П роф. Иво Петров в интервю за "Здравен Телеграф".

- Проф. Петров, България води черната класация по честота на сърдечносъдовите заболявания. На какво се дължи това?
- В нашето общество изобилстват всички рискови фактори – високо артериално налягане, неправилен начин на хранене, вредни навици, захарен диабет. Всичко това предразполага към ранно развитие на сърдечносъдова патология. Друг голям фактор е застаряването на населението. Известно е, че ние сме една от най-старите нации в Европа и това води до по-голямо преобладаване на коронарна болест на сърцето и клапни заболявания от дегенеративен тип, т.е такива, които се дължат на напредналата възраст.
- Когато става въпрос за прилагането на т.нар. златен стандарт при лечението на сърдечни заболявания, до какво има достъп българския пациент?


- Ще започна с добрият пример. Ние възприехме една европейска политика за интервенционално лечение на инфаркт. Това се случи в рамките на една голяма програма, която се казваше „Stent for life” (Стент за живот – бел. авт.). Благодарение на тази инициатива ние постигнахме едно изключително рационално и много ефикасно лечение на инфарктите. Вътреболничната смъртност спадна 3 пъти именно защото започнахме да прилагаме този „златен стандарт“ за лечение.
- Това наистина е добър пример...
- Да, но за съжаление не можем да се похвалим със същото при лечението на други сърдечносъдови заболявания. Например транскатетърното аортно клапно протезиране - TAVI и пластиката на митралната клапа – MitraClip. Това са европейски практики, това е „златен стандарт“. В България обаче минимално инвазивното катетърно коригиране на клапни лезии – на аортната и на митралната клапа, не е застъпено в достатъчна степен.
- Това са т.нар. безкръвни процедури, нали така?
- Точно така, в обществото са познати по този начин, ние ги наричаме минимално инвазивни или ендоваскуларни.
- А животозастрашаващи ли са състоянията, при които се прилагат?
- Да, ако тези клапни патологии не се коригират навреме радикално – оперативно или минимално инвазивно, пациентите умират. И всъщност в това е разковничето, което показва, че трябва да се прилагат европейските клинични ръководства. Защото те са рационални. Това са методики, които скъсяват болничния престой, увеличават преживяемостта, намаляват рехоспитализациите, т.е повторното постъпване в болница. Смъртността при тези процедури е в пъти по-ниска.
- Тогава защо не са застъпени, специалисти ли нямаме?
- Имаме всичко – специалисти, база, но нямаме финансиране. Това прави достъпът на българския пациент до тези методики изключително затруднен. Здравната каса заплаща за тази процедура само при пациенти, които са с изключително висок оперативен риск или са неоперабилни. Но дори и при тях нещата се случват трудно, защото когато ние подадем молба към касата за одобрение на пациент за катетърно имплантиране на клапа, отговорът се бави. И то се бави толкова дълго, че много често когато ние вече получим одобрението и се обадим на пациента да го поканим за процедурата, се оказва, че той е починал.
- Извинете, но това е скандално...
- Абсолютно и аз смятам, че ще дойде един момент, в който близките на някой от поредните пациенти, които умират, без да имат достъп до модерно лечение, ще осъдят държавата за стотици милиони. Тогава ще стане грандиозен скандал и може би институциите ще се сетят, че трябва да обърнат внимание на много хора. Всъщност точно по този болезнен начин са се случили нещата преди години в Бразилия. Тяхното здравно министерство е било осъдено за много, много пари, затова че пациент не е имал достъп до ендопротезиране на аортата. След това миниинвазивното лечение е било въведено като рутинна процедура на разположение на всички.
- След като тези процедури не са достъпни за по-голямата част от българските пациентите, как ги лекувате?
- С конвенционалната отворена хирургия, която е много по-обемна. Тези процедури са с по-голяма травма, по-дълъг болничен престой и за съжаление с повишена периоперативна смъртност. Защото не трябва да забравяме, че това са пациенти, които много често имат придружаващи заболявания, не малка част са преживели инсулти, имат бъбречна или дихателна недостатъчност, или са в напреднал стадий на сърдечното заболяване, с понижена помпена функция. Тези пациенти са с много голям оперативен риск и затова има нови, модерни методики, които намаляват този риск, защото са по-щадящи. Така че, макар и от гледната точка на касата тези методики да са формално по-скъпи, те излизат значително по-евтино в дългосрочен план. Финансово на края на втората година след прилагането на минимално инвазивните методики, инвестицията в тях се връща. И затова ние – Дружеството на кардиолозите в България и Дружеството по интервенционална кардиология сме дали експертни становища и сме написали писмо, обръщение към здравната каса и институциите, най-после да бъде улеснен достъпът на пациентите до тези методики, защото те спасяват човешки живот.
- Колко са пациентите в България с такива клапни проблеми?
- Точна статистика няма, но в Чехия например е възприета практиката здравната каса да заплаща на година по 100 катетърни клапни интервенции на 1 милион население. Това са очакваните интервенции на национално ниво. При нас ситуацията е същата. По груби прогнози се касае за около 700 процедури годишно.
- За много пари ли говорим?
- Процедурата не е евтина, както транскатетърното аортно клапно протезиране, така и пластиката на митралната клапа. При първото самото устройство е около 50 000 лв., а второто е около 70 000 лв. Но пак казвам, това спасява човешки животи и реално погледнато за бюджета на касата това не е непостижима сума, докато за джоба на българския пациент е непосилно. И аз смятам, че национално отговорната здравна политика трябва да се грижи за хората независимо от цената.
- Разбрахме, че при клапните заболявания „златният стандарт“ не е застъпен. Така ли е и при аортните?
- За съжаление и за аортните заболявания има значително доплащане от страна на пациента, което отново го прави непосилно за много хора. Там разбира се става въпрос за значително по-малко средства, някъде между 10 и 12 хил. лв., но колко могат да си ги позволят? Става въпрос за т.нар. ендоваскуларно лечение, което е златен стандарт от 5-6 години. Недопустимо е да си затваряме очите пред тези модерни практики, напротив – те трябва да бъдат превърнати в рутинни процедури, защото в противен случай въпреки обучените лекари и модерните болници в България, пациентите ни ще продължават да се лекуват в чужбина. Това е национално безотговорно.

