- Алекс, Деси, представихте песента “Дъжд през пролетта”. Какво се крие зад вдъхновението ви този път и колко време ви отне реализацията на проекта?
Д: “Дъжд през пролетта” е цялостното усещане на песента. Заглавието само изкристализира изпод текста и допълни цялата идея. Музиката се роди от един синт семпъл, който веднага ни се заби в главата и сякаш носеше някаква тропическа нотка в себе си. Затова Алекс веднага сътвори бийт с перкусионни елементи, който да бъде в контраст с лежащия синт. Това беше основата, на която започнахме да сглобяваме вече готови фрази от тефтерите ми.
А: Обадихме се на нашия приятел и страхотен клавирист Пламен Денчев, който записа още няколко аналогови синтезаторни партии. Аз допълних малко китарни филове и съб бас линия. Липсваха всъщност само музиката и текстът за куплета на Деси. Имахме затруднение единствено с тази част, а обикновено съм аз този, който се бави със своя куплет. Може би минаха няколко седмици, преди тя да се усамоти и да изпробва различни варианти за канто и когато ми пусна демото на куплета, направо онемях. Стори ми се перфектно. Беше записала много приятни беквокали и мелодични отпеви. От този момент нататък знаехме, че това ще е един от синглите, представящ дебютния албум “Време”.
- Защо избрахте софийската Ботаническа градина като основна снимачна точка?
А: Ние консумираме страшно много музика и следим ужасно много артисти, както световни, така и български. Американската и английската RnB сцена, а дори и българската е изключително активна и пъстра напоследък. Много харесваме творчеството и визуалната работа на артисти като Masego, Senead Haarnet, Lucky Daye., което много ни вдъхновява.
Д: От известно време си говорехме как искаме да снимаме в Ботаническата градина, защото много ни допадат натуралните и наситени цветове, които няма как да не направят картината жива и динамична. Изборът на правилната локация беше решаващ за крайната визия и настроение на видеото. Смятаме, че се получи възможно най-добрата визуализация на песента и за това има голяма вина нашият приятел, басист и видеорежисьор Христо Михалков! Той засне и монтира видеото с естетическото си око и творчески потенциал напълно сам. Това може би улесни и забърза до огромна степен целия процес по завършването на проекта.
- Подготвяте албум, на какъв етап е?
Д: Да, правим нова музика. Посоката е малко по-различна. Ще използваме повече живи инструменти, отколкото програмирани, което винаги е по-добре. Ще използваме помощта и на други музиканти и музикални продуценти за разлика от сегашния ни албум, който е създаден изцяло от двама ни. Просто искахме да видим на какво сме способни само двамата. И се получи доста добре. Сега искаме да експериментираме с креативни и интересни музиканти и да видим какво ще се получи. Вече няколко нови парчета са на път да бъдат завършени и да видят бял свят през есента.
- Не е ли трудно да бъдете двойка в живота и двойка на сцената? Какви са плюсовете и минусите?
Д: Не е тайна, че сме двойка и в живота. Просто така се случи, преплетохме пътищата си на няколко нива.
А: Дали е добре или не, предстои да разберем. Засега пътуването продължава безаварийно и се радваме на споделените моменти по пътя, което може би е някакъв абсолютен късмет.
- Живеете заедно. Говорили ли сте за брак или деца - какъв е погледът ви върху развитието на съвременните връзки?
А: Двойките, които работят заедно, сякаш вече са се съчетали по някакъв начин. Ако връзката между двама души е на дълбоко и емоционално ниво, то бракът е просто подробност, която всеки има правото да избере или не. Всъщност егоцентризмът на днешните индивиди е много по-голяма пречка за дългите и продуктивни връзки. Взаимоотношенията се базират на взаимни компромиси, от които малко хора нямат страх. Не отхвърляме брака като институция, но със сигурност приветстваме двойките да имат деца, и то много. Едно дете би било хиляди пъти по-смислена причина да сплотява двама души, отколкото договор на хартия.
- Ако върнем лентата назад - кой кого забеляза първи?
Д: Запознахме се в университета, разбира се. Имаше инстантна химия между нас, което се изразяваше в голяма доза хилеж и дълги разговори за музика. Това беше основа на нашето приятелство дълго време. Много си симпатизирахме, но сякаш не се замисляхме какво ще се случи.
А: По-точно аз знаех и чаках удобен момент за атака.
- Имате ли общи интереси или хобита освен музиката?
А: Ако пътуванията може да са хоби, това е нещото извън музиката, без което не можем. Осъзнахме, че е обща страст, доста бързо, след като станахме гаджета. Затова в началото на връзката си намирахме работа, свързана с пътуване и музика. Какво по-хубаво от това? Където и да сме, се опитваме да попием максимално количество култура и впечатления от местните.
Д: Планината и зимните спортове са друга наша обща страст. Алекс кара сноуборд, а пък аз - ски, и въпреки враждата между бордисти и скиори все още си говорим (смее се).
- Какво ви предстои в краткосрочен план, ще успеете ли да си подарите по-дълга почивка?
Д: Следващото ни по-дълго пътуване ще е до южните части на Испания, където живее по-големият брат на Алекс и една от трите му братовчедки. Винаги е много весело, когато сме с нарастващото му семейство!
А: Обикаляме в съседни градове и се ”пържим” под слънцето на някой пуст плаж, после опустошаваме огромни количества диня и отиваме да се ”таркаляме” по нощните алеи на Пуерто Бенус или Малага.
- За финал - коя е най-смешната ви случка?
А: Беше преди години, когато работехме едно лято като музиканти на круизен кораб, който беше акостирал на пристанището Чивитавекия, което е на един час път с влак от Рим. Беше задължително да го посетим, но прибирането се оказа по-трудно, отколкото се очакваше. Бяхме си оставили достатъчно време, но за да стигнем до гейта на кораба, ненадейно трябваше да заобиколим цялото пристанище. Беше организиран някакъв маратон, който блокираше целия път до кораба. Всичко беше в ограждения и вътре бягахa екипирани спортисти, снимаха камери, имаше полиция. Корабът затваряше врати след 15 минути. Най-прекият път към него беше през самата писта. Без много да се замисляме, прескочихме огражденията и започнахме да тичаме редом със спортистите, стискайки торби с подаръци и сувенири от Рим. В този момент се почувствахме като във филм на Роан Аткинсън, който тотално е сбъркал мястото, на което се намира, но се опитва да замаже ситуацията. Стигнахме в последните минути до входа и хората там се забавляваха страхотно на наш гръб.
Екатерина Томова
