Я йчените черупки се използват за подхранване на градинските и стайните растения като достъпен и евтин тор. Оказва се, че те не са полезни за всички растения, защото всяко реагира по свой начин на различните микроелементи и състоянието на почвата. В яйчените черупки се съдържа голямо количество калциев карбонат, пише sinor.bg. Той способства за израстване на надземните части на растенията, играе важна роля в процеса на фотосинтезата, засилва метаболизма в тъканите, ускорява използването на резервните протеини в семената по време на покълването и прорастването им. Яйчените черупки могат да се използват по два начина – чрез непосредствено внасяне в почвата като фин прах при обработката или поливане на растенията с течност, в която са престояли черупките. Установено е, че яйчените черупки не носят полза за всички растения. По-чувствителни са кореноплодните и луковичните култури.
Ядливата част на ряпата се намира в земята. Яйчените черупки могат да повлияят неблагоприятно не само на състоянието на кореноплодната култура, но и на нейния вкус. Черупките правят почвата много рохкава и лека, което води до образуване на рехави и безвкусни кореноплоди. Поливането с извлек от черупки може да доведе до другата крайност – много твърди и също безвкусни плодове. Морковът обича леко кисела почва, а яйчените черупки са способни да я алкализират. Това се отразява негативно не само на количеството, но и на качеството на реколтата. Морковите няма да достигнат желания размер, ще останат меки, сухи и набръчкани, но ще бъдат с влошени вкусови качества. Цвеклото реагира като морковите и резултатите са сходни.
За пълноценното си развитие репичките се нуждаят от фосфор и калий. При използването на яйчени черупки преди засяване на семената нивото на калций се повишава рязко, което блокира способността на растенията да усвояват тези елементи. За оптимално развитие репичките предпочитат неутрална почва и алкализирането оказва пагубен ефект не само върху количеството, но и върху качеството на реколтата. Яйчените черупки могат да се използват при отглеждане на лук, но има някои ограничения. Калциево подхранване може да се прави само след оформяне на луковиците. Намаляването на киселинността ще ускори растежа им, но калциевите излишъци ще блокират усвояването на калия и фосфора, а те са жизненоважни за израстването и узряването на луковиците. В този случай е добре да се прилага само в течна форма и в малки количества. При картофите калциевото влияние е близко до това при ряпата. Не е добре да се внасят яйчените черупки близо до самите храсти, а в междуредията. Калцият в умерени дози прави клубените по-нежни и подходящи за пюре, а освен това се приготвят по-бързо. Трайността на такива картофи е по-малка.
