- Проф. Недялков, честит имен ден! Народните поверия гласят, че на този ден се освобождават ратаите, плаща им се заработеното и се договаряли новите работници. Какви промени да очакваме за българския народ след първия тур на президентските избори?
- Във връзка с поверията аз съм българин от Македония и съм от комитски род, и знам от моите баба и дядо, че на Димитровден, който тогава е бил на 8 ноември, всички хайдути и комити слизат от планините. Да се надяваме, че няма да има айдушки изпълнения в политиката. Трябва ни стабилизация на държавата, защото според мен идват смутни времена. Обстановката в света ще продължи да ескалира и ще ни трябват мъдри политици, които да ни държат встрани от бурните събития, които ни очакват.
- Наскоро издадохте илюстрованата биография на Димитър Списаревски. Каква нова информация има в нея, какво не знаем за героя?
- Новото в тази книга е систематизацията на биографията на Списаревски на базата на документи, взети изцяло от Държавния военноисторически архив. Разказвайки за Списаревски, няма начин да не разкажем и за онова време, което също е било турбулентно. Има много сходства между случилото се в края на 30-те години на ХХ в. и това, което се случва сега. Като автор умишлено съм го подчертал, защото в от онези времена има много уроци, които е полезно да се научат както от хората в България, така и от политиците ни. Тогава сме имали забележителна дипломация, но сме допускали грешки като държава. Тези неща е добре да бъдат прочетени и да бъдат научени уроците, защото са полезни. История се повтаря и това не е клише, а факт, с който трябва да се съобразяваме. Историята не е наука за миналото, а за бъдещето. Като споменахме изборите, е добре българските политици да четат внимателно историята. Чувам от много тях нелепости, които определят нивото им на грамотност на немного високо ниво.
- Какво е онова, което не знаем за Списаревски?
- Списаревски не се е оформил като характер сам по себе си. Всеки човек се ражда с мисия, но в голямата си част е форматиран от хората около него. Това е семейството с подчертана национална принадлежност, командирите му и другарите му, с които е формирал една много важна система за България - тази на изтребителната авиация. Списаревски е един от пионерите на създаването ѝ. Това е един много бърз процес, който започва в края на 1938 и началото на 1939 г. По това време Списаревски завършва последния етап от своето обучение във Вернойхен (Германия) и се включва във формирането на първите български тактически изтребителни орляци. Доказателство, че командирите са имали огромно доверие в неговите способности, е фактът, че е назначен във 2-ри изтребителен орляк, който е въоръжен с най-модерните по онова време изтребители в България - полските PZL-24B „Ястреб“. Това е първият ни цялометалически скоростен едноплощник. Той е изпратен веднага на югоизточната ни граница поради конфликт с Турция в началото на Втората световна война. След това Списаревски е част от формирането на първите изтребителни орляци, въоръжени с Avia B-534 „Доган“. Те прикриват София по време на нахлуването през април 1941 г. на германците в Югославия и Гърция. От 6 до 12 април са и първите бомбардировки над България. Тогава Списаревски осъществява първите си излитания от дежурство на земята, което е старт на кариерата му на летец изтребител.
- Как разглеждате биографията на Списаревски?
- В книгата е разгледана цялата му кариера на боен пилот. Списаревски е имал казусите с дисциплината, които накъсват летателната му подготовка. Въздушната война у нас е провокирана от атаките на британски самолети. Подчертавам, че първите боеприпаси, хвърлени над България, всъщност са детски играчки със скрити в тях взривни устройства. Атакуват ме, че това е пропаганда. Помолих издателите от „Българска история“ да публикуват доклада от юли 1943 г. на ген. Лукаш, началник щаба на войската. В нея са описани ясно и точно подобни случаи на територията на страната и има ясни инструкции към населението и военнослужещите как да реагират.
