В ъведение на Пресвета Богородица в храма или само краткото Въведение Богородично, е един от най-големите християнски празници, почитан и от Православната, и от римокатолическата Църква.
Въведение на Пресвета Богородица в храма или само краткото Въведение Богородично, е един от най-големите християнски празници, почитан и от Православната, и от римокатолическата Църква.
В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бог.
Дева Мария е поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.
Първосвещеник Захария въвел Мария в в Светая Светих, където влизал веднъж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.
Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36 – 38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и Света Ана, майка на Света Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на Мария в храма.
Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“, от която изгряло Слънцето на правдата.
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Мария им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Свeтия Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
Единствено в България на този ден
от 1928 г се отбелязва и Денят на християнското семейство
Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови домакините.
Според народните поверия на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото – сухо; ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата богата.
Празникът е прекрасен повод да покажем на близките си колко много ги обичаме и колко много означават те за нас.
Монитор