Можем да развиваме здравен туризъм в България
Аз смятам, че нивото на медицината в България е изключително високо и ако имаме правилна здравна политика, можем да се възползваме по правилния начин. Но за целта трябва да имаме нарочна агенция, а в някои държави дори има цели Министерства на здравния туризъм. Такива са Тайланд, Турция, Сингапур – много страни, които правят целенасочена политика. И аз съм сигурен, че ако се облекчи визовия режим към България на хора от Молдова, Русия, Украйна и т.н., това ще развие здравния туризъм. Руснаците ходят да се лекуват в Литва и Прибалтийските републики, защо да не идват тук? Ние сме имали пациенти от Русия, от Индия, от Южна Африка, от Гърция, от Западна Европа. Но те са единици, а може да бъде практика.


Съвети от специалиста:

  • Движете се, изминавайте минимум 1 000 крачки на ден
  • Ако пушите, откажете цигарите
  • Следете нивата на холестерола и кръвната захар
  • Ако сте над 45 години, веднъж годишно се консултирайте с кардиолог и специалист по съдови заболявания (ангиолог)
  • Следете нивото на кръвно налягане – златният стандарт е 120/ 80 мм живачен стълб
  • Приемът на алкохол трябва да бъде ограничен до 2 чаши вино на ден или до 100 мл твърд алкохол
  • Хранителен режим – препоръчително е придържане към средиземноморски тип на хранене – растителни мазнини (зехтин), зеленчуци, риба и птичи меса. Ограничете захарите във всички форми, полезен е приемът на тъмен шоколад с високо съдържание на какао (над 70%)

Кой е той:

Инвазивен кардиолог
Член на Експертния съвет към Министерство на здравеопазването
Медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център
Председател на Българско дружество по ендоваскуларна терапия
Почетен член на Европейското кардиологично дружество
Почетен член на Американското кардиологично дружество