0

В живота на поколения българи има непоклатими жалони, които правят битието някак ни по-подредено и поносимо. Духовни стожери, които ни съпътстват в годините, доказвайки, че човек има сили да върви срещу проблемите, болката, възрастта и смъртта, за да продължи да бъде полезен и да носи радост и упование на другите. В 6.20 сутринта навръх Никулден още един такъв морален титан рухна и направи света по-тъжно място: великата комедиантка Стоянка Мутафова си отиде 2 месеца преди да навърши 98 години, точно на именния ден на любимия си Нейчо.

В живота на поколения българи има непоклатими жалони, които правят битието някак ни по-подредено и поносимо. Духовни стожери, които ни съпътстват в годините, доказвайки, че човек има сили да върви срещу проблемите, болката, възрастта и смъртта, за да продължи да бъде полезен и да носи радост и упование на другите. В 6.20 сутринта навръх Никулден още един такъв морален титан рухна и направи света по-тъжно място: великата комедиантка Стоянка Мутафова си отиде 2 месеца преди да навърши 98 години, точно на именния ден на любимия си Нейчо.

Поклонението пред голямата актриса ще се състои на 9 декември (понеделник) от 11 до 16 ч. във фоайето на Сатиричния театър, с който бе свързана кариерата й в продължение на 7 десетилетия. Там България ще се сбогува с една от любимите си звезди точно на рождения ден на друг огромен артист, когото изпратихме седмица по-рано – Стефан Данаилов.

И Ламбо, и Стояна прекараха последните си отредени дни в реанимацията на Военномедицинска академия, където лекарите полагаха всички възможни усилия за спасяването им. Уви, има ситуации, в които медицината е безсилна. Стоянка Мутафова почина от усложненията след жлъчна операция и развилия се впоследствие сепсис, изтощил организма й. Според близките й, до края тя така и не е узнала за кончината на своя по-млад колега Стефан Данаилов.

„Ние се познавахме от 40 години, но не личното ми отношение е важно. Кака беше пример за професионализъм, за емоционалност, за човек, който не е безразличен към случващото се на улицата, за личност,

ангажирана със света около себе си

Искам всички да я запомнят така. Тя беше истинска жена и дама, с която можехме да говорим както за деца, така и за политика и литература. Важно е оттук нататък как ще съхраним ценностите, които тя изповядваше и защитаваше“, сподели за „Монитор“ Калин Сърменов – директорът на Сатиричния театър, на който Мутафова изцяло бе отдала таланта и енергията си. „Родена аристократка, шут – по призвание... Една от най-големите Дами в българския театър... Жена – история, не само по висотите на своя интелект, а и като творец, спомогнал за създаването на Сатиричния театър и неговия облик...“, написаха колегите й в сайта на Сатирата. Актрисата от трупата Добрина Гецова – единствената, която някога е дублирала Стоянка на сцената (поради заболяване на комедийната прима я е замествала в част от представленията на „Скакалци“ от Ст. Л. Костов), сподели: „Познавахме се още когато тя беше млада актриса и участваше в спектакъла „Свекърва“ на Ямболския театър. Винаги ще я помня на сцената. Стоянка живееше, за да е изправена на сцената, пестеше силите си през деня, за да е вечер на сцената най-енергична, най-активна, най-ефектна. И съумяваше да го постигне“. Дългогодишният председател на фондация „А'Аскеер“, която през 2002 г. удостои Мутафова с голямата награда за цялостно творчество – актьорът Милен Миланов, призна пред „Монитор“: “Стоянка беше личност, която можеше да бъде наградена за всичко. Талантът й е безспорен, но тя беше сред малцината, чиято интелигентност надхвърляше необходимата за нашата професия. Странно е, че минаваше за комедийна актриса – тя беше изключително дълбок театрален човек, който чрез комедийното успяваше да изрази тъгата и високия драматизъм, който носеше“. Миланов припомни, че не е играл с нея, но тя го е гледала на сцената. „Губим не само голяма актриса, но и ерудит, който вече няма да гледа театър. Поколения актьори няма да бъдат гледани от нея – а тя имаше критерии да преценява стойностите. Това също е загуба за изкуството“, допълни той.

