А нтон Котас е един от най-талантливите и перспективни изпълнители на нашето време.
Едва на 16 г. той вече има редица роли в киното, срещал се е с големи имена от киното, телевизията и музиката, разбира се.
А вече е готов и с дебютния си албум, по който работи заедно с Ангел Дюлгеров - музикален продуцент, китарист и аранжор, който дълги години работи активно с Лили Иванова и Любо Киров.
Отговорност
Антон Котас обича работата с Дюлгеров и признава, че музикантът е голямо вдъхновение за него. „За себе си научих, че силата на таланта не е единствена. Ангел Дюлгеров ме вдъхнови и с приятелското си отношение и с бележките си по текстовете и музиката, които бях написал. Представете си какво е да застанеш пред един от титаните на българската музика и той да те накара да се чувстваш като равностоен партньор в творчеството и разговорите“. На въпроса колко голяма е отговорността за него като млад артист да работи с продуцента зад проекти на Лили Иванова и Любо Киров, той казва: „Ако това е отговорността, то за мен тя е едно истинско удоволствие, школа и преживяване за цял живот. Ангел ме постави в ситуация, в която, забавлявайки се – творихме“.
Рестарт
Последното му парче „Ще стигна ли до Рая?“ е вдъхновено от идеята за надеждата и емоционалния рестарт. Какво го е вдъхновило за сингъла разказа пред „Телеграф“: „Сигурно си мислите, че съм преживял някакъв страхотен катарзис, за да напиша този текст. В моя случай обаче вдъхновението идва от книгите. И в Достоевски, и в романите на Дикенс, и дори в Български хроники на Стефан Цанев, чета за страхотни пропадания, след които силният намира сили да се изправи и да полети отново. За мен това е вдъхновение и в живота, и в текста за тази песен“.
Училище
Антон Котас учи в британско училище в София, като преподавателите му са супер подкрепящи артистичните му ангажименти. Засега обаче не знае какво иска да учи, като завърши, но пък умело съчетава всичките си ангажименти. „Училищните ми ангажименти са, разбира се, изключително важни и макар преподавателите да проявяват разбиране, аз съм наясно, че и тяхното търпение има граници. Училището е с огромни изисквания, нивото е високо и всяко мое отсъствие води до допълнително натоварване и още липса на сън. Но аз все пак съм доволен и удовлетворен от всичко, което имам да правя и което ми се случва. Радвам се, че учителите ми ме подкрепят много и в училище, и в музикалните ми изяви и се радвам, че не пропускат мои концерти“. На въпроса какво би искал да учи на по-късен етап и защо отговаря: „Обожавам музиката, сцената, процеса по създаване на песни. Все още не зная какво ще уча, когато завърша училище. Учителите ми ме вдъхновяват на теми като история, философия, политически науки. Чувствах се фантастично на националните финали по дебати. Моля ви, задайте ми отново този въпрос след година и половина“.
Място
Любопитна е и историята му за най-странното място, на което му е хрумвала мелодия, или текст за песен. „В един автобус, пътувах от Сеул към границата със Северна Корея. Изпитвах едно особено любопитство от възможността да зърна страна, която винаги съм свързвал с най-мракобесните и сурови режими в света. Имам някаква представа в какви ограничения живеят хората там, как ежедневието им е подчинено на култ към личността и най-обикновените им потребности са насочени към това да се подчиняват и служат на властта. Ужасяващо е и тъй като е нещо много далечно за мен, любопитството ми да зърна макар и нещо съвсем незначително, беше огромно. Може би това ми е повлияло и по пътя към границата се роди текстът на „Кафене Виена“. Звукът му е повлиян от артисти, които са знакови за поколението на 70-те и 80-те. „Точно тези артисти ме научиха, че музиката не е просто моментен шум, а характер и почерк. В ерата на TikTok всичко се случва много бързо - можеш да станеш известен за ден, но също толкова бързо хората могат да те забравят. Музиката от 70-те и 80-те носи друго отношение: внимание към мелодията, към живия звук, към емоцията и историята зад една песен. Това е добавената стойност за мен - опитвам се да взема тази дълбочина и да я пренеса в съвременен контекст. Не мисля, че класиката и новите платформи са врагове. По-скоро, ако имаш нещо истинско за казване, днес просто имаш повече начини то да стигне до хората“.
Кино
Антон Котас започва холивудската си кариера едва 9-годишен, като до момента има роли в множество международни продукции и хорър филми, снимани в България. Освен с актьорския си талант той е популярен и с любопитен семеен факт. Корените му идват от известната австрийска фамилия Котас - Хелденберг, а по майчина линия има далечна родова връзка с легендата на българското кино Невена Коканова (бабата на Коканова е сестра на прадядото на Антон). Попитахме го дали му липсва актьорската игра. „Да, но не толкова осезаемо. Киното изобщо и процеса по време на снимки, хората, с които участваш в сцените, екипа с цялата какофония, преди режисьорът да извика „action“… създава се усещането за нещо много специално и неповторимо, защото всяка сцена, всеки дубъл е единствен сам по себе си и е супер забавно как хем правиш същото, хем винаги е различно. До неотдавна комуникирах с някои от актьорите от After, най-вече с Хиро – не пропусках да му честитя рождения ден и по някои други поводи, но с времето нормално загубихме връзка“. Тони споделя, че формулата за външен мир за него е баланс. „Музика, близки хора, малко тишина и време, в което да остана насаме със себе си. А моят Рай? Вероятно място близо до морето, хубав звук от стара плоча, залез и хора, с които мога да мълча комфортно. Без излишен шум, без преструвки - само свобода, музика и усещане, че си точно на мястото, на което трябва да бъда“.
Екатерина Томова