Ясно са дадени грешките на българската дипломация и на политиците с Декларация за обявяване на война на САЩ и Великобритания. Това не е фактическо обявяване на война, а солидарен документ от 13 декември 1941 г. Наречена е „Символична война“, но много скоро става съвсем реална. Символични войни няма. Ето защо политиците ни трябва много да внимават с подобни казуси в наши дни и да не се увличат по такива „солидарни“ документи.
Друго ново в книгата е проследяването по минути на последния полет на Списаревски. Това е съвместен бой на българските изтребители и българската зенитна артилерия. Дадено е предположение за съдбата на героя. Това е базирано на доклада на командира на Въздушни войски ген. Димитър Айрянов, взет от Военноисторическия архив. Това е сух военен документ, но завършващ с емоционално заключение: „Този пример ще пребъде, името му ще пребъде!“. Това бе един от мотивите ми да напиша тази книга.
- Списаревски загива в двубой с многократно превъзхождащ ни противник. Днес българската авиация не е ли в подобна ситуация?
- Да не дава господ да изпадаме във военна ситуация. Състоянието на българската армия след реформите на План 2004 е неадекватно. Този план бе съставен от хора, които днес много често говорят по медиите. Реформите и модернизацията се случват с много голямо закъснение. Това ме кара да призова българските политици да не се увличат по празни декларации, а да спазват стриктно неутралитета както цар Борис III. Не трябва да ни вкарват във военен конфликт, защото нашата армия и държава са тотално неподготвени за война от глобален мащаб. В момента сме на етап на превъоръжаване, което върви много бавно, често не по наша вина. Важно е крайното състояние, което е резултат от неадекватните експерименти с Българската армия през последните 35 години. В тях дейно участие взеха политици, които претендират, че са последна инстанция на истината, а не е така.
- Споменахте План 2004 г. Вашата кариера на боен пилот е формирана на самолет Су-22М4. Сега разузнаваме над Черно море със самолети, които нямат разузнавателни контейнери. Не пенсионирахме ли твърде рано Су-22М4 през 2004 г.? В Полша летяха с него до 2026 г.
- Полските Су-22М4 бяха по-стари от нашите, а последният им полет бе преди няколко месеца. При това те не бяха разузнавателно-ударен комплекс като нашите. Този самолет, ако бе продължил да лети с адаптирано оборудване към новите технологии, щеше да върши прекрасна работа за ситуациите, които имаме в момента в Черно море. Су-22М4 можеше да води въздушно радиотехническо разузнаване, имаше системи за радиоелектронна борба (РЕБ). Чисто новите самолети бяха разпродадени и изпратени за скрап. Лишихме се от 21 самолета, които с несъизмеримо по-евтина модернизация от закупуването на нови самолети можеха да служат до 2050-2060 г. За мен това е престъпление. Същото като извеждането от въоръжение на много други авиационни системи като вертолетите Ми-17ПП (бел. ред. - постановчик помех - поставач на смущения). Те бяха изключително мощно за времето си средство и с малка модернизация биха вършили прекрасна работа за РЕБ по източното ни крайбрежие. Това са все грешки на български политици и „авиоспециалисти“, от които ние носим последиците. Изграждането на една консервативна система като армията е трудно, продължително и изисква огромни средства. Затова не трябва да се учудваме, че има проблем с желаещите да служат в БА. План 2004 нанесе тежък стратегически удар по военното строителство в България с премахването на наборната военна служба. Тя не е социалистическа приумица.
- От кого е въведена?
