С тогодишен бивш учител по френски език от Сухиндол въпреки възрастта си от години не пропуска да присъства на патронния празник на любимото си училище СУ „Св. Климент Охридски”, в което е прекарал по-голямата част от живота и професионалната си кариера.
Ганчо Йончев е роден в Сухиндол през далечната 1925 г. Завършва първо гимназия в Севлиево, а след като отбива военната си служба, се записва да учи едновременно френска филология и педагогика в Софийския университет. През 1951 г. завършва висшето си образование и е назначен за учител по френски език в училището в Севлиево. Скоро след това обаче в школото в родния му Сухиндол се отваря свободно място за преподавател по френски. Без да се колебае нито за миг, Ганчо подава документи, веднага е приет и цели 33 години не напуска сухиндолското училище, чак до пенсионирането си през 80-те години на миналия век. Сам той с усмивка споделя, че нито веднъж за всичките тези години и за миг не е съжалявал, че се е върнал да учителства в Сухиндол, защото е местен патриот и защото нищо не може да замени в живота му Града на виното.
Живот
Животът на Ганчо Йончев не е никак лек и съдбата не е никак милостива към него. Още като много млад се жени за ученическата си любов, макар и да знае, че тя е тежко болна от туберкулоза. Двамата създават семейство, имат и син. Съпругата му обаче умира, когато синът им е само на седем години. След дълъг размисъл Ганчо взема нелекото решение да се ожени повторно, за да не расте синът му без женска грижа. За онова време, средата на ХХ век, една подобна постъпка не се гледа с добро око от обществеността. Още повече в едно малко градче с патриархални нрави, каквото е Сухиндол тогава. Ганчо сключва брак с новата си любов Иванушка, с която живеят заедно цели 59 години. За съжаление той рано губи и сина си и това нанася сериозна травма в душата му завинаги.
Активност
През 1985 г. след близо 40 години учителстване Ганчо Йончев се пенсионира, но не се затваря в дома си, а продължава да води обществено активен живот. Защото според него животът има истински смисъл само когато е споделен с хората наоколо. „Човек не може и не бива да живее само за себе си, а да бъде част от обществото“, категоричен е той. През годините бай Ганчо е участвал в читалищния хор, играл е в читалищния самодеен театър. Бил е треньор на футболния отбор „Лозен“, както и член на Контролния съвет на старата и известна в цяла България Лозаро-винарска коопераци „Гъмза“. Избиран е за почетен председател на местния Клуб на пенсионера и за почетен гражданин на град Сухиндол.
Мечта
Днес след близо половин век учителстване Ганчо Йончев споделя, че именно това е била мечтаната още от детските му години професия. Още като ученик той се възхищавал на своите учители и се зарекъл един ден самият той да ограмотява бъдещите ученици. Ганчо нарича себе си и колегите си от онези години „будители“, чието призвание е било не само да учат децата на предметите, по които преподават, а и да ги възпитават и да ги направят добри, честни и обществено активни граждани.
Диета
За разлика от други столетници, които се хвалят, че никога през живота си не са пазили диета, а са си хапвали и пийвали каквото им душа иска, Ганчо споделя, че от малък е свикнал да се храни умерено, никога да не преяжда. Избягва също солта и мазната храна. И винаги се е стремял да поддържа физическа активност, и дори и вече на възраст да се движи из града, да се среща с близки и познати. Но не само физическата, а и умствената активност е важна за бившия учител и затова той полага усилия всеки ден, за да тренира.
И не на последно място според столетника за дългия живот е важна и социалната диета. Той винаги се е стремил да се пази от лоши и завистливи хора. А на доброто винаги се е опитвал да отговаря с добро, да не мрази, да не завижда и да не причинява нещастие на никого. Съветва и всички българи да загърбят омразата си и да се научат да прощават, колкото и трудно да им се струва това в началото. А любимата дума на бившия учител по френски език е „мерси“, както и нейното българско съответствие „благодаря“. Защото да можеш да благодариш е също толкова великодушно, колкото и да се прощава.
Съвет
Съветът на Ганчо Йончев към днешните млади хора е да учат и да работят, защото трудът наистина облагородява човека. С тъга обаче бившият учител споделя, че обществото ни в момента е много болно, защото хиляди качествени и стойностни хора вече са напуснали родината и са заминали да си търсят късмета и реализацията далече зад граница. И много от тях никога повече няма да се върнат да живеят отново в България. А това си е и едно живо изтичане на най-умните и най-кадърните мозъци на България към други държави.
Общината го дари с торта с лика му за юбилея
Днес стогодишният бивш учител няма свои преки наследници, а единствените му живи родственици са неговите племенници. За дядо Ганчо се грижат съгражданите му Сергей и Петя, които той приема като свои роднини и много близки до сърцето му хора.
На 25 март тази година, за своята 100-годишнина, Ганчо Йончев беше изненадан много приятно от ръководството на общината в Сухиндол с торта и подаръци. Юбилярят беше прегърнат пръв от кмета на общината Пламен Чернев, който преди няколко години беше главният инициатор за обявяването му за почетен гражданин на Сухиндол. А тортата, която столетникът получи, също беше специална, с лика на юбиляря, усмихнат и стиснал в ръцете си балони, изображение на Айфеловата кула и учебници по френски език.
Иван Първанов