„И Стояна отлетя. С Богом Столетие мое. За мен беше чест да те познавам и да работя с теб“, сподели в социалната мрежа режисьорът Владо Петков, поставил с примата една от последните й роли – в спектакъла „Столетие мое“. Актрисата Росица Александрова, нейна партньорка в постановката, написа: „Все си представях как играем на стогодишнината й“. Наистина – на 95-ия си рожден ден от сцената на Сатирата голямата актриса бе казала, че се надява и на 100-ния си рожден ден да е там, а нейната публика все така да й се радва и аплодира...

“Знаех, че ще се случи в петък и че задължително ще е Празник... Тази сутрин Стоянка Мутафова почина...

Родената аристократка, палячо – по призвание...

Бог да я прости... Тя бе Чудовище, с цялото ми уважение и преклонение към това определение..., което малцина ще разберат“, коментира във Фейсбук Ина Шкарова – драматург в Сатиричния театър. „Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет! Обичам те! И там мястото ти ще е специално!“, убеден е Евгени Боянов, мениджърът й, който до последно бе с нея. „Каквото и да кажа, ще е малко. Благодаря, че работихме заедно в магията на театъра, че се докоснах до теб и твоята душа! Обич завинаги!“, е посланието на друг импресарио, движил в последните години проекти с нейно участие – Кирил Кирилов.

Ирен Кривошиева, която партнираше на примата в коронния й спектакъл „Г-жа стихийно бедствие“, разкри в националния тв ефир: „Последния път – погледна ме, позна ме, но не говореше. Няма да забравя какво ми е казвала: най-важното за актьора е характерът. Каквото и да учи, както и да го научи, всъщност характерът е този, които те прави актьор“. Ирен допълни, че молитвите ни сега трябва да са за дъщерята на великата актриса – Мария Грубешлиева-Муки, за която ще е най-тежко. Подобно нещо споделя и Вили Марковска, снимала се с Мутафова в сериала „Столичани в повече“: „Беше и остава една от най-големите ни актриси !
Космически талант! Ще я помня с думите, които ми каза в един зимен уютен ден, докато снимахме: „Моето дете, за актьорската професия най-важното е характерът, запомни го!”.
Ето и прощалните думи на Биляна Петринска: „Ох,Стояно... Така ще те помня.... Горда Водолейко!!! Да,обречена на вечност...! Моята "сценична мащеха", когато бях само на 20... Напускате ни един по един. Дали ще успеем да надградим себе си, професията... Тежки задачи и цели. Уроци по раздаване на себе си, по живеене на сцената. Аплодисменти за Небесния театър... Каква трупа събра тази 2019... Да се ценим един друг приживе“.

Мариан Бачев: „И със Стоянка Мутафова нямам снимка. Но имам случка. Отивам на представление в Сатирата и виждам Стояна, която седи в гримьорната. Аз се спрях пред отворената врата и казах:
- Здравейте, госпожо Мутафова! - и тъй като знаех, че недовижда, подадох й ръка и добавих - Мариан Бачев съм.
- Знам те, бе. Аз по гласа те познавам. Много сте добри при Слави, но при теб ми харесва твоята деликатност, чувство за хумор и тънка ирония - казва с онова типично „р“, което тя произнася, с леко вибриране.
И добави:
- Много е важно да работи актьора в детайл, иначе джаста-праста всеки може...

Достолепие и аристократизъм с огромна доза самоирония – така го живя тоя живот!
Няма джаста-праста! Лек път на душата й!“, завършва Бачев.

Касиел Ноа Ашер: „Винаги съм си представяла, че

Стояна ще умре на сцената!

И ще бъде щастлива от такава смърт... Толкова бясна, мощна, невероятна...колкото повече трупаше години, толкова по-неукротима, жива и харизматична беше...Така ми е мъчно от тази смърт, но знам, шоуто на Стояна ще пленява и небесните обитатели... Браво и сбогом!“. Ева Волицер: „Харесвах Стояна! Харесвах нейната жизненост, хъс за живот, хъс на сцената, аристократизъм и борбеност! Не цепеше басма, не се навеждаше, беше кралица и на сцената, и в живота! Когато мисля за нея се усмихвам с лекота. Нека душата й бъде в Райската градина!“. Младата актриса Мариела Топалова: „На празник си отиват най-големите! Първото ми представление след завършване беше с теб на сцената. Благодаря за смеха и съветите в гримьорната! Великан си, Стояно! Поклон до земята...“.


