0

Г оляма задушница е! Тази година се пада на 26 февруари.

Голяма задушница е! Тази година се пада на 26 февруари.

Голяма задушница е известна още и като Месопустна задушница или Задушница преди Великия пост. Това е първата от трите големи задушници през годината.

Всяка година е на различна дата, винаги в края на февруари или началото на март, като се определя според Великденските пости – Месопустната задушница е в съботата точно една седмица преди началото на Великденския пост.

На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя “коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.

Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.

Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие.

Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.

За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души“.

На следващия ден – неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни – започва големият Великденски пост.