Само две седмици имат избирателите, искащи да гласуват по настоящ, а не по постоянен адрес, да го декларират, като подадат нужното за целта заявление. Кампанията за президентския вот и референдума на 6 ноември стартира от днес, като часовникът вече е на режим обратно броене за редица срокове. Единият от тях е и за заявленията.
Опцията да се възползват от възможността да гласуват по настоящ, а не по постоянен адрес имат гражданите, при които двата адреса са в различни населени места – например са регистрирани по лична карта във Варна, а живеят в София и искат да гласуват в столицата.
За целта тези избиратели трябва да подадат заявление до общинската администрация или до кметството най-късно до 14 дни преди вота. Крайният срок изтича на 22 октомври. Могат да го направят и
онлайн, директно на сайта на ГРАО, но задължително трябва да имаме е-подпис
Сайтът на ГРАО работи с общо пет фирми, които могат да издават електронни подписи и са регистрирани като доставчици.
След като избирателят подаде заявление за гласуване по настоящ адрес, от общинската администрация уведомяват по служебен път колегите си, отговорни за постоянния адрес. Те от своя страна изключват лицето от секцията, където е разпределено по лична карта. Онези граждани, които имат трайни увреждания могат да гласуват пък в подвижни секции. Заявленията за тях също се подават най-късно до 22 октомври. Важно е да се отбележи, че за да се открие такава секция, са нужни минимум 10 подадени заявления.
Самият вот ще е 2 в 1, след като бе прието, че изборите за държавен глава ще се проведат в един и същи ден с националното допитване, инициирано от Слави Трифонов. След като КС обяви за противоконституционни три от въпросите, за референдума останаха другите 3: „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“; „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?“'; “Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?”. Според едно от решенията на ЦИК хората, които искат да гласуват и за референдума, изрично трябва да поискат от членовете на секционните комисии бюлетина за допитването.
В нея ще фигурират и трите въпроса и възможните отговори „Да“ и „Не“, като в инструкцията за провеждане на националното допитване изрично е посочено, че
може да се отговори и само на едно, а не на всичките три запитвания
Гражданите трябва да отбележат отговора си със знак X или V. В противен случай вотът им няма да важи. След това трябва да поставят бюлетината в плик и да го пуснат в избирателната урна. Областните управители, кметовете и техните администрации ще бъдат ангажирани с осигуряването на публичност на информацията, свързана с произвеждането на референдума, включително чрез интернет страниците на администрациите.
Условието сами да си поискаме бюлетината за участие в допитването произтича от това, че за разлика от президентския вот, гласуването за който за първи път е задължително според разпоредбите на Изборния кодекс (виж карето), това за референдума не е. В допитването участват само хората, които искат да си кажат думата по него.
Ключова промяна за предстоящия вот е преместването на часовника с един час. Така, за разлика от предишните избори,
секциите ще отворят в 7 ч сутринта и ще затворят в 20 часа
вместо в 6 ч. и съответно 19 часа, както бе досега. Остава действащият и преди един час толеранс в края на изборния ден за хората, които вече са се наредили на опашка и чакат да пуснат бюлетината си.
В изборния ден гласоподавателите задължително трябва да носят личната си карта, която ще им бъде изискана от членовете на секционната комисия за проверка в списъците. Ако гласоподавател е загубил или повредил документа си за самоличност, може да си извади удостоверение от МВР, с което да отиде до урната. Преди това е желателно да провери в коя точно избирателна секция е разпределен и къде се намира тя. Това може да стане на интернет адрес http://www.grao.bg/elections/, както и чрез SMS на номер 18429 на цена от 25 стотинки без ДДС. В текста на съобщението се изписва само ЕГН-то, а системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция.
