“Спряхме, защото станаха големи натрупвания от съборените къщи и стана тясно за техниката. Трябва време, за да се поразчисти. А и нека хората да си поприберат покъщнината, тъй като я извозваха само от едната страна и се получи претоварване. Ще продължим следващата или по-следващата седмица”, заяви Христов.
Над 100 полицаи и жандармеристи с щитове и каски осигуряваха реда по събарянето на незаконно вдигнатите край дерето 58 бидон-вили в карето между улиците „Георги Пеячевич” и „Д-р Иван Селимински”.
Подходите към района бяха блокирани от полицейски патрули, които отбиваха движението на автомобили.
Първи тръгнаха 6-ма медиатори от ромски произход,
които информираха хората, че обитаваните от тях съборетини трябва са бъдат опразнени, като им се осигуряваше време за изнасяне на мизерните вещи, събирани покрай казаните за боклук и сметищата. Осигурени бяха 2 000 бутилки минерална вода, които бяха раздавани от служители на БЧК-Варна, които също се включиха в операцията по прочистването на Максуда. На място имаше осигурени и лекарски екип с линейки, които да реагират при всеки медицински случай. Те не закъсняха, защото в напрежението и циганските разправии по изнасянето на покъщнината последователно през различни периоди от време припаднаха няколко души. Първо беше дете, което получи епилептичен припадък, след като група разгневени роми запалиха една от постройките, вместо да я събарят. Това предизвика известно напрежение, след като бащата на припадналото дете станал агресивен, като видял как медиците го отнасят. Час по-късно млада родилка получи болки и също колабира. Наложи се една от линейките да я откара в спешния център. Възрастна жена се оплака от главоболие и преди да припадне, спешните медици я взеха в друга линейка, дадоха й вода и лекарства и измериха кръвното й налягане. През това време в гетото влязоха техници от „Енерго-Про” и прекъснаха електроснабдяването, а след тях и служителите на ВиК-Варна, които спряха водоподаването. След тях няколко багера започнаха събарянето на незаконните постройки, които бяха като детски играчки и се рушаха при най-малък допир на мощните машини. До обед 30 от картонените постройки останаха в историята. Край тях тъжно стояха струпаните вещи на незаконните им обитатели. Между тях пробягваха подплашени от шумните машини плъховете и проскубани псета, гонени от мърляви хлапета. Заканите, че който влезе в гетото, ще бъде посрещнат на нож от обитателите му, не се сбъднаха. В началото на деня се забелязаха няколко души с брадви, сърпове и сопи, но те набързо загубиха героичните си мераци за отпор и се изпокриха по дупките си при пристигането на полиция и жандармерия. Имаше викове на недоволство, но никой не посмя да излезе с оръжие или да хвърли камък по служителите и униформените.
“5 деца имам, къде ще живеем сега, не ви е срам”,
викаше разбеснял се 150-килограмов циганин, който видимо никога не е бил гладен.
“Хем работим, хем ходим без пари и се налага да ровим по кофите, оплака се една от жените, чиято барака се превърна за минути в куп развалини. Работя като метачка във фирма за чистота, ама ни бавят заплатите по 2-3 месеца! Как да се препитаваме, какво да ядем? Ако не са кофите, живи - умрели сме”, жалваше се жената. Тя каза още, че е баба на 9 внучета, а вече и на едно правнуче.
“От 20 години живея тук. Не може да ни изхвърлят като кучета. Ако ни намерят къде да живеем, сами ще си тръгнем, но няма къде”, обясняваше на висок глас друга циганка.
Монитор
