С ъвременните реактивни системи за залпов огън (РСЗО) водят началото си от съветската система БМ-13 „Катюша“. Създаването й започва през 30-те години на ХХ век.
В хода на боевете край Смоленск първата батарея с БМ-13 с първия залп на 14 юли 1941 г. нанася удар по град Рудня, а на 16 юли и по железопътния възел Орша. За секунди са изстреляни 112 реактивни снаряда, които превръщат железопътния възел в огнено море. Това е началото на нова ера и появата на реактивната артилерия. Военните бързо оценяват предимствата и недостатъците и започва бясна надпревара за усъвършенстването й между СССР и Третия райх.
Предимство
В годините на Студената война тази надпревара вече е между СССР и САЩ и държавите от НАТО. Съветският съюз има огромно предимство в опита от производството и използването на РСЗО и бързо създава цяла гама от такива системи. През 1963 г. е приета 122 mm БМ-21 „Град“, която се експлоатира в над 70 държави по света. През 1975 г. се появява 220 mm 9К57 „Ураган“, която се експлоатира в 16 държави по света. През 1987 г. се появява 300 mm БМ-30 „Смерч“, доставена в 14 държави по света.
Основният недостатък на РСЗО е сравнително голямо разсейване, ето защо те са подходящи за площни цели - струпване на войски и техника, летища, складове.
Към 70-те години на ХХ век съветската доктрина за бойните действие в Европа предвижда масирани удари с хиляди РСЗО за анихилиране на фронтовата линия на противника и близките тилове. Западна концепция разчита на високата точност на голямокалибрената артилерия. Анализите на Израело-арабските конфликти показват, че РСЗО е мощно средство за нанасяне на масирани удари по личния състав и техниката на противника. При съотношение 1:20-1:40 в системите за РСЗО в полза на СССР Западът решава да създаде собствена РСЗО. Подходът е всяка държава да има право сама да произвежда своите ПУ, които да използват едни и същи боеприпаси.
САЩ
През май 1980 г. САЩ избират М270, система, предложена от компанията Vought с калибър 227 mm. В началото на 1982 г. Vought започва дребносерийно първоначално производство. През август 1982 г. са доставени първите производствени модели. В началото на 1983 г. първите единици са доставени на 1-ва пехотна дивизия. През март 1983 г. е сформирана първата батарея с РСЗО M270 и през септември тя е изпратена в Западна Германия. Европейските държави произвеждат 287 системи MLRS, като първата е доставена през 1989 г. Към 2024 г. в САЩ и в Западна Европа са произведени около 1300 системи M270, заедно с повече от 700 000 ракети. Една пускова установка (ПУ) M270 изстрелва 12 ракети M26, които доставят 7728 касетни заряда. Батарея РСЗО с 9 ПУ изстрелва 108 ракети с еквивалентна огнева мощ на 33 дивизиона стволна артилерия.
Краят на Студената война и намаляващите бюджети за отбрана принуждават Западния свят също да се насочи към повишаване на точността чрез интегрирането на високоточни боеприпаси. Така се появява M142 HIMARS, чийто пакет с 6 ракети GMLRS или 1 ракета ATACMS е взаимозаменяем с всички пакети от М270.
На база анализите от конфликта в Украйна САЩ и страните от НАТО стигнаха до извода, че е необходимо кратно увеличение на далекобойността на наличните РСЗО.
Генералска
На 31 март 2025 г. американската корпорация Lockheed Martin и германският концерн Rheinmetall, партньори в програмата за глобална мобилна ракетна система за залпов огън (GMARS), бяха домакини на среща на върха за международни клиенти в Европа. Събитието събра военни лидери и експерти от отбранителната индустрия от 14 държави, за да обсъдят най-новите разработки за системата, както и прецизната стрелба на далечни разстояния.
Ген.-лейт. Бен Ходжис, бивш командващ на американската армия в Европа, изнесе основния доклад, в който се анализираха предизвикателствата и възможностите на съвременното бойно поле. Клиентите присъстваха на презентации на ПУ GMARS, нейната гама от налични боеприпаси, включително прецизни боеприпаси от Lockheed Martin. Дискусиите се фокусираха върху оперативната съвместимост, ключов фокус на срещата, и анализираха как GMARS може да се интегрира с наличните системи на НАТО като РСЗО HIMARS и M270, за да осигури всеобхватна и гъвкава способност за прецизна стрелба на далечни разстояния.
Системата GMARS за първи път бе демонстрирана на отбранителното изложение Eurosatory 2024. Тя предлага висока мобилност, оцеляемост и гъвкавост, което я прави идеално решение за военни сили, действащи в бързо променяща се среда.
Комбинация
GMARS е колесна РСЗО система, създадена и проектирана от Rheinmetall и Lockheed Martin, които започнаха партньорството си през 2023 г.
Системата е с шасито на широко разпространените камиони Rheinmetall HX3 8х8 и носи пакет за зареждане и изстрелване на Lockheed Martin. GMARS може да поддържа с ракетен огън с голям обсег всички настоящи и бъдещи мисии на НАТО, защото е прецизна и рентабилна система за модерното бойно поле, осигуряваща 24/7 прецизни стрелби при всякакви метеоусловия. Осигурява огнева поддръжка с обхват от 400+ km и има потенциал за увеличаване на обхвата в бъдеще.
Системата е произведена да бъде максимално гъвкава и да може да изстрелва цялата налична гама от боеприпаси за западните РСЗО, като изборът зависи от целта. За разлика от M142 HIMARS, която носи 1 пакет, GMARS носи 2 пакета за боеприпаси от видовете GMLRS, ER-GMLRS, MGM-140 ATACMS и Precision Strike Missile (PrSM). Новата ракета AGM-158 JASSM и 122 mm неуправляеми ракети ще бъдат интегрирани в GMARS по-късно.
Вицепрезидентът на Missiles and fire control в Lockheed Martin Паула Хартли заяви: „GMARS разширява оперативната съвместимост, защото повече от 20 държави в Европа вече използват фамилията боеприпаси на М270 и нейните варианти. Lockheed Martin произвежда годишно между 10 000 и 14 000 управляеми ракети за системата и това осигурява широка наличност“.
Основни тактико-технически данни
Собствена маса 31 140 kg (без товар)
Бойна маса < 40 t (с боен товар)
Дължина 2,8 m
Широчина 2,5 m
Височина 3,8 m
Максимална скорост 100 km/h
Димитър Ставрев, военен експерт
