А лергиите са истински бич за съвременния човек. 

През пролетно-летния сезон най-актуална е т.нар. сенна хрема. Тя засяга близо 2 милиона българи.
„Поленовата алергия, позната също като сенна хрема, е патологична реакция на имунната ни система към полените, които нормално се разпространяват в околната среда през този сезон“, обяснява д-р Стефка Евтимова. Тя е специалист педиатър и алерголог с над 30 години опит, работи в Пловдив и прави онлайн консултации чрез мобилното приложение „Healee“. По думите на специалиста, хората, които страдат от поленова алергия проявяват характерни симптоми приблизително по едно и също време на годината, в няколко поредни сезона. Състоянието им пък се влошава при престой навън. Така хората, които прекарват времето си в парка, сред много растения и дървета, особено във ветровити дни, са подложени на по-голям риск.

Реакция
„Когато полените попаднат върху лигавицата на очите, носа и белия дроб, предизвикват сърбеж, зачервяване на очите, сълзене, кихане, потичане на воднист секрет от носа, пристъпи на затруднено свиркащо дишане, усещане за недостиг на въздух“, споделя д-р Евтимова. Във всеки един момент концентрацията на полени е различна. Когато един полен се появи в околната среда, той се задържа приблизително 4-6 месеца. Първо започва цъфтежа на брезата, още през февруари, а в края на лятото е висока концентрацията на плевелите, като амброзия. Според поленовия календар през първите две седмици на юни концентрацията на липа и полени от семейство житни е много висока, дразнителите от семейство копривови имат висока концентрация, а от живовляк – умерена.

Лечение
Най-често използваните медикаменти за лечение на алергии, са от групата на антихистамините. Те обаче лекуват вече появилите се симптоми. „Съществува и по-стратегическо лечение на алергиите, каквото е имунотерапията. С нея ние целим да накараме имунната ни система да спре да образува антитела към нормално съществуващи в околната среда субстанции, наречени алергени. Провеждането й се индивидуализира при всеки отделен пациент, съобразно това, към което той е алергичен. Например имунотерапията за полени може да бъде проведена с тревен, брезов полен, амброзия и други. Започването на имунотерапия за полени намалява оплакванията през сезона и профилактира развитието на бронхиална астма, която очакваме да се случи при около 50% от хората, които имат алергичен ринит и конюнктивит“, обяснява специалистът. По думите на д-р Евтимова стартирането на терапията започва през зимата, като особено подходящи за това лечение са млади хора с алергия към 1-2 полена, при които оплакванията са от скоро, 2-3 сезона.

Възраст
Алергиите започват обичайно в детска и млада възраст. Въпреки това непоносимост към медикаменти, стоматологични и общи анестетици, може да бъде отключена и на по-късен етап от живота ни. По отношение на храните обаче, алергията се среща още при кърмачета и в ранно детство. Ето защо д-р Евтимова изтъква, че е възможно тест за алергии да се направи и на бебе. По думите на експертът тестовете за алергия могат да се направят във всеки един момент и във всяка една възраст, стига пациентът да отговаря на всички условия за кожно тестуване (кожата да е без обрив, да не е приемал противоалергични медикаменти последните 5 дни и да не е с прясна инфекция). „Обикновено тестуването за полени в самия сезон е възпрепятствано от това, че пациентите приемат антихистамини, за да намалят оплакванията си. В тези случаи много често теста се провежда през есента. Освен кожни тестове, доказването на алергия става и чрез определяне на антитела в кръвта“, обяснява още алергологът.

  • Алергиите са на 4-то място сред хроничните заболявания в световен мащаб
  • Между 30-40% от населението е засегнато
  • Световната здравна организация изчислява, че след шест години всеки втори ще страда от някакъв тип алергия


140 храни отключват непоносимост
„Известни са осемте най-чести храни, които предизвикват 90% от хранителната алергия: мляко, яйца, телешко и пилешко месо, пшеница, соя, фъстък и риба. Разбира се имат над 140 храни и подправки, към които човек може да е алергичен“, казва д-р Стефка Евтимова. Хранителната алергия обаче далеч не е най-честата. Водещ в тази класация е алергичният ринит, който засяга 30% от хората. Обикновено причинителите му са акари в домашния прах, плесени и полени. Второто по честотата заболяване е бронхиалната астма, която в детска възраст се среща в 10%. „Атопичният дерматит също нараства във всички възрастови диапазони“, отчита д-р Евтимова.

Секциото увеличава риска
Раждането чрез секцио увеличава рисковете от алергия, категорични са специалистите. Има и редица други фактори, които влияят. „Прекалената химизация на ежедневието ни, „стерилизацията“ на домашната среда, замърсяването на околната среда, са все фактори срещу които могат да бъдат предприети смислени действия“, казва още специалистът. Д-р Евтимова споделя, че има проучвания, според които наличието на куче в дома при раждането на дете намалява риска от алергии. „Това е т.нар. „хигиенна хипотеза“, която се основава на факта, че с колкото повече бактерии се бори имунната ни система, толкова по-малко време й остава да образува патологични антитела“, казва алергологът.