Учените Ейтън Бакши, Соломон Месинг и Лада Адамич са анализирали лентите с новини на 10,1 милиона потребители от САЩ, които явно са заявили политическите си убеждения в профила си. За по-лесно цялото многообразие на възгледи е разделено на три категории – 4,1 милиона либерали, 1,6 милиона умерени и 4,4 милиона консерватори.
Специалистите са следили за това, как потребителите споделят новини един с друг в течение на 6 месеца (от юли 2014 до януари 2015) и най-вече онова, което хората са виждали, когато влязат в пропилите си. Както е известно, Facebook ни показва само малка част от постовете, които пускат приятелите ни – а по-голямата част от тях се филтрира по сложен алгоритъм.
През наблюдавания период 7 милиона различни новинарски публикации са били разделени на „меки” (спорт, пътешествия и т.н.) и „твърди” (общество, политика и т.н.). Във втората категория попадат 13 на сто от всички споделяния и постове.
Ключовите думи
по които са определяни тези публикации, са били „война”, „аборти”, „образование”, „безработица”, „имиграция”, „избори” и т.н. В крайна сметка авторите се концентрирали върху съдбата на 226 000 публикации, които са били споделени от поне 20 души с заявена в профила политическа нагласа. Веднага станало ясно, че либералите имат свои новини, а консерваторите – свои. Вместо да обсъждат едни и същи статии от различни гледни точки, хората с противоположни политически възгледи правят акцент върху различни събития и всеки се възмущава от собствените си несправедливости или се радва на собствени радости.
Цитираните източници, разбира се, също са различни. Ако виждате споделен линк от FoxNews.com можете веднага със сигурност 80% да твърдите, че новината е споделена от консерватор. Връзка към HuffingtonPost.com пък се споделя от либерали и това е с 65% сигурност. Двата новинарски потока – консервативният и либералният, активно се филтрират в социалните мрежи.
Първата линия на цензуриране е отбор, който се прави от приятелите ни – обикновено всеки е склонен да има приятели с подобни политически възгледи. Според авторите на изследването потребителите либерали имат едва 20 процента приятели консерватори и обратното - при консерваторите приятелите либерали са 18 на сто.
Ако новините, които виждаме във Facebook се формираше на случаен принцип, средно 45 от 100 новини биха били в разрез с нашата представа за света. Но всъщност благодарение на това, че приятелите ни имат подобни на нашите възгледи и не споделят всичко подред, тези „конфликтни” новини са едва 24 от 100.
Забавен е фактът, че картината за консерваторите се изкривява по-слабо – вместо 40% „неприятни” новини след „цензурата на приятелите” остават 35.
Оказва се, че Facebook
подбира лентата с новини
като се опитва по предишни харесвания да предскаже, какво съдържание би ни интересувало и кое – не. Въпросът е в това, дали на това ниво се осъществява някакъв вид политическа цензура? Отговорът е положителен: всеки лайква онова, които се съгласува с убежденията му – това е ясно. Има и още нещо – споделената новина, още не значи прочетена новина. Съществува и трета линия на цензурата – собственият ни избор: дори ако новината от другия лагер е преодоляла първите две препятствия (цензурата на приятелите и цензурата на алгоритъма), то вероятността консерваторът да кликне на такъв линк е със 17% по-ниска от средната, а за либерала с 6 на сто.
Изследователите подчертават, че в потока на идеологически филтри ролята на алгоритмите не е много голяма. Зад невъзможността да научим другата гледна точка се крие преди всичко нашата собствена воля. Какво по-естествено от това да искаме да четем мнения на съмишленици и да не желаем да прочетем онова, които се разминава с убежденията ни? Получава своеобразен парадокс – ако на потребителите бъде предоставена пълна свобода на достъп към информацията, ние
ще положим максимални усилия
за да се дезинформираме.
Авторите на изследването сравняват мрежата от приятелски връзки във Facebook с мрежата от политически блогове преди президентските избори в САЩ през 2004 г. и констатират, че в блоговете по естествен път възникват „общества на съмишленици”, където не може да има разнообразие на мнения.
Facebook се различава с това, че оставя пролука за „другата гледна точка”, защото сред приятелите ни често има хора, с които се познаваме извън мрежата и не на политическа основа – колеги, бивши съученици и дори познати от съседния вход. Техните убеждения не винаги съвпадат с нашите и само благодарение на тях знаем, от какво се вълнуват опонентите. Ако разбира се приятелите не се „разчистват” редовно – когато споделянията им предизвикват у нас определен дискомфорт.
Монитор