...На въпроса как иска да я запомнят, в едно интервю великата актриса отговаря с насмешка: „А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!“. Точно като Фреди Меркюри: „Какво ми пука – нали тогава ще съм умрял“. Самоирония, присъща на най-големите.

Стоянка Мутафова, ти винаги ще живееш в нашите сърца заедно с добрите си приятели Калоянчев, Парцалев, Невена Коканова, Константин Коцев, Кольо Анастасов... Защото творците на радост никога не си отиват от тях...

Аристократката на българския театър

Отиде си аристократката на българския театър. В навечерието на нейното столетие. Без нея Сатирата няма да е същата.
Честит е денят, в който на българската театрална и кино сцена стъпва Стоянка Мутафова. Денят, в който българската и световната публика се сдобива с една от най-талантливите и бляскави актриси, със своята любима лудетина. Благодарните почитатели остават верни на своята Стояна".
"Как ли не я нарече публиката през годините – „Примата на театъра”, „Урагана Стояна”, „Дръзката Госпожа Стихийно бедствие”, „Неотразимия женски феномен на българското кино”, „Фината аристократка на сцената”, „Бунтарката, която може да се държи и като принцеса, и като уличен гамен”, „Школа за начинаещите артисти”... Стояна + Публика ще продължава да бъде равно на смях на квадрат! Ще я намираме винаги тук, сред нас, на сцената на Сатирата, където беше и ще продължава да бъде нейния живот и съдба.
Благодарим й за положителните емоции, с които даряваше поколения българи, за смеха, мъдростта и уроците как да останем вечно млади по дух.
През целия си живот тя побеждаваше лошото настроение. Нека да я изпратим с усмивка, обич, свалени шапки и дълбок поклон!“

Министерство на културата

„С нея всяка зала и всяка публика ставаше голяма, значима, одухотворена. Тя остава златна епоха в българския театър и кино. С голямо прискърбие научих за загубата на Стоянка Мутафова - изключителна личност и творец. Призвана да дарява своя безграничен талант, обичана безрезервно от публиката... Винаги е успявала да покаже по удивителен начин, че истинският извор на непрекъсващата и ярка човешка енергия е себераздаването. Надарена с удивителната сила на таланта, изпълнена с обич и уважение към всеки зрител - така десетилетия наред Стоянка Мутафова владееше сцената на голямото изкуство. Тя се превърна в негов символ. Дълбок поклон и вечна памет!“

Президентът Румен Радев

 

„Светла й памет на Стоянка Мутафова! Отиде си един изключителен мил и добър човек. Тя винаги ще бъде от символите на българския театър. Поклон!“

Премиерът Бойко Борисов

 

„Скърбя за загубата на Стоянка Мутафова – една легенда на театъра, един невероятен талант! Сцената осиротя!... Тъжно е, че един след друг двама много знакови и големи за нацията си отидоха. Отиват си хората, които създават морал, хората, които проповядват морал. Аз съм пораснал с достойнството на тези хора – просто една епоха си отиде. Въздухът обедня буквално все повече и все по-малко озон остава в него... Но изкуството е вечно“.

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Вежди Рашидов

 

Парламентът почете с минута мълчание паметта на голямата актриса

Утре от 15 ч. в рубриката „НепознатиТЕ“ бТВ ще излъчи филма на Георги Тошев „Неукротимата Стоянка Мутафова”

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща й Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия, след това класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.
Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова и др.
На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Холандия, Швейцария и Великобритания.
От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“.
Носител е на над 20 почетни знака и редица награди, сред които и най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“.
Пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова ще останат завинаги на Стената на славата пред Театър 199.

Екипът на „Монитор“ изказва най-искрени съболезнования на дъщерята на актрисата Мария Грубешлиева-Муки и на всичките й близки.