В самата секция трябва да наблюдаваме дали бюлетината, която ни подават изборните експерти, има поставен един печат на гърба, като втори трябва да се сложи непосредствено преди да я пуснем в урната. В тъмната стаичка нямаме право да носим никакви снимащи устройства. Гласуването става с поставянето на знак Х или V в квадратчето с номера на предпочитаната кандидатпрезидентска двойка или в това с надпис „Не подкрепям никого“. Всякакви други знаци, отбелязвания, надписи ще направят бюлетината ни невалидна. Ако се объркаме и отбележим грешно квадратче, имаме право на поправителен, като си вземем нова бюлетина. Това обаче може да се направи само веднъж. След поставянето на знака бюлетината се сгъва по начин, който да не позволи разкриването на тайната на вота, но и да се вижда номерът в долния десен ъгъл, който после членовете на секционната избирателна комисия сверяват с кочана, за да е ясно, че не сме си донесли попълнена отвън бюлетина.
Ходенето до урните - задължително, но няма глоби
На предстоящия на 6 ноември президентски вот за първи път гласуването ще бъде задължително. Формално. На практика в Изборния кодекс не бе заложен механизъм за глоби или наказания за хората, които решат да не се подчинят на тази разпоредба. Единствената предвидена последица за гласоподавателите е заличаване от избирателните списъци, което обаче също е бързо поправимо само с едно заявление от човека при следващ вот, че иска да участва в него. Освен това отпадането от списъците няма да става от веднъж, а едва при два пъти скатаване от еднакви по вид избори. Тоест ако гласоподавател не отиде на сегашните избори, името му пак ще си остане в списъците. Ако обаче не се яви и на следващия президентски вот – през 2021 година, тогава вече ще се задейства санкцията. Любопитното е, че ако на предстоящия вот има и балотаж, избирателите, които не желаят да участват, ще могат да го пропуснат, без да са заплашени от каквато и да било санкция. От ЦИК обясниха, че първи и втори тур се считат все за един вот, така че ако някой е пуснал бюлетина на първия тур, може да пропусне втория, и обратното. В кодекса са предвидени и други извинителни причини за негласуване, като например отсъствие от страната в изборния ден по работа или за екскурзия, учебна или служебна заетост, както и „други непредвидени обстоятелства“. Заявяването на уважителните причини ще се прави пред съответната община, като за това няма заложен срок и може да се направи по всяко време преди или след изборите. Служебно освободени от задължителното гласуване пък са сънародниците ни зад граница, хората с трайни увреждания, както и хората на възраст над 70 години.
Въведоха и наказателен вот, но няма да важи при броенето
Друга новост на предстоящите избори е възможността за наказателен вот с въвеждането на квадратче в бюлетината „Не подкрепям никого“. Така всеки избирател може да заяви, че не харесва нито един от излъчените кандидати и все пак да изпълни изискването за задължително гласуване. Наказателният вот няма да влияе при броенето, защото се взема само „за сведение“, но все пак може да повлияе върху това дали още на първи тур ще бъде излъчен президент. Причината е, че за да се избере държавен глава от раз се изисква поне половината от избирателите да са отишли до урните, а съответният кандидат да е спечелил най-малко 50% от гласовете. Наказателният вот ще се брои при изчисляване на активността, като ще я „надува“.
Над 16 000 наши зад граница напират за секции
Над 16 000 до момента са подадените електронни заявление от българите зад граница. Това показва справка на „Монитор“ в сайта на ЦИК. Нашенците в чужбина трябва да подадат такива , ако искат да гласуват на място, различно от посолството или консулството в съответната страна.Крайният срок да направят това изтича на на 11 октомври. След това ЦИК трябва да провери дали избирателите отговарят на нужните изисквания, а пък външно министерство да обобщи данните. Избирателните списъци трябва да бъдат готови и публикувани на сайтовете на ЦИК и на МВнР най-късно до 18 октомври. На същата дата пък ръководителите на дипломатическите ни мисии в чужбина трябва да посочат и местата, където ще се намират секциите, а срокът за тяхното формиране е до 24 октомври. Данните показват, че най-много българи от Великобритания напират да гласуват за вота – 3900. Втора в класацията е Германия с над 2100, а трета се нарежда съседна Турция с близо 1800 заявления.
Монитор
