Н ад 300 000 българи от десетилетия живеят постоянно в Испания, близо 30 000 всяка година грабват куфарите и на крилете на нискотарифните аерокомпании обхождат родината на Сервантес .
Над 300 000 българи от десетилетия живеят постоянно в Испания, близо 30 000 всяка година грабват куфарите и на крилете на нискотарифните аерокомпании обхождат родината на Сервантес .
Някои успяват дори да открият своята Дулсинея, докато други след безнадеждна битка с вятърните мелници завързват омърлушения си Росинант пред прага на квартална кръчма и давят разочарованието си в бутилка розе и паница паяеля.
Между две глътки вино от Малага и порция задушено заешко по оригинална рецепта на майстор-готвача /впрочем наследник на берберите/ от замъка в градчето – миньон Мореа ще пробвам да предложа на читателите 4 парченца от своя си испански пъзел.
Нищо че рискувам да чуя: „Ама аз тези истории ги зная по друг начин…“
Кладенецът на змиите и сватба в катедрала върху основите на джамия
Таверната „При змиите“ е сред най-популярните местенца в основания от иберийците още в V в. пр. н. е. град Сагунто, на броени минути път с автобус от Валенсия. Местните разказват, че когато след продължила осем месеца обсада картагенският военоначалник Ханибал успял да влезе в крепостта заварил вътре само мъртви тела и овъглени къщи. При опит да извади вода от главния кладенец в подножието на укрепения хълм ведрото се напълнило с гърчещи се змии, които потърсили спасение от пожара там. Легендата разказва дама на средна възраст, която е сложила позлатена диадема върху прическата си и е надянала розов хитон. Оказва се че донята е част от самодейния театрален колектив, който точно тази привечер ще пресъздаде момент от историята на богинята Диана, считана за праосновател на могъщата някога крепост. Стената , дълга е над 2,5 км е устояла на времето без особена намеса на реставраторите и може да бъде видяна както от морето, така и от близките планински възвишения.Впрочем този сезон фамилното ресторантче предлага на гостите си меню, заимствано от романите на Джон Роналд Руел Толкин.
Направиш ли пък двайсетина крачки встрани от кафенето попадаш пред входа на възстановения преди петнадесетина години римски театър с близо 6 000 седящи места, който помни гладиаторски битки и мистерии. Междувременно , въпреки сравнително ранния следобеден час и почти 36-градусовата жега посред застлания с каменни плочи площад пред построената върху основите на джамия катедрала Есглесия Санта Мария гръмва духова музика. От четири съседни улички навлизат четири духови оркестъра, като всеки от музикантите си е ушил уникална униформа, но музиката звучи толкова единно, че оставаш с впечатлението за дълго репетирано общо изпълнение.
Оказваме се абсолютни късметлии: точно в този момент в катедралата започва сватбена церемония. Пред олтара застава влюбена двойка от наскоро завърнал се в родното гнездо млад лекар и учителка в една от местните школи по изкуства. Вместо изпълнение на орган зазвучава откъс от операта „Кармен“, изпълнен от 6 певици на различна възраст , но в одеждите на прочутата циганка и всичко това под акомпанимента на китари в ръцете на двама тореадори.
Оставаме в катедралата повече от час, ако и никой от нас да не разбира произнесеното на латински от падрето напътствено слово към младоженците. На финала вече законно венчаните влюбени са обсипани с хиляди зрънца ориз, а облечен в кожен костюм и каскет на главата шофьор им отваря вратите на оригинален Ролс Ройс – кабрио от далечната 1931-а, който блести като току що излязъл от поточната линия.
Подземна река привлича милиони туристи вече 65 години
Пещерата Сан Хосе , намираща се на територията на природния резерват Сиера Еспадан вече 65 години неотменно привлича интереса на спелеолози и милиони туристи. Причината са както уникалните сталактити и сталагмити, изваяни от капките вода през хилядолетията назад така и с факта, че там се намира най-дългата /известна поне засега!/ подземна река, която с минимална човешка намеса е превърната в плавателна.
Лодкарят /младо момче, което няма нищо общо с представата ни за Харон!/ разказва че някъде в средата на ХІХ в. при входа на пещерата тукашните жители провеждали своя ежегоден празник на цветята, като само най-смелите си дръзвали да се промъкнат навътре в дебрите на скалистите образования.През 1902 година две хлапета се добрали до тесния тунел Boca del Forn, но едното останало заклещено в скалите почти седмица, докато успеят да го върнат обратно към светлината .
Още при входа могат да бъдат видени следи от праисторията – според специалистите няколкото изчегъртани в камъка рисунки са на поне 16 хилядолетия.Малко по-млади са чирепчетата керамика в съседната на входа зала, до която се стига след петминутно плаване по течението на призрачно осветените води на реката. В тишината /разговорите, потапянето на ръцете и опитите да бъдат докоснати сталактите са абсолютно забранени!/ се чуват странни шумове, а на моменти имаш усещането че до лицето ти се докосват нежни пръсти – според водача ни това било полъх от размахани криле на подплашени прилепи.
Цялостното проучване на дългата над 3 км пещера и река започват през 1929 година, а организираното пускане на туристи става през 1961-а, след като три години по-рано с помощта на динамит са разширени някои от теснините.
Днес разходката с лодка продължава около 40 минути като се преминава през залата на прилепите, алеята на влюбените, езерото на Диана, пещерата на динозаврите /заради образованията, напомнящи за влечугите отпреди 160 милиона години/ и дяволската пещера. Финалът е насред напомнящата готическа катедрала пещера с над 12-метрови сводове, където гостите ги очаква светлинно и музикално шоу, по специално написана за мястото партитура.