- Въведена е още от Стефан Стамболов и ген. Савов през 1894 г. Целите ѝ са били подготовка на мъжкото българско население за кризисни ситуации. Така се създава мобилизационен резерв в случай на война. Тази установена традиция е била поддържана дори след Ньойския мирен договор под формата на Трудова повинност. В нея немалка част от времето младежите в трудовите станове е прекарвала в казармена подготовка. За по-малко от 20 години, от края на наборната военна служба през 2007 г., вече няма желаещи да попълнят редовете на БА, дори в силно орязания ѝ щат. Само за сравнение - към 1990 г. по данни на НАТО България е имала подготвен резерв от 2 170 000 души за попълване на БА в случай на война. Подготвени и е имало възможност да бъдат въоръжени. Защото България произвеждаше много оръжейни системи и бе способна автономно да въоръжава армията си. Дори с нещо, което днес смятаме за нещо много модерно - безпилотни летателни апарати. България произвеждаше такива още от 1970 г., но затрихме предприятието след 1990 г. Наборната военна служба, вместо да я трансформираме в по-адекватен формат с оглед на новото време, ние я затрихме. Трудно ще накараме младите хора да са патриоти и да се присъединят към БА. Чакат ни много предизвикателства, но решението им е мирът.
- Споменахте, че сте от комитски род от Македония. Тя е смятана за най-романтичната част от българската история. Какво има неразказано за нея?
- България трябва много внимателно да следи ситуацията в Македония, защото тя в сегашния си формат започна да наподобява това, което се случи между Русия и Украйна преди 20 години. Не трябва да разчитаме, че на базата на някакво споразумение европейски структури ще решат двустранните ни отношения. България трябва да има проактивна политика за ограмотяването, пропагандата, конкретни икономически, политически и образователни политики за българите в Македония. Не им обръщаме достатъчно внимание. Същото важи и за българите в Украйна. Двете диаспори са огромен резерв за намаляващото българско население. Човешкият потенциал е решаващ и той определя държавата като система. Нашата политика към Македония трябва да стане по-активна, бих казал по-агресивна. В един момент ЕС може да приеме Македония и без нашето мнение.
- Като историк как оценявате връщането на костите на цар Самуил в България?
- Изключително събитие. Крайно време е центърът на София да не е свързан само с рушенето на паметници, а и с въздигането им. В София има паметник на Самуил, който е наследник на една империя. Преди него е имало и други велики царе и ханове. Включително и хан Тервел, който има заслуги за спасяването на Европа от нашествието на арабите през 718 г. Пропуснахме да отбележим 1300 г. от знаковото събитие за континента. Има и други владетели, за които центърът на София и на други български градове трябва да осигурят място за паметници. Силно се надявам, че и тленните останки на великия българин Гоце Делчев ще бъдат върнати на законното им място. Защото е престъпление да дадем останките му на враждебна към България държава, каквато е била тогава Югославия. Нашите дипломати трябва да направят така, че ако не ги върнат, поне да започнем да честваме заедно с нашите братя македонци годишнините и празниците от общата ни история. Трябва да се прокарат пътища, за да се сближи народът с граница по средата.
- Какво ще пожелаете на Димитровците по случай днешния празник?
- Да са здрави и да се множат. Дълги години Димитър бе най-популярното българско мъжко име. Сега отстъпихме от тази позиция. Да се раждат повече деца в България, защото раждаемостта е на критично ниско ниво. И все повече да се казват Димитър, защото това е велико име.
Кой е той:
Роден е през 1959 г. в Благоевград
През 1982 г. завършва ВНВВУ „Георги Бенковски”, специалност „Летец пилот за ВВС”
Започва службата си в 26-и разузнавателен авиополк Толбухин
През 1992 г. завършва ВА „Г.С. Раковски“ и започва работа в нея от 1994 г.
През 1999 г. защитава докторат, а от 2003 г. е доцент в катедра „ВВС и ПВО” и неин началник
От 2008 г. е зам.-декан по научната дейност на Факултет „Командно-щабен“
От 2010 г. има научна степен „доктор на науките”, а от 2012 г. е професор в катедра „ВВС и ПВО”
Има над 2000 летателни часа на L-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, Су-22М4, МиГ-29, както на F-15 и F-16. От 1987 г. е летец пилот 1-ви клас. Последният му полет е на МиГ-29 на 11 юли 2019 г.
Завършва стратегически курс в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал“ в Германия.
Има над 240 публикации, 32 монографии и учебници и над 60 документални филма
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Димитър Ставрев, военен експерт
