С градата била построена през 1819 г., а от 1985 г. никой не живеел в нея. Вечерта Кевин решил да прехвърли снимките от картата на фотоапарата в компютъра си. По време на разходката той имал смътното усещане, че някой го наблюдава и нещо не е наред. Въпреки това не можел да повярва на очите си, когато на няколко от кадрите видял зад прозорците силуета на младо момиче.
Изследователската група за паранормални явления в Уелс заявила, че това категорично е привидение.
Тогава Кевин Хоркин започнал да си спомня и други подробности от призрачната среща: „Беше топло, но когато наближих замъка, почувствах такъв хлад, че кожата ми настръхна. Даже се пошегувах сам със себе си - дали не са включили някаква мощна хладилна инсталация.”
Стара слава
Проучвайки загадъчния обект върху снимките, Хоркин стигнал до извода, че това е бивша обитателка на замъка, която се славела приживе с жестокостта си. Местните хора твърдели, че именно тя била причината никой да не се задържа там повече от няколко месеца, преди интересът към сградата да изчезне напълно.
Както е известно от филмите с такава тематика, привиденията са индивидуалисти и не желаят да живеят в мир и съгласие с живите. Филмовите сценарии почиват на действителни случки. Като тази на Лаура Бърк и нейния жених Ричи Хюит. Заедно със сина на Лаура - 5-годишния Кайл, те се нанесли в дом, разположен в северната част на Корк, Ирландия, през август 2009 г.
Отначало всичко изглеждало идеално, но само след няколко месеца започнали да се случват необясними неща. Отначало започнали да изчезват различни предмети - ключове, кутии с цигари и др. После водопроводните кранове започнали да водят „самостоятелен живот”, а вратите на шкафовете сами се отваряли и затваряли, което изнервяло до безкрай обитателите.
Истинският кошмар започнал, когато разни предмети започнали да прелитат из стаите. Веднъж летящ пепелник хлопнал годеника на Лаура по главата. Ежедневие станало във въздуха да прелитат малки огнени кълба.
На местата, където те падали, оставали прогорени дупки, но пламъкът не се разпростирал. Нощно време в къщата се разнасяли пронизителни писъци, а веднъж невидима сила повдигнала Кайл от кревата и го метнала върху пода.
Никакви любимци
Медиумът Джон О'Райли, който посетил „неспокойния дом”, почувствал в него присъствието на „много сърдит дух на млад човек, който се е обесил”. Очевидно приживе той ненавиждал домашните любимци, защото те били първите, които изпитали с пълна сила гнева му.
В резултат на това водата в аквариума започнала да кипи от само себе си и всички рибки загинали във врящата супа. Същата участ застигнала и водната костенурка.
Отчаяни от „филма”, в който се озовали, Лаура Бърк и Ричи Хюит се обърнали към градската управа с молба да им бъде предоставено по-спокойно жилище.
В отговор на молбата представителят на градския съвет Киран О'Донован заявил: „Ние бяхме информирани за възникналата ситуация, разгледахме случая и стигнахме до извода, че обемът на предоставените доказателства е недостатъчен, за да ви предоставим друго жилище. При вземането на решения за замяна на жилища ние не вземаме под внимание паранормалните явления, случващи се в дома”.
Съседи твърдят, че никога по-рано във въпросната къща не са се случвали такива неща. Не могат да си спомнят и да е имало трагични инциденти там. С мрачната история на дома не е запознат и бившият му собственик Ейдриън Пейтън, който живял там 26 години и нито веднъж не се сблъскал с духа на самоубиеца.
Местните хора допускат, че призракът може да се е появил там случайно. След като Пейтън се изнесъл оттам, известно време домът бил необитаем. Там се събирали групи младежи, които с помощта на прословутата дъска Ouija регулярно общували със задгробния свят.
Възможно е някой заблуден дух да се е преселил по този начин в жилището, в което имали нещастието да попаднат Лаура, Ричи и Кайл. Те потърсили връзка с предишния собственик и през май 2010 г. Ейдриън се отбил да ги види.