Ограничения за възрастта на посетителите няма:заедно с нас в плоскодънната ладия има бебок на половин годинка и Гранд мама ,помнеща времената на Гражданската война /разказват ни, че в някои от сухите галерии до към 1955-а се укривали преследвани от франкистите републикански войници!/
Входът е 18 евро, но при група от над 20 души билетчето струва наполовина, на излизане срещу 6 евро всеки може да се вземе снимка, увековечила го на ладията. Лодките са общо 6, всяка една побира до 14 души, така че въоръженият с модерен „Канон“ официален фотограф рядко остава невъзнаграден за щракането.
Свещеният Граал или оригиналите на Гоя, избирате сами
Чашата, от която Христос е пил по време на Тайната вечеря, възбуждащият страсти Свещен Граал се съхранява в катедралата „Успение Богородично“ на Валенсия,обяснява разпалено жената, която току що ни отляла с черпак в стъклена чаша от местната бадемова напитка орхата.
И с нетърпящ възражения патос уточнява, че лично папа Бенедикт ХVІ /онзи , дето пръв и единствен от досегашните Свети отци сам се оттегли от духовния си пост!/ е признал оригиналността на потира, отслужвайки специална меса с него при посещението си в града през 2006-а. Щом папата го е казал, какво можем да сторим ние, най-обикновените миряни, при това източноправославни. И приемаме за аксиома твърденията, че уж дървената чаша всъщност е от алабастър, а появата му точно на това място през доволно далечната 1424-а година е по волята на Провидението.
Впрочем преди няколко години световноизвестни специалисти като професора по история от университета в Сарагоса Мануел Мартин Буено се произнесоха, че потирът може би и направен в епохата три века преди появата на Христос. Не било изключено Божият син наистина да го е държал в десницата си край трапезата, докато изрича сакралните думи: „Един от вас ще ме предаде!“.
Съзряла известно недоверие в погледите ни продавачката на разхладителното питие в крайна сметка отсича: „Ваша си работа, ако искате разгледайте Граала, ако искате се отбийте в съседната зала, където има три оригинални платна на Франциско Гоя. За които въобще няма съмнение, че са оригинали, а не копия-ментета!“.
Истински или не Граалът си заслужава да бъде видян, така както си е като да отидеш до Рим и да не посетиш Ватикана ако не разгледаш строената близо 2 века/от 1252 до към 1482-а година/ висока 68 метра катедрала намираща се на метри от фонтана Туриа.
За онези, на които готиката е втръснала, а катеренето по стръмните улички на замъците е излишно физическо упражение препоръчваме разходката из алеите на футуристичния Град на изкуствата и науката, където фантазията на архитект Сантяго Калатрава се е развихрила до шеметни размери.
Нищо че и тук няма как да не се натъкнем на „издънки“, като така и незаработила /заради течове!/ сграда за концерти и изложби Агора . Затова пък с известна гордост ще можете да казвате, че сте част от онези над 27 милиона, дето от 1998-а до сега са се разхождали по старото русло на реката, опустошила Валенсия в началото на 50-те години на миналия ХХ в. И ако не ви се дават 30 евро за делфин – шоуто в океанографския музей , съвсем безплатно /до 3 ноември!/ ще можете да разгледате седемте гигантски, потопени в кристалните води на изкуственото езеро човешки глави, дело на барселонския художник Хауме Пленса.
Българин скочи в ръцете на антипапа с парапланер
Солена глоба от 300 евро отнесе българин, който рискува да кацна с парапланера си в скута на двуметровия бронзов авиньонски антипапа Бенедикт ХІІІ /1394-1423/, разположена сред крепостните стени на тамплиерския замък Пенискола в Испания.
Нашенецът се възползвал от традиционния „парад“ на въздушните крила ,провеждащ се в началото на септември и умело използвайки въздушното течение кацнал на гранитната площадка, едва не отнасяйки тълпата туристи, който в този момент си правела селфита с произведението на скулптора – музикант Серхио Бланко.
Авантюристът бил закопчан минути по-късно, освен глобата му конфискували и крилото
, разказват екскурзоводите в замъка, където годишно преминават близо 800 000 туристи от цял свят.
Случката не е единствената, свързана с едно от най-знаковите на Испания исторически места, където през 1961 година е сниман историческият филм „Ел Сид“ с участието на София Лорен и където от близо половин век се провежда международен фестивал на комедийните филми. От 4 години замъкът е превзет от реставраторите, които връщат към нов живот покоите на понтифика и най-вече залата, където Папа Луна е приемал гостите си, която е с невероятна акустика. Сред работещите по реставрацията има и двама българи, които напомнят, че замъкът е обявен за паметник на културата още през 1922 година и че на практика това е второто по посещаемост място сред градините на Алхамбра в Гранада.
Бронзовата статуя е поставена през 2009 година след дълги спорове дали Папа Луна трябва да бъде на кон или спешен.За това и поканили да я извае от бронз Серхио Бланко, който е сред най-добрите автори на конни фигури.За работата си ваятелят привлякъл и скулпторите Жозе Мануел Патрисио Торо и Франсиско Хавиер Галан, изработката била осъществена в леярната Антекера /в град Малага/.
В крайна сметка обаче решили да покажат Бенедикт ХІІІ в пълното му величие с вдигната за благослов десница. За изработката му били заделени първоначално 80 000 евро, но на финала сметката показала 134 000 евро, разликата била покрита основно от глобите, налагани за неспазване на правилата.
Монитор
