Н орвежкият неонацист Андерш Брайвик - който поиска да бъде освободен условно десет години, след като уби 77 души - днес е също толкова опасен, колкото и преди десетилетие. Това заяви психиатърка, наблюдавала го, докато изтърпява наказанието си, предаде Франс прес.
Осъден през 2012 г. на 21 години затвор с възможност за удължаване на присъдата, 42-годишният Брайвик поиска тази седмица да бъде пуснат на свобода, уверявайки, че се е отказал от насилието.
Норвежкият неонацист Андерш Брайвик - който поиска да бъде освободен условно десет години, след като уби 77 души - днес е също толкова опасен, колкото и преди десетилетие. Това заяви психиатърка, наблюдавала го, докато изтърпява наказанието си, предаде Франс прес.
Осъден през 2012 г. на 21 години затвор с възможност за удължаване на присъдата, 42-годишният Брайвик поиска тази седмица да бъде пуснат на свобода, уверявайки, че се е отказал от насилието.
"Според мен диагнозата на Брайвик остава същата", заяви психиатърката Ранди Розенквист пред съда на втория ден от разглеждането на молбата на Брайвик.
От съображения за сигурност това става в спортната зала на затвора в Шиен, Южна Норвегия.
"Рискът от бъдещи насилствени действия не се е променил в сравнение с 2012 и 2013 г., когато направих първата си оценка", каза тя. Според нея Брайвик страда от разстройство на личността, описана от нея като "асоциална, хистрионна (стремяща се да привлече внимание, б. р.) и нарцистична".
На 22 юли 2011 г. десният екстремист първо взриви бомба в Осло, близо до сградата на правителството, и уби осем души. После отиде на близък остров, където имаше младежки летен лагер на норвежките лейбъристи, и застреля там 69 души.
Показанията на Ранди Розенквист, единствената психиатърка, призована от съда, бяха смятани за ключови, що се отнася до предсрочно
освобождаване на Брайвик, което в момента изглежда крайно невероятно, посочва АФП.
През 2016 г. Брайвик осъди Норвегия за "нехуманно" отношение и нарушаване на две клаузи от Европейската конвенция за правата на човека.
Едната от тях гарантира правото на личен и семеен живот и кореспонденция, а другата забранява нехуманното отношение и изолация на затворници:
"Съдът заключи, че условията в затвора представляват нехуманно отношение", гласи решението на районния трибунал в Осло.
То се гради на факта, че нацисткият масов убиец е бил държан в изолация от другите затворници почти 5 години.
Според съда обаче правото на Брайвик на кореспонденция не е нарушено.
През престоя си в затвора масовият убиец стана студент по политически науки, а преди това обяви намерението си да създаде политическа партия.
Брайвик отказва да посочи причините за деянията си, които според него били "ужасни, но необходими". През септември 2010 г. Брайвик получил разрешение за покупка на самозареждаща се карабина "Ругер Мини-14". Като цел за използването й посочил "лов на елени", макар че много му се искало да напише истината - "екзекуция на културните марксисти и мултикултуралистките предатели от категория А и Б", само за да види реакцията на обществото. Купуването на пистолет на законно основание беше малко по-сложно, но аз бях член на пистолетния клуб на Осло в течение на няколко години, пише той. През януари 2011 г. норвежецът подава заявление за разрешително за поулуавтоматичен пистолет "Глок-17" и скоро го получава.
През 2017 г. Брайвик сменя името си в затвора. Норвежкият фирмен регистър показва, че учредената от Брайвик земеделска фирма "Брайвик Геофарм", вече е регистрирана на името на Фьотолф Хансен. Брайвик учредил фирмата, за да купи земеделски торове, с които да изработи бомба. Хансен е често срещащо се фамилно име в Норвегия. Затова пък Фьотолф е изключително рядко име, което на практика не се среща, отбелязва АФП.
В момента той излежава присъда от 21 години затвор, която е била максималното възможно наказание по времето на деянието му. Присъдата обаче може да се удължава неограничен брой пъти, ако властите преценят, че той продължава да представлява опасност за обществото, и на практика се явява доживотна.
Монитор
