Единственото условие божурът да цъфти и да радва околните с нежното си ухание, е да хареса стопаните си.
Ако това стане без да полагате никакви грижи за него, то цветето с пищни цветове от бяло, през нежнорозово до червено, та дори оранжево ще ви дарява с пищната си красотата си от май до средата на юни. Така казват старите градинари.
Единственото условие божурът да цъфти и да радва околните с нежното си ухание, е да хареса стопаните си.
Ако това стане без да полагате никакви грижи за него, то цветето с пищни цветове от бяло, през нежнорозово до червено, та дори оранжево ще ви дарява с пищната си красотата си от май до средата на юни. Така казват старите градинари.
Дървесен
Някога божур е имало в двора на всяка уважаваща себе си домакиня. Днес той може да бъде намерен все още в градините в Северозападна България, който е най-често от вида известен като дървесен божур. Познава се по кичестите цветове. В района на Монтанско в дъбовите гори по долното течение на река Огоста пък има поляни с див божур. Той е защитен вид и се бере като билка, но в много ограничени количества. А от култивирания има растения, които вече са доживели почти 70-80 години в тази част на страната ни.
Каприз
Повечето любители на цветя развъждат дървесния божур с разсад. Тази процедура се провежда от началото на септември и може да продължи до ноември.
Може да се каже, че единственият каприз на божура е по отношение на слънчевата светлина. Той категорично не обича сянката, затова, когато избирате място му за засаждане, трябва да се уверите, че нито едно дърво или сграда не ограничават достъпа на слънцето до него.
Почва
Важно е да се знае, че дължината на живота на растението зависи от качеството на почвата. Той не обича нито много глинести, нито много пясъчни. Прекомерно глинестата почва трябва да се комбинира с пясък и органични торове.
При поява на високи подземни води дупката за засаждане на разсад трябва да бъде направена под формата на конус. Размерите трябва да са 70 см в диаметър на повърхността и 70 см на обща дълбочина, а долната част да е 20- 30 см. В долната част на конуса трябва да се постави чакъл, счупена тухла или пясък за дренаж.
Вар
Ако засаждането се извършва в кисела почва, в ямката трябва да се внесат 200-300 г вар или костно брашно. Запълвате ямката със земя, само след като водата е напълно попила. Много е важно кореновата шийка да е точно на нивото на повърхността. Дървесните божури не харесват, когато са засадени твърде дълбоко или, обратно, твърде високо. Ако имате няколко разсада, поставете ги на разстояние най-малко метър и половина един от друг.
Хризантеми
След засаждането божурите се чувстват много зле, те трудно се приспособяват. Може да отнеме няколко години, за да се възстановят напълно. С оглед на това не е необходимо да се засаждат други цветя до тях, които ще изсмучат вода и полезни вещества от общата цветна леха, както и ще създадат сянка. Особено добре се чувстват в съжителство с есенните хризантеми, добре им понасят и невени, както и маточина. С последната трябва да се внимава, защото много бързо се разпространява из градината. Божурите виреят добре в близост до лозова асма и череша.
Резници и наслояване
Най-популярният начин да си завъдите божури е чрез присаждане. За тази цел изберете издънки от полутвърдия дървесен божур. Най-добре е това да стане втората половина на юни, когато е приключил цъфтежа, но може и по-късно. Готовите резници се забождат в пясъчно-торфената смес на дълбочина 1,5 см и се покриват със стъкло или филм, за да се създаде парников ефект. Резниците трябва да се поливат и пръскат редовно. През втората половина на септември вкоренените издънки се засяват в отделни саксии и се съхраняват до пролетта в парникови условия. На следващата година младите издънки могат да бъдат засадени на открито.
Снимка Авторът
Монитор
