П рез март 1860 г. Георги С. Раковски се установява в Белград. По това време Сърбия се готви да отхвърли васалната си зависимост от Турция. Раковски силно се надява, че тя ще обяви война на Османската империя, и започва открито да действа това да се случи.
На 1 септември 1860 г. в Белград се появява първият брой на „Дунавски лебед”, който започва да се занимава по-малко с гръцкото духовенство, а главно с открита борба срещу турското правителство. В края на 1861 г. Раковски съставя План за освобождението на България. Тази амбициозна програма предвижда създаването в Сърбия на една войскова част, която да навлезе в България и постепенно от 1000-1200 души да наброява в Търново най-малко 150 000 души, а към Черно море – 500 000 души, от които 100 000 въоръжени. Патриотичен, но неосъществим план.
Легията
Княз Михаил Обренович подкрепя начинанието на Раковски и така се стига до идеята за създаването на българско формирование, наречено легия. Сърбия остро се нуждае от това – през лятото на 1862 г. притежава само 7000 пушки. Русия е обещала оръжие, но то не е пристигнало. Раковски започва да набира доброволци, като изпраща писма до българите в Свищов, Русе, Търново, Букурещ, Плоещ, Браила, Галац, Одеса, Виена и други градове, на които описал удачния политически момент за вдигане на въстание. В Белград започват да пристигат доброволци. Не е известен точният брой на участниците в първата българска легия, основата на полка, който е трябвало да навлезе в България и да развее знамето на бунта. Най-вероятно това са между 80 и 90 души. Особено голям проблем се оказало събирането на пари за издръжка на солдатите.
Сръбският княз Михаил Обренович
Раковски изпраща писма до всички заможни българи да подкрепят делото, но, общо взето, откликът е слаб. От Браила отговорили благосклонно. За там заминали Иван Касабов и х.Ставри Николов, които събрали само от осем „втора класа” българи 255 австрийски шилинга.
Благодетел
От Виена Теофан Райнов известил Раковски, че към делото му интерес проявява княз Никола Конаки-Богориди. Раковски се познава много добре с княза. В Цариград негов покровител е бил баща му Стефан Богориди. Живял е в неговия дом, заедно са учили в прочутото гръцко училище „Куручешме”. В края на март 1858 г. Раковски вече е в Одеса. През април 1858 г. изпраща на Конаки едно любезно благодарствено писмо, в което не липсват ласкателни думи, че именно той е достойният мъж, който да заеме княжеския престол в свободна България.
На 10 декември 1861 г. Теофан Райнов пише на Раковски, че Конаки усилено работи за българската кауза. Иска да знае дали има споразумение с някоя външна сила, както и с българите във Влахия. Известява, че трима души от Виена са готови да отидат в Белград с 1000 австрийски жълтици, военни карти, военна пусула (далекоглед) и инженерни инструменти. Щели да водят и един „изкусен доктор по хирургията, наш българин” – става дума за Димитър Хр. Павлович. Най-важната част в писмото гласи, че Конаки е готов да финансира лично легията с колосалната сума от 30 000 австрийски жълтици и сам да участва в нея, когато тя навлезе в България.
Кампания
Раковски натоварва Иван Касабов да замине за Виена и да разговаря с Конаки. В същото време виенските българи изпращат в Белград Димитър Павлович, студент по медицина, да се срещне с министър Илия Гарашанин и да разбере позицията на сръбското правителство. Гарашанин го уверява, че Сърбия ще подкрепи Раковски и въстанието в България.
Теофан Райнов се среща с Конаки, който го уверява, че стои зад думите си и че за целта е ипотекирал мошията си в Молдова за 25 000 жълтици и е готов да дойде веднага с парите в Белград. Предлага при успех на въстанието той да стане княз на България с войвода Раковски, като пожелава тази договорка да се обвърже с едно писмено „съгласително” помежду им. Виенските българи предават на Райнов 1500 жълтици и държат бъдещият български княз да е Никола Конаки-Богориди.
Никола (Конаки) Богориди е каймакам (принц) на Молдова в периода 1857-1858 г., докато тя е васална територия на Османската империя.,
Срещата
Междувременно виенските българи уговорили среща между Раковски и Никола Конаки-Богориди в малкото пристанище Груя, на румънския бряг на Дунава, срещу Радуевац. На 23 април 1862 г. Раковски получава разрешително да премине границата с един придружител. В средата на май той е в Груя, съпровождан от личния си телохранител Лефтер. Пръв е пристигнал Никола Конаки-Богориди, придружаван от д-р Рашко Петров. Тук още са Теохар Папазов, Васил и Божил Папазови. Групата е отседнала в тамошния хотел. Раковски и Конаки разговаряли на четири очи на турски, гръцки и френски.
На някои от срещите присъствал и братът на Никола – Алеко Богориди, бъдещият генерал-губернатор на Източна Румелия. В крайна сметка Раковски и Никола се разделили, без да се разберат. Богориди заминал за Букурещ, а от там се върнал обратно във Виена. Въпреки че всичко било държано в строга тайна, турското правителство научило за срещата. Именно от сведения на Високата порта узнаваме, че Богориди е връчил на Раковски авансово 5000 жълтици, а Теофан Райнов твърди, че са 2000.
Спорове
В Белград Раковски казал на Иван Касабов, че Никола Конаки-Богориди имал претенцията да става княз на България: „Аз му дадох да разбере, че не му отстъпвам мястото си. Ако иска да става княз, нека иде сам той с въстаниците по балканите, а не да ида аз да ръководя въстанието и да се излагам за него.” „Мислиш ли, че аз ще оставя онзи вагабонтин да става княз на България? Ще му отрежа главата като на пиле”, нареждал Раковски. А при едно скарване с княз Михаил Обренович отвърнал: „Ти ако си княз на Сърбия, аз съм княз на България!”
Според Касабов след Груя Раковски разполагал с пари, купил си файтон с „два добри коня”, направил си българска униформа и прочее други лични потреби – „български княз”. Накарал двама легионери да вървят пред колата му, а други след нея – княжески конвой. Започнал да я кара, като че вече е княз на България.
Крах
На 3 юли 1862 г. започват сблъсъците между турците и сърбите в Белград. Българите се бият достойно и храбро, но конфликтът не довежда до очакваната война. На 22 юли 1862 г. в предградието Кандлижи на Цариград започва съвещание между посланиците на европейските държави в Османската империя. Конференцията завършва на 27 август с протокол, който урежда конфликта. Съгласно чл. 11 от протокола Сърбия е задължена да разпусне военните части, съставени от доброволци чужденци. Това е краят на легията на Раковски.
Караджата спасява Васил Друмев от гнева на войводата
По време на обучение един от легионерите Никола Шопов от Варна се провинил. Раковски започнал да го бие. Васил Друмев приятелски го посъветвал да не върши това публично, защото сърбите се смеят и така уронва престижа на легионерите. Раковски кипнал и заповядал на телохранителите си да вземат пушките и да застрелят Друмев. В този критичен момент се намесил Стефан Караджа, застанал пред Раковски и му изревал, че ако това се случи, ще му разцепи главата с една от цепениците, които били струпани наоколо.
Боян Драганов