„Аз и Ричи Хюит бяхме в кухнята, когато изведнъж вратата се разтвори сама - разказва той. - След това тежък дървен кухненски стол се повдигна много бавно нагоре, задържа се във въздуха на около метър и изведнъж падна рязко на пода с трясък. Сега вече и аз съм убеден, че в къщата се е вселило злото. Такива случки могат да те накарат да превъртиш.” В крайна сметка Лаура и Ричи потърсили услугите на екзорсист, за да укротят невидимата сила.
Компания
Това може да изглежда спасителен вариант, но за съжаление не винаги действа. Преди шест години 26-годишната Джейд Кълаби наела жилище в Линкълншър, Източна Англия. Почти веднага разбрала, че „не е сама”. Усилията на свещеници и екстрасенси, които се занимават с изгонването от дома на нечистата сила, не се увенчали с успех. Жената била принудена да напусне своето жилище заедно с дъщеря си Кортни.
„Беше много страшно - разказва Джейд пред изданието ThisIsLincolnshire. - Чаши и чинии летяха из кухнята, свирката на чайника се включваше, когато й скимне, мебелите се местеха от място на място, някакви тъмни сенки се въртяха злокобно из коридорите, а дъщеря ми често се сепваше в съня си и твърдеше, че е усетила тежък зловонен дъх пред лицето си, но, естествено, край нея нямаше никой”.
Градските чиновници, отговарящи за общинските жилища, признават, че домът, нает от Джейд, и друг път им е създавал проблеми. Но никога преди полтъргайстът не е бил така активен.
Кошмарът на „Клифтън Хол“
„Kлифтън Хол“ е един от акцентите в брошурата на известната международна агенция за недвижими имоти Кnight Frank. Въпреки това не се намират купувачи за къщата.
Последният собственик на „Клифтън Хол“ - бизнесменът Анвар Рашид, през 2008 г. проглуши ушите на всички с историята, че домът е обитаван от зли духове. „Аз се влюбих от пръв поглед в „Клифтън Хол“, който е забележителен и отвън, и отвътре. Но изгубих битката с духовете, които се опитваха всячески да принудят мен и семейството ми да напуснем имението”, признава се за победен той.
Първата среща с духовете била само няколко часа след като се нанесли. Рашид, 25-годишната му съпруга и четирите им деца изведнъж чули силен тропот, все едно някой удря по стената с чук.
След това в тишината се разнесъл мъжки глас: „Кои сте вие?” След минута-две въпросът бил зададен отново. Рашид решил, че някой си прави глупави шеги с тях, и тръгнал да търси злосторника. Но не намерил и следа от човешко присъствие. В продължение на два месеца не се случило нищо необичайно, докато една нощ имението не се огласило от писъците на прислужничка, която твърдяла, че е видяла на края на кревата си седнал мъжки силует. Когато видял, че се е събудила, призракът станал бавно, отишъл до стената и... преминал през нея.
Истинският кошмар започнал, когато призраците започнали да приемат лика на децата на Анвар и Небил. „Веднъж жена ми беше станала в пет сутринта да затопли мляко за бебето. В хола тя забелязва голямата ни дъщеря да седи в едно кресло и да гледа телевизия.
Скарала й се и наредила веднага да се връща в леглото. Но когато се качила по стълбите, видяла през открехнатата врата на детската стая, че дъщеря ни си спи в леглото. Мистериите продължили и Рашид се принудил да повика на помощ „ловци на духове” от Сътън ин Ашфийлд. Но и те не съумели да разрешат проблема.
С помощта на апаратурата си парапсихолозите успели да регистрират наличието на две привидения в дома. Едното от тях принадлежало на жена, бивша стопанка на имението, която през ХVIII век се хвърлила от прозореца.
Вторият призрак бил на неизвестно момченце, което се оказало толкова силно и агресивно, че при контакта с него двама от „ловците на духове” изпаднали в безсъзнание.
„Решихме да сложим край на тази история и да си тръгнем от „Клифтън Хол“ в деня, когато жена ми намери петно от кръв върху одеалцето на бебето. Тя заяви, че й стига толкова, и ми постави ултиматум да се изнесем незабавно”, спомня си Рашид.
Кристи Петрова
