до най-страшната диагноза – рак. За щастие все по-често съвременната медицина успява да се справи с нея. Присъда ли е ракът на простатата?
- Ракът на простатата не е присъда, а диагноза, което означава, че може да бъде излекуван. За целта, трябва да бъде установен навреме. За мен беше много приятно да чуя преди няколко месеца в Световния ден за борба със злокачествените заболявания една статистика.
Според данните на регистъра на онкологичните заболявания в България, броят на оздравелите расте при два вида рак – на простата и на млечната жлеза. Така че поставянето на диагнозата е начало на един неприятен период, който предстои в живота на мъжа, но този период отминава и нещата могат да завършат благополучно.
- Как се лекува ракът на простатата?
- Стандартният метод за лечение е оперативен – отстраняване на простата заедно със семенните мехурчета. Ние разполагаме с най-съвременните методи, включително и хирургичната платформа „Да Винчи“, т.нар. робот. Метод за радикално лечение и окончателно излекуване е и лъчетерапията. Тя се прилага при хора, които по някаква причина не могат да преживеят хирургическа операция, макар и минимално инвазивна, поради напреднала възраст, тежки придружаващи заболявания и т.н. При тях е възможно ракът да бъде облъчен и излекуван, защото той е изключително лъчечувствителен. Когато казваме лечение обаче, трябва да се подчертае, че то е приложимо в ранен стадий, т.е когато ракът е диагностициран навреме. Ако говорим за метастатичен рак на простатата, който е засегнал по-далечни органи, лимфни възли, кости, тогава за съжаление хирургията е неприложима.
- Какво се прилага в напредналите стадии?
- Провежда се хормонотерапия, която забавя развитието на рака и добавя години, при това качествени години към живота на пациента.
- Вече споменахте „Да Винчи“, какво е мястото на роботите в урологията?
- Хирургичната платформа „Да Винчи“ вероятно се нарича робот заради приликата й с познатите от филмите роботи. Всъщност това е един изключително сложен и прецизен инструмент. Не е робот в техническия смисъл на тази дума – нещо, на което задавате задачи и то ги изпълнява без намесата и контрола на човек. В случая с „Да Винчи“ категорично не става въпрос за това. Тази платформа има механични ръце, към които се прикрепват хирургични инструменти и по подобие на лапароскопията се въвеждат в тялото на пациента. Чрез камера с висока резолюция и възможност за триизмерно зрение получаваме образ от зоната, в която оперираме. Хирургът през цялото време командва и управлява изключително прецизно движението на тези механични ръце. Предимството е, че по този начин ние извършваме много фини, сложни движения, което ни позволява да сме щадящи към околните тъкани, които е желателно да останат незасегнати. При другите видове хирургия, те често биват контузени или увредени.
- Това означава ли, че рискът от усложнения е по-малък?
- Категорично. В голяма степен типичните за хирургията на простата усложнения са сведени до минимум. Това най-често е свързано с проблеми с контрола на задържане на урината и със смущения и нарушения на еректилната функция – важни неща за мъжете. Този инструмент ни позволява в голяма част от случаите когато това е възможно, да съхраним ерекцията. Що се отнася до контрола върху уринирането, моят опит показва, че този проблем се появява в много малък процент от случаите.
- Говорейки си за диагнози, няма как да не засегнем профилактиката. Освен прегледите при уролог, какво друго може да подскаже за проблем с простатата?
- Изследването на туморния маркер PSA, което означава простата специфичен антиген, ни ориентира и дава възможност в голяма част от случаите да разпознаем, че има някакъв проблем. Важно е, че повишената стойност на този маркер, който в действителност е тъканен, не винаги означава рак на простатата. Той може да се повиши по много причини. Ако има някакво съмнение, са налични свръхмодерни методи за диагностика, които да покажат какво се случва. Все по-често се използва ядрено-магнитен резонанс за диагностика на рака на простатата. Миналата седмица в Онкологичния център на нашата болнична група се направи за първи път и PET-скенер при пациент със съмнение за рак на простатата. Това е метод чрез който с голяма прецизност може да се установи дали има съмнителни зони. Така че тук разполагаме с всичко, което би могло да бъде намерено и направено в цивилизования свят за диагностика и лечение на рака на простатата. Няма метод, който да се прилага някъде по света и да не се прави в България. Единственото изключение е почти експерименталния, нов и скъп метод за лечение, който е терапията с радиоактивен лутеций. Но подобно нещо е налично само в един или два центъра по света. Освен него, всичко останало може да бъде предоставено на българските пациенти в страната.
- Непрекъснато се говори за „подмладяване“ на заболяванията. При рака на простатата наблюдавате ли спад във възрастовата граница?
- За щастие рядко срещаме рак на простатата при мъже под 45 г. За разлика от него обаче, смущенията в изпразването на пикочния мехур заради промени в простатата, търпят подмладяване в страната. Все по-често виждаме млади мъже, които в резултат на прекарани полово-преносими инфекции с или без симптоми, се появяват с опустошени простати. Това води до влошено качество на живот – неразположение, тежест, болка в областта на долните пикочни пътища. При тези мъже все по-често се налага хирургия за отпушване на изхода на пикочния мехур. А това не е добре, защото хирургията върши работа по отношение на уринирането, но също е свързана с т.нар. ретроградна еякулация, т.е връщане на семенната течност обратно в пикочния мехур, което влошава качеството на сексуалното общуване и нарушава репродуктивната им способност.

Съветите на специалиста:

  • Не пренебрегвайте оплакванията си, при наличие на затруднено или нарушено уриниране, потърсете консултация с уролог
  • Веднъж годишно след навършване на 50 г. мъжете трябва да правят профилактичен преглед на простата и да изследват туморен маркер – PSA
  • При мъжете с фамилна обремененост, профилактиката трябва да започне от 45 г.

Кой е той:


Завършил е медицина през 1994 г. в МУ – София
През 2000 г. взима специалност „Урология“
През 2016 г. получава сертификат за най-прецизната хирургична техника с робот „Да Винчи“ за минимално инвазивно оперативно лечение на злокачествени заболявания на простатата, бъбрека, пикочния мехур, запушвания или стеснения по отделителната система